Как Европа качи училището в облак

https://www.24chasa.bg/novini/article/9665355 www.24chasa.bg
СНИМКА: РОЙТЕРС

След епидемията образованието в България няма да е същото. Модернизацията му тепърва започва, но вече е направена много голяма крачка напред, обобщава мрежата “Евридика”

След избухването на пандемията обучението и преподаването неизбежно станаха цифрови. Малцина биха могли да предскажат невероятната скорост на тази промяна. И все пак в рамките на няколко седмици Zoom, Microsoft Teams и Google Hangouts преминаха от непознати приложения към ежедневни инструменти в живота на много хора.

Цифрите говорят сами за себе си. Zoom увеличи своите активни потребители от 10 млн. през декември 2019 г. на 200 млн. през март 2020 г. Microsoft Teams отчита ръст от 12 млн. потребители само през март 2020 г., като потребителите са генерирали около 900 млн. срещи по време на ранните етапи на избухването на COVID-19. Среднодневните потребители на Skype също се увеличиха със 70% за един месец. И Google Hangouts, Meet и WebEx са отчели драстични увеличения - в някои страни повече от 25 пъти по-висока употреба в сравнение с преди.

Със затварянето на училищата в цяла Европа учителите трябваше да разработват алтернативни преподавателски практики, често с много ограничени дигитални умения. Те често правиха това в допълнение към нуждите на собствените им семейства и деца. От друга страна, родителите на деца в училищна възраст изведнъж трябваше да балансират задълженията в работата си с усилията да подкрепят дейностите на ученика вкъщи.

Европейските правителства предприеха незабавни стъпки, за да осигурят подкрепа за семействата в неравностойно положение. В Испания бе приет закон, който предвижда семействата с деца, получаващи училищна храна, да имат право на финансова помощ или пряко осигуряване на храна по време на локдауна.

Нидерландското правителство

отпусна 2,5 млн. евро за

купуване на лаптопи за ученици

от общото и професионалното образование, които нямат подходящо оборудване у дома. В Португалия национален телевизионен канал излъчваше класове по няколко предмета за всички ученици в задължителната училищна възраст, насочени по-специално към тези, които нямат достъп до интернет и/или компютри.

Подобни инициативи имаше из цяла Европа, разказва европейската мрежа “Евридика”, обединяваща 43 национални звена, базирани във всички 38 държави от програмата Еразъм+.

Прекъсването на образователния процес в българските училища също принуди системата да предприеме бързи мерки. Изборът на конкретна опция за дистанционно преподаване - онлайн обучение, самоподготовка, консултиране и др., бе решен на училищно ниво въз основа на целите на съдържанието, наличните ресурси, интернет връзката, възрастта и спецификите на учениците, както и дигиталните умения на участниците в процеса.

Българското Министерство на образованието и науката предостави продукти на Microsoft на всички ученици и учители в училищната образователна система чрез акаунти в домейна edu.mon.bg.

Комуникацията беше възможна

и чрез въведените у нас

електронни дневници,

електронна поща и социални мрежи, за да се изпращат на учениците материалите и връзките към безплатни образователни ресурси. Политиката, която Министерството на образованието и науката предприе, търсейки съвети и насоки от всички страни, помогна и резултатите до момента са повече от впечатляващи, се казва в обобщението на “Евридика”. След епидемията образованието в България няма да е същото. Модернизацията му тепърва започва, но вече е направена много голяма крачка напред.

В Гърция бързото и цялостно прилагане на синхронните (уроци на живо в Webex) и асинхронните (образователни материали на уебсайтове и платформи) методи за дистанционно обучение бе голямо предизвикателство както за учителите, така и за учениците и родителите. Както в България,

и в Гърция се оказа, че

учителите нямат онлайн опит,

а понякога нямат и активна интернет връзка. Гръцкото министерство незабавно създаде бюро за помощ, за да дава съвети, подкрепа и да разрешава всички проблеми. Някои по-сложни случаи, като липсата на цифрово оборудване, бяха решени с даряване на таблети и лаптопи за училищата в Гърция.

В Белгия бе доразвита учителската платформа за ресурси KlasCement, насочена към подкрепа на учителите в ежедневната им практика. Тя се управлява професионално, като свързва всички заинтересовани страни в образованието и им дава възможност да си взаимодействат въз основа на лични потребителски профили. В момента KlasCement има 250 000 членове, а мрежата достига 70% от учителите във Фландрия.

Във Франция безплатно бяха предоставени онлайн ресурси, учебни платформи, както и ръководства за самообучение за учители. Всяка академия (основният административен окръг за национално образование във Франция) създаде свои собствени ресурси, с данни за контакт и информация за педагогическа и цифрова приемственост. От самото начало на затварянето статистическият отдел на министерството провежда мащабни проучвания, включително въпросници за учители.

Испания увеличи бюджета

за стипендии и

безвъзмездна помощ с 22%

за текущата академична 2020-2021 г., което е най-значителният ръст за последните 10 години. Общата инвестиция възлиза на 1,9 млн. евро, от което ще се възползват 625 514 студенти тази година. На учителите, учениците и семействата в Испания бяха предоставени ръководства и уроци в различен формат за работата на образователни приложения и платформи.

Образователната система на Черна гора успя да подготви адекватен отговор на настоящата ситуация чрез програмата #LearnAtHome, адресирана до всички нива на образование. 225 учители от 63 училища и 24 образователни ръководители участваха в изпълнението на концепцията #LearnHome като чрез нея бяха

записани онлайн варианти на

над 3500 лекции от 20 предмета

както на черногорски,

така и на албански език

Португалия прилага специална стратегия от тази учебна 2020/2021 г. с цел да осигури достъп на всички студенти и учители до цифрови образователни инструменти и ресурси. Приоритет имат студенти от уязвима социално-икономическа среда, за които Португалия предостави 100 000 компютъра до края на 2020 г. Инициирана бе пилотна програма за виртуални учебници с бюджет от 400 млн. евро, финансиран от европейските фондове.

В избухването на настоящата криза висшите училища в Албания изиграха решаваща роля, когато бяха помолени да помогнат на Министерството на образованието за спорт и младеж при пилотиране, тестване и оценка на ефективността на съществуващите IT платформи.

Шотландското правителство

отдели 25 млн. паунда в

подкрепа на цифровото

включване за деца и младежи

в неравностойно положение

в училищна възраст. До края на ноември почти 50 000 устройства бяха разпределени на деца във всички райони на Шотландия, както и над 9000 решения за свързване.

За да подпомогне онлайн обучението, в Норвегия Дирекцията за образование и обучение публикува списък с информация и ресурси, а всички училища получиха безплатен достъп до инструменти за онлайн обучение. Освен това правителството стартира схема за безвъзмездна финансова помощ за местни инициативи. “Пакетът за компетентност” разполага с общо 190 млн. норвежки крони за програми като онлайн обучение, увеличаване на учебните места в университетите и колежите и за обучение на неквалифицирани лица.

В Люксембург бе стартирана цялостна дигитална образователна стратегия “Просто цифрови - умения на бъдещето за силни деца”, обхващаща ученето от ранна детска възраст и грижи през всички нива на училищно образование. Идентифицирани са 5 умения, необходими за бъдещето - критично мислене, творчество, комуникация, сътрудничество, кодиране.

Пандемията подчерта широк спектър от въпроси, които трябва да бъдат разгледани. Училищните системи могат да използват тази криза като възможност да преосмислят някои от своите практики и да почерпят положителен опит в ерата след пандемията. Преодоляването на социалните и образователните неравенства ще укрепи нашите общества и ще ни подготви за други предизвикателства, пред които можем да се изправим, обобщава европейската мрежа “Евридика”.