11 250 гласа вкарват депутат в парламента. Мандатът най-евтин в последните 16 г.

https://www.24chasa.bg/novini/article/9576139 www.24chasa.bg
100-120 хил. гласа ще са достатъчни партия да премине бариерата от 4% преди изборите

На 4 април вероятно ще гласуват между 2,5 и 3 млн. българи

100-120 хил. ще трябват на партия да мине бариерата от 4%

4 сценария за вота на проф. Михаил Константинов

100-120 хил. гласа ще са достатъчни партия да премине бариерата от 4% преди изборите. А цената на депутатския мандат ще е 11 250 гласа и е най-ниската от 2005 г. насам.

5 сигурни партии в новия парламент и 2 на ръба на бариерата за влизане прогнозират социолозите месец преди вота на 4 април. 47% от имащите право на глас пък са заявили, че ще гласуват, установи последното проучване на Изследователски център “Тренд”, проведено между 12 и 19 февруари. Обикновено

отишлите до

урните в изборния

ден обаче са

по-малко от

деклариралите

намерение

за вот, предупреждават социолозите.

Анализатори се позовават на опита на други държави, провели парламентарни избори в пандемията, и допускат по-ниска избирателна активност.

Броят на отишлите да гласуват може да варира от 2 до 3,5 млн. души, обясни изборният експерт и математик Михаил Константинов пред “24 часа”. Той разработи 4 сценария - при 2, 2,5, 3 и 3,5 милиона гласуващи на 4 април (Виж в инфографиката).

“На 4 април по-скоро ще гласуват между 2,5 и 3 милиона души. Това означава, че ще трябват от 100 до 120 хиляди гласа, за да се прескочи бариерата”, каза професорът пред “24 часа”.

Според него, за да видим колко действителни гласа “струва” един мандат, трябва да оценим броя на гласовете за партиите над бариерата. По думите му

около 10% от

гласовете

вероятно ще

отидат за партии

под бариерата

и за независими кандидати. Останалите 90% от гласовете нарече ефективни, защото те произвеждат мандати.

Ако гласуват 3 млн. души, ефективните гласове ще бъдат 2,7 млн., каза проф. Константинов. Разделено на 240, прави по 11 250 хиляди гласа за един мандат. Това е цената на 1 мандат в гласове”, обяви той.

Цената на 1 мандат в гласове е приблизително равна на районната избирателна квота, която кандидат, включително и независимите, трябва да преодолеят, за да станат депутати, обясни още математикът. Районната избирателна квота е равна на броя на действителните гласове в района, разделен на мандатите в него. Обикновено се доближава до националната цена на един мандат, обясни проф. Константинов.

“24 часа” направи справка в архивите на ЦИК каква е била цената на един депутатски мандат на парламентарни избори от 2005 г. насам. Най-малко гласове е струвал един депутат през 2014 г. - 13 679. Най-високата цена пък е била през 2009 г., когато са били нужни 17 609 гласа.

На последните избори

през 2017 г. един

депутатски

мандат е струвал

14 639 гласа

Това е с над 1500 гласа повече от най-оптимистичния сценарий на проф. Константинов, при който до урните ще отидат 3,5 млн. души.

Въпреки предвиждането в следващото Народно събрание да има между 5 и 7 партии това няма да е най-шареният парламент. Проф. Константинов припомни, че през 1991 г. партиите в парламента са били 3, а през 2014 г. – цели 8. Имало е парламенти с 4, 5 и 6 партии, или средно по 5,1.

“Както знаем, за да бъде една партия или коалиция късметлийка, тя трябва да получи поне 4% от действителните гласове (без тези за идиотското квадратче “не подкрепям никого”)”, каза Константинов.

Между 20 000 и 35 000 гласа пък ще са нужни на партия, за да вземе субсидия от бюджета, показват четирите варианта на професора.

“Много малки партии не успяват да прескочат 4-те процента, но пък 1% е по силите им. Тези партии получават субсидии, които не са малки. Ако обаче малкият политически субект е коалиция, а не партия, 1% не стига за субсидия, трябват си цели 4%. Това някои малки десни политически субекти го научиха по трудния начин през 2013 г., а и през 2017 г. - също”, каза проф. Константинов.

10 гласуващи с COVID трябват за специална секция Заявления ще се подават до 31 март

ДАРИНКА ИЛИЕВА

Подвижна избирателна секция в общината ще се образува само ако има поне 10 заявления от хора, които са под карантина или са болни от коронавирус. Кметовете ще трябва да ги организират до 1 април. Това обяви в четвъртък говорителят на ЦИК Димитър Димитров.

Както “24 часа” писа, хората, които са под карантина, могат да подадат заявление в общината по постоянен или настоящ адрес, че желаят да гласуват с подвижна секция, от 24 до 31 март. Това може да стане по четири начина - чрез саморъчно подписано заявление, което се подава до общината чрез пълномощник, като не се изисква пълномощното да бъде заверено и може да бъде в свободен текст. Молбата може да се изпрати и по пощата или факс, по имейл или чрез електронно заявление.

“Не е нужно избирателите

да удостоверяват по някакъв

начин, че са под карантина

Ангажимент на съответната община е да направи тази справка. Избирател, който е заявил, че иска да гласува с подвижна секция, се вписва в избирателния списък за тази секция. Освен това общината е длъжна да информира избирателя под карантина по телефон или по имейл, че е включен в избирателния списък за гласуване с мобилна секция”, уточни Димитров.

Към този момент не можело да се направи и прогноза колко ще са мобилните секции за карантинираните, както и колко хора ще може да посети в изборния ден една такава комисия, стана ясно още от изказването му. Ваксинацията на членовене на секционните комисии пък вече тече. Повечето общини са поели инициатива да информират членовете за ваксинацията по телефона или чрез есемес.

63 500 са вече подадените

заявления от сънародниците

ни в чужбина,

които желаят да гласуват на парламентарните избори на 4 април. От тях само 1230 са подадени чрез дипломатическите представители, а всички останали - през сайта на ЦИК.

Най-много заявления - близо 15 000, са подадени от Турция, а на второ място - 12 000, от Великобритания. И за двете държави обаче според Изборния кодекс има ограничение за броя на секциите, които могат да се отворят - до 35, тъй като са извън ЕС. 9500 са подадените заявления от Германия, 6000 от Испания и 3900 - от САЩ.

Относно инициативните комитети в Благоевград, Плевен и 24-и РИК в София, които желаят да издигнат независими кандидати за депутати, Димитров уточни, че за 2 от тях вече е приключила проверката на подписите, а за третия това се очаква да стане до края на деня.