Днес е Задушница – една от трите през годината, когато се прави помен за починалите. От нея започва великденският обреден цикъл, с които православните християни се подготвят за Възкресение Христово – постят, смиряват се и се причестяват.
В България обаче ще се вихрят предизборни страсти, понеже в петък започна кампанията за парламентарните избори. В тях участва лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който твърди, че е вярващ, и често споменава „Началника”. Ето така президентът Румен Радев го провали при изпълнението на християнския му дълг тази година, като насрочи гласуването за 4 април.
Впрочем Борисов сам си е виновен. Той предопредели провеждането на парламентарни избори през пролетта, когато на 20 февруари 2013 г. подаде оставката на първото си правителство под натиска на протести. Преди това изборите си бяха през юни до началото на юли.
Радев, за когото няма публични данни колко е вярващ, също се изложи пред „Началника”, като насрочи тазгодишното гласуване на 4 април, когато се пада католическия Великден. Вместо да празнуват Възкресение Христово, католици, протестанти и арменци, ще мислят за политика. Вместо на църква евентуално ще ходят да пускат бюлетини в урните.
Какво се прави от днес до 2 май
От днес до 2 май, когато тази година е православният Великден, вярващите имат да изпълнят определени задължения. Днешната първа Задушница за годината винаги е в събота преди Неделя Месопустна или Месни Заговезни, която пък е 8 седмици преди Великден. Нарича се месопустна, защото е последният ден, когато се яде месо. В седмицата след това до Сирни заговезни са позволени сирене, масло, яйца, устройват се веселби. После започват постите и вярващите се отдават на въздържание до деня на Възкресение Христово.
Сирни Заговезни в неделя на 14 март е е голям празник в православния и народния календар. В навечерието на поста, който започва в понеделник, всеки иска и дава прошка на ближните си за волни и неволни обиди.
След литургията в църквата - вечернята, всички християни си дават взаимно опрощение. После традицията повелява младите да отидат при възрастните от семейството и при кумовете си, за да им целунат ръка. При това казват "прощавай, мамо, тате, куме", а другият отвръща "просто да ти е". Без прошка не може да се заговее, т.е. да се започне великденският пост, защото християнинът не е в мир с душата си.
Великият пост започва в понеделник, 15 март. Той се е строг - забранени са всякакви храни от животински произход през всичките 48 дни, може само храни от растителен произход. Риба се допуска на Благовещение, 25 март, и на Връбница - тази година на 25 април. Олио и вино се разрешават само в събота и неделя.
Църквата уточнява, че строгият пост не е задължителен за болни, малки деца, възрастни, бременни жени и кърмачки. За малки се смятат децата под 14 години, за възрастни - хората над 60.
Кулминацията на великия пост е на Разпети петък, когато не се яде нищо. На немощните и престарелите се позволяват само хляб и вода.
Целта на великия пост не е "диетична". През всичките дни християнинът трябва да се въздържа също от лоши дела и мисли, от забавления и удоволствия, в това число от секс. Целта е да смири тялото и душата си, с покаяние и молитви да се пречисти от грехове и да посрещне достойно Възкресение Христово.
През този период са забранени църковните венчавки.
Не се правят помени за починали през първата седмица на поста и от Лазарова събота на 24 април до Томина неделя на 9 май.
Ако строго постите, още в края на първата седмица можете да се изповядате и да получите причастие. Това се прави още веднъж преди Великден.
Защо се разминават православният и католическият Великден
Краткият отговор на популярен език, извън телогията, е, че според източните догми Възкресение не трябва да съвпада с дните на еврейския Песах.
Възкресение е голям празник за християните, но западните и източните от векове рядко го празнуват в един и същи ден. Понякога датите им се разминават с 35 дни, както беше през 2013 и 2016 г. Понякога съвпадат, както беше през 2017 г.
Предстоятелите на православната и на католическата църкви изчисляват датите на Великден по сложни таблици.
Първопричината е юдейският празник Песах, който се определя от датата на първото пълнолуние след пролетното равноденствие през март. Песах започва в деня, в който се пада пълнолунието, независимо кой ден от седмицата е.
Всъщност библейските събития се разминават малко с календарните дни, защото според еврейската традиция следващият ден започва не на сутринта, а още след залез слънце на предния ден. Това ще рече, че Тайната вечеря се е състояла не в четвъртък вечерта, а още в сряда срещу четвъртък през нощта.
Според библията в нощта на Песах Исус Христос вечерял с учениците си. На следващия ден бил разпнат. Възкръснал на третия ден след това.
Никейският събор през 325 г. решава, че Великден винаги ще се празнува в неделята след Песах. Така се спазва действителният ход на събитията. Когато Песах се случи в неделя, Великден е следващата неделя.
Съборът фиксира дата на пролетното равноденствие - 21 март, както е било през 325 г. Изработва и таблица кога да бъде Възкресение за 532 години напред - т.нар. Пасхалия.
Ако 21 март се падне в събота, най-ранната възможна дата за Възкресение е 22 март - неделя. Ако пълнолунието е било на 20 март, т.е. преди равноденствието, следващото е след 29 дни, т.е. на 18 април. Тогава се пада Песах и Великден е в неделята след него.
Ако обаче 18 април е в неделя, Възкресение е следващата неделя, за да е след Песах. Така най-късната дата може да е 25 април.
Това се спазва при католиците и протестантите - празникът винаги е в някоя от неделите между 22 март и 25 април.
Според източните догми има две условия за определяне на датата за Великден. Не бива да се нарушава действителният ход на библейските събития и възкресението да не е 3 дни след еврейския Пасах. Ако например Песах е в събота, 21 март, излиза, че Христос е разпнат на следващия ден и веднага е възкръснал. Няма време за Страстната седмица от понеделник до неделя, която пресъздава последните земни дни на Исус.
Юдейският Песах по традиция е 8 дни. Възкресение не бива да съвпада с тях. Затова православният Великден може да се отлага с цял лунен месец. Така първата му възможна дата е 4 април, а последната - чак до 11 май.
Свещениците твърдят, че няма католически Великден и православен Великден. Всички християни празнуват един Великден, но по два различни календара.
Заради тези два календара на различни дати се падат всички следващи празници, свързани с Възкресение - Томина неделя, Възнесение Господне (Спасовден), Петдесетница (Свети Дух).
Повечето източни християни - с изключение на арменците например - честват Великден на една и съща дата. Разминават се обаче за Рождество. Някои от православните църкви са "двустилни". Българската е от тях. В края на 1967 г. Светият синод е приел от следващата година да го празнува на 25 декември едновременно с католиците по т.нар. поправен Юлиански календар, т.е. по Григорианския, въведен през 1582 г. от папа Григорий XIII и приет от държавната власт в България през 1916 г. Други - като Руската, продължават да спазват стария Юлиански календар и Коледа е на 7 януари.