Открих го днес в един забравен скрин
Оловният войник непобедим
Бе очукан, разкривен
Беше много уморен
Но ми каза, че до днес
Още не е победен
Стихът от песента на “Тангра” на Константин Марков - “Оловният войник”, за съжаление, не се сбъдна. Легендарният басист загуби битката с коронавируса в понеделник. Новината, че музикантът е починал на 71 г., съобщиха от семейството му в неговия фейсбук профил. Той е вторият български музикант, покосен от болестта, след Димо от “П.И.Ф”.
“Косьо беше нашият свят и ние бяхме неговата вселена. Той живя и си отиде, като частица от поетичните герои на песните на “Тангра”. Като творец
Косьо имаше
дарбата да
открива и
пресъздава
универсални
човешки
преживявания
и чувства,
а като част от семейството да ни дарява с топлота и щастие”, написаха близките му в публикацията.
Пътят му към славата е достоен за филм. Животът му е забележителен. Роден е на 3 октомври 1949 г. в София, още на 14 г. губи майка си. Не преди тя да го запише на уроци по пиано обаче. Младежът расте през 60-те години, когато, макар от милицията да следят за момчета с дълги коси, Пражката пролет не е дошла и на средни вълни се хваща сръбско радио, което пуска “упадъчната западна музика” на “Бийтълс”, “Ролинг Стоунс” и “Кингс”. През 1964 г. баба му му купува първата китара и пианото е изоставено.
Младежът е толкова запален по музиката, че когато не свири, виси да слуша репетициите на “Сребърните гривни” и “Бъндараците”. По това време е едва в 9-и клас. Дори успява да стане част от “Бъндараците”, но за целта сменя тънките струни на китарата с дебелите жици на баса. Бандата обаче се разпада. Косьо, както всички го наричат, е амбициран да успее с музика, макар да записва инженерна специаност в тогавашното МЕИ. Прекарва следващите години в постоянни концерти, първо като част от “Синьо-белите” - оркестъра на Емил Димитров, а после дърпа струни в “Маковете” за Лили Иванова.
“Спомням си как правехме по три концерта на ден с Емил Димитров. Можете ли да си го представите - три пъти да се напълни някаква зала в някакъв град - Стара Загора, да речем. Или Пловдив.” Опитът е безценен и след това му е от полза за турнетата с “Тангра”.
Бандата е създадена през 1976 г., но в началото свири предимно кавъри. Големия си пробив правят 2 години по-късно, когато се включват в Младежкия конкурс за забавна песен и с “Ако имаш време” го печелят.
А почти не са пуснати да участват, защото нямали клавир. В музикалната дирекция искали клавишни, но бандата се изхитрила. Записали втора китара с различни ефекти и успели да стигнат до конкурса.
“Искахме да ни забележат. Общо взето, местата бяха две - “Златният Орфей”, който беше в стил “Моя страна, родная” (много здрав соц) и Младежкият конкурс, където се виждаха новите неща. “Ако имаш време” беше наистина много хубава песен и много добре изпълнена, защото бяхме доста професионална група като комбинация от музиканти. Съвсем заслужено си спечели първото място. Това, разбира се, ни даде възможност да се стабилизираме като име, ако мога така да кажа. Вече и в дирекцията не гледаха на нас като на някакви шантави ентусиасти. Започнахме доста да пътуваме”, разказва за онези години Марков. По това време вокал на бандата е Александър Петрунов - Сашо Гривната. Той обаче напуска.
Групата бързо намира заместник, първо Вили Кавалджиев, а след това и Чочо Владовски.
Именно с него са записани хитовете “Нашият град” и “Наследство”, в която лирическият герой мечтае за “един прозорец и безброй звезди”.
Марков освен
като басист се
изявява и като
пианист в
групата, понякога
пише и текстове
Следват турнета до припадък, за които Косьо споделя, че са ги изморили, и групата се разпада за кратко.
Бързо е съживена, а най-голямата промяна дори не е в новия вокалист - Стенли, а в стила. От мелодичен рок групата минава на ню уейв. Все още обаче се срещат рок парчета, например “Бъди такъв, какъвто си”. Със Стенли обаче започват да имат търкания и микрофонът е предоставен на Светослав Славев. През 1986 г. бандата заминава за Скандинавия, остава там до 1990 г., когато се разпада.
Косьо заминава за Париж, а там среща съпругата си - американката Лаура. “Това се случи през пролетта на 1990 г. в Париж. Един ден отивах към апартамента на моя братовчедка. Намираше се по средата на малка уличка в един от добрите квартали. От другия край на улицата забелязах да идва едно момиче със стегната походка и спортна фигура. За мое учудване и двамата спряхме по средата на улицата, пред входа на кооперацията, след което едновременно влязохме в асансьора, качихме се на един и същ етаж, спряхме пред една и съща врата. Тогава реших, че съдбата иска да ми каже нещо и я заговорих”. разказва приживе Марков. Оказало се, че срещата все пак не е толкова случайна - Лаура имала урок по пеене при братовчедката на Марков. “Косьо ме откри в Париж и ме доведе в България точно като момичето с “белоснежна рокля пред пети райсъвет” от прекрасната песен по негова музика и текст на Александър Петров – “Бъди такъв, каквъвто си”. Тогава бях американка, която танцуваше в най-известното кабаре в света, после се появи Косьо, който ме превърна в най-щастливата жена, и заедно създадохме семейство и нашата прекрасна дъщеря”, разказа тя в поста, в който съобщи за смъртта му.
След като идват в България, Косьо Марков заедно с Кирил Маричков от “Щурците”, с когото са свирили заедно навремето в “Бъндараците”,
създават първото
рок радио в
България,
кръстено също на прабългарския бог.
През последните години Косьо Марков не само че възроди “Тангра”, но групата направи десетки концерти из цялата страна и записа съвсем нови песни. Първоначално със Стенли, а след това вокал стана Боби Косатката. Пандемията стопира концертния живот и Косьо Марков влезе в музикалното студио, за да създава нови хитове и албум, който трябваше да излезе тази година. Планираше да направят голям концерт в зала 1 на НДК, ако условията го позволяват. Планираше и с него да представят албума “По пътя”. Дано да стане, в негова памет! Косьо разказваше, че в албума ще има 10 песни, повечето по негови текстове и две на Александър Петров. Идеята му беше да ги пускат в ефира една по една и започнаха. “Късата клечка” е финалната песен от саундтрака на едноименния филм, който трябваше да бъде представен на “София филм фест” миналата година. Някои от парчетата са с по няколко различни версии и видеа и постепенно Косьо искаше да се качват в ютюб канала на групата.
Сега е сред “звездите”. Вероятно вече репетира.
И пак на бой ще тръгне с песен...
Ники Кънчев: Едно от първите ми интервюта бе с теб, бате!
Едно от първите интервюта на радио и тв водещия Ники Кънчев е било с Константин Марков. Било през 1982/1983-а г., разказа журналистът във фейсбук.
“Покани ме у тях, на “Попа”. Входът му беше изрисуван целият в графити “Тангра”, спомни си водещият. И описа Марков като “приятел, съмишленик, другар, суперпич, музикант, басист, тънък познавач на живота”.
“Косьо остави куп уникални записи като първата и втората “Тангра”, умело се разбираше с “композиторите” и заради това се появиха песни като “Нашият град”, “Богатство”, “Любовта, без която не можем”. А най-най-най-любимата ми е “Срещи” от първия албум на “Тангра”, написа журналистът и цитира няколко стиха от песента.
Загледан в тези кръгове годишни,
аз мисля си през всеки нов сезон
Защо не могат срещите предишни да идват
по един и същ закон
“С втория албум на “Тангра” през 1985 година с Дани, Стенли, Емо и Валери плюс текстовете на Сашо Петров направо възпитаха едно цяло поколение в тази страна. Възпитаха ни на цвят, стил, класа и най-вече ни възпитаха на Различното. Че може да се пее и по различен начин, да се композира по различен начин, да изглеждаш по различен начин. Аз лично ги гледах като извънземни”, върна лентата Кънчев.
“Благодаря ти, Косьо!
И наистина защо не могат срещите предишни да идват пак и пак и да си говорим с часове, както сме го правили и преди, бате?”, завърши публикацията си водещият.