Антикорупционният фонд: Над 2500 секции с риск за купен или контролиран вот

https://www.24chasa.bg/novini/article/9662814 www.24chasa.bg

Над 2500 избирателни секции са с риск от контролиран и купен вот. Toва сочат данни от проучването “Нарушена легитимност: Контролираният и купен вот в България” в изследване, проведено от Антикорупционния фонд. Данните са въз основа на резултатите от всички парламентарни и местни избори в периода от 2013 до 2019 г.

Според авторите на доклада купеният и контролираният вот оказват съществено влияние за опорочаването на изборния процес и спад на доверието към изборите като механизъм и парламента като институция.

Изследването идентифицира рисковите секции на базата на четири различни индикатора:

1. Първият модел отчита хипотезата, че евентуален купен вот води до нетипично висока избирателна активност в секцията в сравнение с отчетена избирателна активност на общинско равнище или

2. Да доведе до нетипично висок резултат на победителя в секцията в сравнение с резултата на дадена партия на общинско равнище. При този модел трябва да се наблюдават и други типове нетипично електорално поведение – изключително висок брой действителни бюлетини(показан и снимат вот, както и сгрешени бюлетини).Резултатът на победителя става още по-съмнителен в случаите, когато на предишни парламентарни избори в секцията е имало друг победител;

3. Този модел стъпва върху хипотезата, че купуването на гласове може да доведе до резки промени в избирателната активност в секцията в две поредни изборни години;

4. Волативността във вота – съществени разлики в политическите предпочитания на гласоподавателите в секцията в две поредни изборни години.

Отклоненията, които моделите засичат, може да са причинени от други социално-икономически и политически фактори в дадено населено място.

Самите модели отчитат разликите на общинско равнище, но не и фактори като етническа принадлежност на избирателите или пък силен политически представител в общността. Отделно от това липсват и данни за микроравнище за безработицата, нивото на образованост или дела на администрацията в съответна община, за да може да се установи корелация между рисковите секции и социално-икономическите фактори.

По тази причина от Антикорупционния фонд са направили консервативна и максимална оценка за това какъв е броят на потенциално купените гласове.

Консервативната оценка се базира на секциите, които попадат в няколко от приложените модели или пък са били рискови през няколко от изборните години.

Максималната оценка включва секциите, които се считат за рискови по само един от моделите или са проявили съмнително поведение през една от изборните години. При тази оценка има по-голяма вероятност нерискова секция да се отчете като рискова, но все пак тя успява да включи секции, които поради динамиката при купуване на гласове може да е била изпусната.

Консервативната оценка показва около 170 000 гласа в такива секции. Това са около 5% от гласувалите в дадена изборна година. При максималната оценка съмнителният вот скача до близо 690 000 през 2017. Това са около 18,7% от общо подадените гласове.

Данните на изследването показват, че всички партии са се възползвали от такъв тип гласуване, като при окончателните резултати купеният вот на една партия се неутрализира от друг.

Така вотът в рисковите секции може да спомогне за вдигането на бариерата за влизане в Народното събрание и да има по-малък ефект върху окончателните проценти на парламентарно представените партии.