Странното мълчание на президента за шпионския скандал

https://www.24chasa.bg/novini/article/9632483 www.24chasa.bg
И.д. директор на военното разузнаване полк. Велко Атанасов (на преден план) с министъра на отбраната Красимир Каракачанов на отбелязването на 113-ата годишнина от основаването на службата на 12 януари 2021 г.

Реформаторският подход на и.д. директора на военното разузнаване среща сериозен отпор от старите разведки, но защо Радев не издава указ за назначаването му за титуляр?

За мнозина сигурно бе изненадващо да научат, че една от най-секретните служби в държавата – военното разузнаване, е станала обект на саботаж от двама действащи служители, вербувани от “резидента” Иван Илиев в групата му за шпионаж в полза на Русия.

Малцина знаят, че в полите на Витоша, в софийския квартал “Павлово”, се намира централата на военните ни разведки. Всъщност точно така трябва и да бъде. Защото никъде по света службите за сигурност не обичат да са под прожекторите.

В България обаче да си далеч от общественото внимание поражда и сериозни рискове – оставяйки в забвение, може да се окаже, че си останал в една отминала епоха. Горе-долу такава е ситуацията и при военните ни разузнавачи, чиято централа днес се санира. Отвън.

За саниране

отвътре, сред

екипа, няма

данни

В годините след войната в Косово в службата, която по онова време се казва “Военна информация”, се установява трайно спокойствие. България става член на НАТО, а ведомството има ново ръководство, което не бърза с реформите. Ръководителят на военните разведки до 2010 г. ген.-майор Пламен Студенков напуска поста със своя заместник по оперативната работа ген. Стефан Стефанов. В следващите години идват за кратко много началници, които не рискуват с резки промени.

Интересно е признанието на министъра на отбраната през 2012 г. ген. Аню Ангелов, който в отговор на парламентарен въпрос посочва, че повече от 40% от командния състав на службата са работили в нея още през социализма или са политически ангажирани офицери, които трудно биха променили начина си на работа.

 В тези години се правят и опити за неглижиране на службата и превръщането й в малка единица от състава на Министерството на отбраната. Това не се случва, но и двамата следващи титуляри на поста директор – бригадните генерали Светослав Даскалов и Пламен Ангелов, не успяват да предприемат радикални реформи.

Успоредно с това – през 2015 г., е приет първият Закон за военното разузнаване. Това дава възможност в медиите да дефилират бивши кадри на военното разузнаване, които прокарват тезата за риск от прочистване на службата. Бранейки статуквото, офицерите от запаса, всъщност къде умишлено, къде водени от сантименти, в голяма степен торпилират усилията за реформирането на служба “Военна информация”. Смята се, че точно по това време чужди разузнавателни служби, особено от Русия, успяват да намерят контакти зад стените на ул. “Ген. Стефан Тошев 86”.

В горещия август на 2019 г. за изпълняващ длъжността директор на военните разузнавачи е назначен полк. Велко Атанасов, който дотогава е заместник-директор по оперативната част. Като

най-младия ръководител

в съвременната история

на службата,

той се впуска в реформирането на тромавата структура на разузнавачите с пагон. През август 2020 г. са приети законодателни промени, които целят трансформирането на секретната институция в модерна разузнавателна структура на страна - член на Северноатлантическия пакт.

Приет е нов правилник за дейността, реализират се организационни и щатни промени. По това време има смяна на поколенията - на ръководни длъжности са назначени офицери във възрастовия диапазон 40-45 години. Името на службата е сменено на “Военно разузнаване” и заема важно място в Съвета по отбрана като ключова разузнавателна структура, която осигурява на държавното ръководство необходимата изпреварваща разузнавателна информация.

Действията на Велко Атанасов срещат сериозен отпор от старите военни разведки. Логично – на ръководна позиция е офицер, който не е възпитаник на службата от комунистическия ѝ период. Очевидно реформаторският му подход смущава и чуждите резиденти.

Не е ясно с какви аргументи, но президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев въпреки предложението на Съвета по отбрана от август 2020 г. не издава указ за назначаването на и.д. директор полк. Велко Атанасов за титуляр начело на Служба “Военно разузнаване”. Държавният глава сигурно има своите мотиви да не дава отговор, макар поведението му да следва да се тълкува като

мълчалив отказ

Безспорен факт обаче е, че безпрецедентното разкритие на групата от шестима шпиони, работили в полза на руски разузнавателни интереси, не би било възможно без активната роля на самото ръководство на “Военно разузнаване”. На този фон притеснително е мълчанието на държавния глава по разкритията около шпионския скандал, станал известен още миналия четвъртък. Отсъствието на Радев от дебата по тези проблематични казуси поставя въпроса доколко отговаряща на реалността е декларираната от президента подкрепа за реформиране на въоръжените сили с цел утвърждаване на мястото на България в НАТО. За да не се окаже накрая, че върховният главнокомандващ е съгласен санирането на военното разузнаване да приключи само с фасадата.