В 1/3 от София няма болница (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9576159 www.24chasa.bg
ВМА е една от столичните болници, които са в центъра на града. Там, както и в южните квартали са съсредоточени всички здравни заведения. СНИМКА: “24 ЧАСА”

10 661 са леглата в града, 40% в частни лечебници

В западните и северните квартали живеят най-много хора на социални помощи

59 болници има в София, но всички са съсредоточени в центъра и южните квартали. А в 8 големи района и квартала, всеки с по над 10 000 население, няма нито една. Столицата има общо 24 района.

Без болница са северозападните части “Обеля”, “Люлин”, “Надежда”, “Орландовци”, “Хаджи Димитър” и източните “Дружба 1”, “Дружба 2” и “Христо Смирненски”.

10 661 са общо болничните легла в София, 40% от тях обаче са в частни болници, става ясно от анализ на общинското предприятие “Софияплан” за здравната, образователната, социалната и културната инфраструктура в столицата. На база на серията от проучвания трябва да се направи планът за интегрирано развитие на София до 2027 г.

Общо 65 са лечебните заведения . 59 са в града, а санаториумите са в “Бухово”, “Кремиковци”, “Панчарево” и “Банкя”. Има 4 спешни центъра.

820 болнични легла се падат на 100 000 население, което е с 300 легла повече от средното за ЕС и със 100 над средното за страната.

Прекалено многото болнични легла показват проблеми в здравната система, въпреки че в пандемията дават по-големи възможности, посочва анализът.

По данни на НСИ към края на 2019 г. в София има 6801 лекари, 1885 зъболекари, 6881 медицински сестри и близо 3000 санитари. На един лекар се падат средно 195 пациенти, докато в страната са 235, посочват от “Софияплан”.

46% от лекарите

обаче са над

55 - годишна

възраст

За страната този дял е още по-висок - 51 %.

Училища, ясли и детски градини са разпределени относително равномерно, сочи анализът за образователната инфраструктура. Недостатъчно са обаче в южните квартали, където през последните години се застрояват с жилища нови зони. В “Манастирски ливади - Изток”, “Кръстова вада”, “Карпузица” и “Витоша-ВЕЦ Симеоново” няма общински училища и детски градини. Там има частни градини, но не предлагат достатъчно места.

Без образователна инфраструктура са Мало Бучино, Кубратово, Житен, Мировяне, Подгумер, Кътина, Балша, Локорско.

През 2020 г. общо 37 691 деца са посещавали общинска детска градина в столицата, а 3463 - частна. Неприети в общинските са 2200 деца.

Общият брой на учениците за учебната 2019/2020 г. пък е 136 852, като 7% от тях, или 9454 деца, са се обучавали в частни училища.

Проблем пред София е големият брой отпадащи от училище деца. Всяка от последните 5 години, преди да завършат образованието си, системата са напускали средно по 680. Това в бъдеще ще доведе до по-голяма нужда от социални помощи, посочва анализът.

Между 2014 и 2019 г. постоянно

намалява броят

на студентите

в столицата. За учебната 2018-2019 г. те са били близо 95 000. Увеличава се обаче броят на завършилите висше образование в чужбина, които се завръщат, се твърди на база данни от Националния осигурителен институт.

Кварталите с по-висока от средната за столицата концентрация на население, получаващо социални помощи, са в западните и северните части - “Филиповци”, “Сеславци”, “Ботунец”, “Факултета”, “Орландовци”, “Малашевци”, “Надежда”, “Западен парк”, “Захарна фабрика”, “Кремиковци”, както и “Горубляне” и “Хаджи Димитър” в източните части. Нужно е планиране на

повече социални

услуги за

пенсионери и

самотно

живеещи старци

В София има 53 театъра, опери и концертни зали, 46 музея, над 60 галерии, 21 кинозали, 27 културни центъра, 172 читалища и 127 неформални пространства за култура, но те са в центъра на града, което затруднява достъпа до тях за живеещите в покрайнините и крайградските зони, пише в анализа за културната инфраструктура. Според него потенциал да компенсират този недостиг имат читалищата.

В София има над 1500 недвижими културни ценности, като 811 сгради са в центъра. Отчита се обаче липса на достатъчно информация за тези обекти. Все още не е развит и потенциалът на културните маршрути. През последните години наред с примери на качествена и отговорна реставрация София загуби безвъзвратно някои архитектурни образци. Това налага прилагането на редица мерки за опазване на културното наследство.

Като положителен пример за подпомагане съхранението на такива сгради е посочена общинската програма “Културно наследство”. Според доклада архитектурата от периода след 1944 г. все още не е ясно разпозната като културна ценност.