Имат ли шанс бездомните кучета?

https://www.24chasa.bg/novini/article/9594685 www.24chasa.bg

Кучето е може би първото опитомено животно в историята на човечеството. Като такова, не е изненада, че е най-популярният бозайник в градската екосистема. Извън прага на  нашия дом, обаче, съществува една прослойка от мелези и нежелани породисти кучета, които са принудени да оцеляват на улицата.

От здравен, социално-битов, екологичен и икономически аспект, проблемът с безстопанствените кучета на територията на България е повече от сериозен.

В София безстопанствените кучета са ежедневие – това повдига въпроса дали тяхното съществуване е маркер за безотговорни стопани или става дума за по-дълбока симптоматика?

Общинското предприятие отговорно за регулирането на безстопанствените кучета на територията на Столична Община е „Екоравновесие“. Освен залавянето, кастрацията и чипирането на кучета, предприятието се занимава и със събирането и унищожаването на труповете на умрели животни. 

Имат ли шанс бездомните кучета?

В борбата, „Екоравновесие“ партнира и с фондация „Четири лапи“. Според последния доклад на „Четири Лапи“, за периода 2007-2018 общaта популация на безстопанствените кучета на територията на Столична Община е спаднала с 68%. В рамките на 12 години, от 11 124 преброени екземпляра, животните постепенно намаляват до 3589, като тенденцията периферията на столицата да бъде най-наситена с безстопанствени кучета продължава и до днешна дата. 

Имат ли шанс бездомните кучета?

 „Най-проблемни райони, в които се забелязват най-много безстопанствени кучета са именно районите Кремиковци, Нови Искър, Витоша, Овча Купел, Панчарево. Или това са крайградските райони, в които доста често биват изоставяни нежелани поколения домашни животни – кучета, които са използвани за пазачи на вилите и след свършване на летния сезон биват пускани на свобода,“ каза д-р Веселин Асенов, директор на ОП „Екоравновесие“.

Имат ли шанс бездомните кучета?

„Също така е не малък и процентът на кучетата изоставяни от съседните общини. Именно в тези райони, защото са удобни“.

Генезисът на безстопанствените кучета са безотговорните стопани. „Първото бездомно животно всъщност е било изхвърлено домашно куче“, каза д-р Маргарита Чанкова, ръководител на отдел „Грижа за бездомните животни“ в „Четири лапи“.

Организираното и масово изхвърляне на кучетата също не отстъпва по сериозност. Феноменът кучешки туризъм е добре застъпена практика на територията на България.

„За съжаление този феномен съществува. Какво се случва – от дадено населено място животните биват натоварени и преместени в по-далечно населено място. По този начин бързо се решава въпроса, но не и трайно. И не е за доброто на животните, нито за хората“, обясни д-р Чанкова. 

Според д-р Асенов, „Екоравновесие“ често получава сигнали  от граждани, ставащи свидетели  на масовото изхвърляне на кучета от необозначени бусове.  Изоставените екземпляри са лесно различими, тъй като обикновено биват неориентирани, агресивни и произхождат от общо котило. 

Ясен виновник няма, но липсващото сътрудничество между общините единствено допринася за проблема. „Надяваме се, и беше и идеята сега, с влизането на сила на националната програма за овладяване на популацията на бездомни кучета, както и с наредбата за изпълнение на тази програма, всички общини да погледнат сериозно на този проблем, защото той освен социален е и най-вече здравословен“, каза д-р Асенов. 

“Призовавам гражданите да бъдат бдителни. Когато видят такова нещо да се случва -изоставяне на кучета от необозначени бусове, защото всички бусове на „Екоравновесие“ са обозначени – да запишат номерата и да сигнализират. Било то на 112, било то на полицията или на нас,“ добави д-р Асенов.

За сега най-успешен метод за овладяването на популацията на бездомните кучета остава масовата кастрация. “Ние знаем, че единственият вариант за устойчивото решение на проблема с популацията на бездомните животни е масова кастрация и отговорност от страна на стопаните. Това е пътят по който трябва да вървим,“ каза д-р Чанкова.  

Според националната програма за овладяване на популацията на бездомните кучета това е и главната стратегия - кастриране, чипиране и пускане обратно на кучетата в ареала, където са били заловени. 

Вариантите за хващането на едно куче зависят от психическото състояние на животното. Ако то е доверчиво, ловните екипи го залавят на ръка и поставят в транспортна клетка. При по-наплашени кучета се използва дистанционна анестезия, докато в случаите когато доближаването не е възможно се разчита на капан с клетка. 

Методът „кастрирай и върни“ работи на две измерения. Освен че кастрираното куче не може да има поколение, неговата реинтродукция възпира навлизането на новодошли животни търсещи територия и хранителни ресурси. 

(Ветеринари от „Четири лапи“ подготвят куче за кастрация. Снимка: Йоан Бондаков)

Кастрацията не е мярка касаеща единствено уличните кучета. Стопаните подложили домашните си любимци на препоръчителната манипулация играят пряка роля в овладяването на популацията на бездомните кучета. Кастрацията, регистрацията и обезпаразитяването на животното могат да бъдат извършени от „Екоравновесие“.

„Това е напълно безплатно, извършваме го чрез наши екипи. Всеки един, който желае да кастрира домашния си любимец може да даде заявка или по телефона в офиса, или по електронната страница на „Екоравновесие“ www.ecoravnovesie.com, или  в района, в кметството по местоживеене. Като наш екип отива на място, взима животното, транспортира го до ветеринарната ни клиника в район Връбница и след извършването на ветеринарно-медицинските манипулации, на третия ден от вземането му, кучето бива връщано на собственика с всички изрядни документи: с един международен паспорт и с декларация. Кучето по този начин бива и освободено от такса, която на територията на Столична община е 24 лева,“ обясни д-р Асенов.  

Основен компонент за проследяването на популацията на безстопанствените кучета е чипирането. При залавяне, в кучето бива инплантиран микрочип с уникален петнадесет цифров код, който се регистрира в информационната система на Агенцията по безопасност на храните (БАБХ). Данните от чипа показват кога е било заловено, кастрирано и ваксинирано кучето. 

От 2019 с изменение в закона за ветеринарномедицинската дейност всички домашни кучета навършили 6 месеца задължително трябва да бъдат чипирани.

На територията на Столична община се намират три общински приюта. В приютите „Сеславци“ и „Слатина“ могат да бъдат намерени предимно майки с кутрета. В най-големия „Горни Богров“ към момента са настанени 1430 възрастни животни. 

„Кучета, заловени в детски градини, училища, болници, автомагистрали се настаняват в приютите и не се връщат на местата, където са заловени, защото е забранено по закон. Също така, животни, които са предадени от собствениците поради невъзможност да се грижат за тях или някакви други причини се настаняват в приютите, като идеята на това настаняване там е да бъде кратковременно и те съвсем скоро да намерят своите нови собственици“, каза д-р Асенов. 

За 2020 общият брой осиновени кучета от общинските приютите е 1321. Ежегодния ръст в осиновяванията се дължи както на кампанията „Осиновявай, не купувай!“, водена от „Екоравновесие“, така и на промяната в отношението на българите към бездомните животни – идеята, че непородистите кучета могат да бъдат отлични домашни любимци става все по-популярна. 

Обединени от обща кауза, „Бандата на 1500 -те“ е общност от доброволци, които вече четири години редовно разхождат, социализират и се грижат за кучетата в приютите. Вратите на приютите са отворени за посетители всеки ден, а в неделя от 10:00 до 14:00 „Бандата на 1500-те“ организира и масово разхождане на кучета в приюта „Горни Богров“.

Виж още от същия автор: Софийски пришълци