Преговорите по стар обичай приключвали след ръкостискане и с народни благословии като “Хаир от пари, хаир от стока” и “Що гониш, да стигнеш”
Идва време за сук. Керваните потеглят, натоварени догоре. Обявено е примирие между племената. Не може да се воюва, когато трябва да се търгува. Денят на сука е време на мир, на пазарене, на размяна на блага. Времето на сука е също период на празнуване и развлечения, изявяват се артисти, танцьори, разказвачи на приказки и поети, приятели и непознати се срещат, споделят се новини от близо и далеч. С годините значението на сука нараства дотолкова, че от ежеседмично събитие извън градовете (на кервански път) то се превръща в постоянен кипеж в самия им център. Място, което улавя пулса на времето, винаги е актуално, неподправено, витално и неизменна част от живота на хората. Традициите му идват от Арабския свят, но не се ограничават до него.
Неслучайно Женският пазар в София е едно от най-емблематичните й градски пространства през последните десетилетия. Още когато столицата ни е само по-голям град в рамките на Османската империя, в самото му сърце започва да "тупти" най-голямото търговско средище.
Тогава ислямското градоустройство разполага сука в центъра, а оттогава до днес софийското тържище носи различни имена като Житен пазар, Конски пазар и пазар "Георги Кирков", но славата му се утвърждава като известния на всички Женски пазар, наричан така още по царско време.
В края на 19-и и началото на 20-и век е активно посещаван от всички социални прослойки на София и околностите, като се превръща в естествено място за очаквани и неочаквани срещи и запознанства. Пазаруването е отличен повод за полезни контакти.
Още тогава се смятало, че човек може да открие "от пиле мляко" там и дори да намери собствената си съдба. Така например семействата с моми за женене ги водели на разходка на пазара с надеждата да бъдат забелязани от подходящ ерген, да намерят добър съпруг и "да им излезе късметът". Това е и една от основните версии за произхода на името му - Женски пазар. Другата е, че тъй като средището е било най-богатото и на него е било възможно да се намери всичко необходимо за едно домакинство - храна, посуда, дрехи, козметика и дори илачи (лекарства), домакините са били основната му клиентела.
Според Димо Казасов в неговата мемоарна книга "Улици, хора, събития" името му се дължи на стар турски обичай, който не позволявал на жената да посещава друг пазар освен селския и пазара за чисто женски потреби.
През 1892 г. Житният пазар се мести пред княжеския дворец. Княз Фердинанд обаче никак не е очарован какво се случва под прозорците му. Не след дълго на поредното петъчно събитие полицаи разгонват търговците, които оказват сериозна съпротива. Командващият подпоручик нарежда или да се разотиват, или те ще извадят сабите.