Европарламентът отхвърли антибългарската поправка в доклада за Северна Македония (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9647272 www.24chasa.bg
Докладчик на ЕП за Северна Македония е българският евродепутат Илхан Кючюк. СНИМКА: European Union, 2021

“Не” казаха европейските депутати на шокиращата поправка в доклада за напредъка на Северна Македония по пътя ѝ към ЕС, която обвиняваше български политици в провокации към Скопие. Искането за изменение в текста бе внесено от групите на “Социалисти и демократи” (С&Д) и на “Зелените - Европейски свободен алианс”, според които представители на българското правителство са имали провокативни изявления заради предизборната кампания у нас.

Дебатът и гласуването на документа се състоя в четвъртък в пленарната зала на ЕП. Негов автор е българският евродепутат от групата на “Обнови Европа” Илхан Кючюк в качеството му на член на Комисията по външни работи. Макар и само с консултативен характер, докладите на ЕП за напредъка на страните кандидатки отразяват настроенията на различните политически сили.

Едно от най-крайните предложени изменения бе внесено от 5-има евродепутати - Тонино Пицула от Хърватия, поляка Марек Белка, словенката Таня Файон и австриецът Андреас Шидер - всички от С&Д, както и нидерландката Тинеке Стрик от Зелените. Без значение от конкретните вносители поправки се правят от името на цялата група.

Във въпросното изменение 2 се искаше прибавяне на нов параграф 77a, който гласи, че ЕП “осъжда неотдавнашните провокативни изявления на български правителствени служители по исторически въпроси, засягащи Северна Македония, които противоречат на духа на Договора за добросъседски отношения с България; призовава българските органи да се въздържат от подобни изявления въпреки продължаващата предизборна кампания в България; приветства зрелия и балансиран отговор на тези провокации” от страна на Скопие.

От протокола за поименното гласуване на поправките се вижда, че очаквано и петимата вносители са гласували в подкрепа на текста. Общо 353 евродепутати са били “против” текста, 232 “за” него, а 97 са се въздържали.

Единодушно вот “против” добавянето на антибългарския текст са дали всички български евродепутати без изключение. Въпреки че тяхната група С&Д е инициатор на добавянето на параграфа, вот “не” са дали и социалистите - Елена Йончева, Петър Витанов, Сергей Станишев, Цветелина Пенкова и Иво Христов.

Почти всички депутати от Европейската народна партия (ЕНП), Европейски консерватори и реформисти (ЕКР), “Обнови Европа” и Идентичност и демокрация са били против добавянето на параграфа. “За” поправката основно са гласували депутатите от групите вносители - С&Д и Зелените, както и Европейската обединена левица/Северната зелена левица. Само 1 депутат от ЕНП е подкрепил текста - нидерландецът Петер ван Дален.

Германецът Михаел Галер от името на ЕНП също предлагаше добавяне на нови параграфи 74a и 74б. В първия се изразява съжаление относно “дискриминацията срещу граждани, които открито изразяват своята българска идентичност и/или етнически произход”. Другият параграф “силно насърчава органите и гражданското общество да предприемат подходящи мерки за историческо помирение, за да се преодолее разделението между и в рамките на различните етнически и национални групи, включително гражданите с българска идентичност”. И двете поправки бяха приети с мнозинство - 352-ма депутати “за” срещу 171 “против” при гласуването на първата и 479 “за" срещу 136 “против" за второто инициирано от ЕНП изменение, с което се изразява категорична подкрепа за хората с българска идентичност в Северна Македония.

Настроенията на групите са подобни на тези при предложението за антибългарско изменение - повечето депутати от ЕНП, ЕКР, “Обнови Европа” и “Идентичност и демокрация” признават нуждата от защита на хората с български етнос. На другата крайност са социалистите, които смятат, че не е нужно ЕП да иска подобна защита.

Отново всички български представители в ЕП са защитили единодушно българския интерес без значение от политическите си групи.

От името на ЕКР българският евродепутат Ангел Джамбазки искаше добавяне на параграф 33а, в който се “изразява съжаление относно това, че органите в Скопие не признават съществуването на българска общност въпреки факта, че над 120 000 души са декларирали своя български произход”. Предложението обаче бе отхвърлено с 405 гласа “против”, 199 “за” и 79 въздържали се.

Късно в четвъртък бяха обявени резултатите от гласуването на доклада в неговата цялост. Документът бе одобрен с голямо мнозинство - 558 гласа "за", 70 "против" и 59 "въздържали се". 

В него се изразява съжаление, че България и Северна Македония трябва тепърва да постигнат разбирателство по нерешените двустранни въпроси. Подчертава се и необходимостта да се гарантира, че на всички малцинства в Северна Македония е предоставена подходяща подкрепа и те живеят без сплашване и дискриминация.

“Блокирането на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС не е в интерес на никого”, каза на пресконференция Илхан Кючюк. Двустранните въпроси не са част от преговорната рамка, но са значителна част от преговорния процес, отбеляза той по повод споровете между София и Скопие. По думите му докладът изпраща ясно послание, че са необходими проевропейски реформи.