Пандемията - най-важният изпит за младите лекари. Те го издържаха успешно

https://www.24chasa.bg/novini/article/9671859 www.24chasa.bg
На дискусия на в. "24 часа" експерти от различни области разказаха какво очакват да е бъдещето на здравеопазването след пандемията. СНИМКА: Йордан Симeонов

Пандемията промени нагласите на обществото спрямо медицинските специалисти в България. Това, от своя страна, ни даде възможност да дадем всичко от себе си.

С тези думи на младата лекарка д-р Евелина Дарабанова започна дискусията за бъдещето на здравеопазването след COVID-19, организирана от "24 часа". Д-р Дарабанова е последна година специализант по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ "Пълмед" в Пловдив. Работила е на първа линия в COVID реанимация.

"Шанс за развитие в България има. Медицинското образование тук дава много добра основа. Кой как ще продължи обучението си обаче зависи от всеки един лекар. Имаме страхотни специалисти, които наистина искат да предадат опита и знанията си", каза д-р Дарабанова.
"Мисля, че пандемията даде възможност на младите лекари да се докажат. Да, останахме на първа линия, но това ни помогна да постигнем по-добри резултати в обучението си", добави младата лекарка и призна, че никой не е бил подготвен в началото.

"Спомням си, че при първия COVID пациент, който аз приех в отделението, не знаех какво трябва да правя, не знаех как да се предпазя, как да се облека, какво трябва да бъде лечението. Със сигурност никой не е бил подготвен", каза тя.

Поздравления и адмирации към младите си колеги и специализанти изказа проф. Асен Гудев, началник на клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" и председател на Дружеството на кардиолозите в България. "Справянето с такава ситуация е най-важният и най-достоверният изпит в техния живот. Те го издържаха успешно", подчерта проф. Гудев. Той използва възможността да отдаде почит към паметта на медицинските работници, които загинаха.

"Бяхме заварени неподготвени, въпреки че имаше сигнали. Това е третият коронавирус, който се появява в рамките на 20 години", каза професорът. "Ако има нужда от промяна в обучението, то тя трябва да е свързана с нуждата да свикнем с появата на пандемии. Вероятността да бъдем притиснати от още подобни е много голяма", предупреди проф. Асен Гудев. По думите му студентите и специализантите трябва да бъдат обучавани на много повече вирусология, микробиология, молекулярна биология и образна диагностика.

Според д-р Йордан Стефанов - учен микробиолог и част от инициативата на ЕП #ЕвропаСрещуCovid19, покрай пандемията темата за ваксините и биологията е станала доста популярна дори сред хората, който не са специалисти.

"Пандемията оказа влияние и върху академичната среда. Всички виждаме, че масовото затваряне на всички научни и образователни институции се отразява изключително негативно. То парализира всякакъв тип научна работа. Дейността ни като биолози, химици и практически насочени специалисти не може да продължи от вкъщи, не може да бъде свършена през компютъра. Имаме нужда от работа на място", каза Йордан Стефанов.

Той добави, че самата пандемия и политическите трусове през последните 1-2 години, включително Брекзит, затруднява изключително много доставката на консумативи.

"Не за училище, а за живота се учим, гласи сентенция на Сенека. Това е и нещото, което в момента правим вследствие на пандемията и на всички диспропорции, които проличаха от нейното навлизане в България и по света", заяви на уебинара макроикономистът Аркади Шарков.

"Поради естеството на нашата здравна система, поради начина на финансиране чрез клинични пътеки, е естествен изборът на младите лекари след завършване да се насочат към местата, където ще бъдат по-добре заплатени като специалисти. Тяхната експертиза ще бъде и по-добре подплатена инфраструктурно и информационно и по този начин те ще могат по-добре да се развият", посочи той. Икономистът очаква да има преход от фокуса върху незаразните заболявания, които до момента са основната и най-добре финансирана група заболявания, към заразните.

"Оттук нататък фокусът и стратегическото мислене, не само на представителите на ЕС, но и в български контекст, би следвало да бъде върху дългосрочни инвестиции в сферата на здравеопазването, както и в полза на младите кадри и тяхното задържане. Нужна е модернизация на специализациите и стимули, за да може младите специалисти да имат желание да останат в България", заяви Шарков.

Участник в дискусията на "24 часа" беше и Георги Къдрев - част от екипа, който е на път да патентова иновативно медицинско приложение за анализ на снимки от термокамера, чрез което дистанционно да се следи състоянието на болни пациенти.

"Прилагането на технологичната експертиза, която имам в тази сфера и в сферата на медицината се случи точно преди 1 година, когато екип от медицински специалисти се свърза с нас с въпроса може ли хващаме COVID с термокамера", разказа Георги Къдрев.

Изследвайки доколко може да се приложи този термоанализ за хващане на респираторни инфекции, екипът наблюдава интересни аномалии. "Оттам тръгва и цялостната концепция, че и при други състояния, които водят до промени в кръвоснабдяването, могат да бъдат хващани на база на термодиагностика", разказа той.