"168 часа": Кораб под BG флаг 8 г. блокиран в Суецкия канал

https://www.24chasa.bg/novini/article/9675215 www.24chasa.bg
Египет се опитва да потопи 40 кораба през 1956 г., когато национализира Суецкия канал.

Полк. Гамал Насър национализира водния път през 1956 г., докато чака финансова помощ и от САЩ, и от СССР

При войната между Израел и арабските страни през 1967-а египетският ръководител забранява придвижването до 1975 г.

Българските моряци варят ракия с грозде от друг танкер

Български кораб с 5000-тонен товар е бил блокиран в продължение на 8 години в Суецкия канал заедно с британски, американски, шведски, полски, западногермански, френски и чехословашки съдове. Конвоят почти е достигнал средата на изкуствения воден път, когато избухва 6-дневната война между Израел, от една страна, и Египет, Сирия и Йордания, от друга.

"Бяхме в много комфортен затвор – казва пред медиите капитан Мирослав Проскурницки от полския кораб "Джакарта". – Първият месец беше като отпуска. Вторият беше много труден.

Към края на третия месец стана ужасно”.

Екипажите започнали да се събират да играят карти, да си устройват състезания. На българския кораб, който се казвал "Васил Левски", гледали филми. Къпели се в басейна на западногерманския. Нашите моряци варели ракия от гроздето, което им предоставили колегите по съдба.

Организирали си дори олимпийски игри с дисциплини като гмуркане, спринтиране, плуване, висок скок, стрелба. Поляците обрали всички златни медали, втори останали германците.

На няколко месеца се сменяли екипажите. Накрая, когато е възстановено корабоплаването, "Васил Левски" е довлечен до Сплит, където е унищожен, съобщава сайтът "Морски вести".

15-те кораба стават известни като Жълтия флот –

намек за пустинята, която ги заобикаля. Какво води до войната, блокирала ги в Суецкия канал?

През 1967 г. Израел влиза в т.нар. 6-дневна война с Египет, Сирия и Йордания. Кайро и Дамаск са ръководени от военни и се смята, че са под влиянието на Съветския съюз. Кралството пък е приятелски настроено към Запада.

През май 1967 г. Москва предупреждава египетския президент полк. Гамал Насър, че израелците са струпали войски на границата със Сирия и ще я нападнат. Според някои историци СССР е бил готов да се включи в битката. ЦРУ научава от източник от Кремъл, че целта е да доведе до проблеми за САЩ. Те в онзи момент са достатъчно затънали във войната във Виетнам. Не им трябва въоръжен конфликт и в Близкия изток.

24 часа след предупреждението на Москва Насър заповядва египетската армия да бъде в пълна бойна готовност. Два дни по-късно Египет изтегля войските на ООН, които патрулират от 1956 г. по границата с Израел, и ги премества в Синайската пустиня. Шефът на аналитичното звено във военното разузнаване на Израел Шломо Газит казва пред американски дипломати, че

страната му ще се отнесе сериозно към заплахите на Египет

само ако Насър затвори Тиранския проток.

Няколко дни по-късно полковникът забранява влизането на израелски кораби в Тиранския проток. Шефът на Мосад Меир Амит лети под фалшива самоличност до Вашингтон, дегизиран до неузнаваемост.

Всички мъже

под 50 г. в

Израел са мобилизирани,

икономиката буксува. Амит преживява инфарктна среща със секретаря по отбраната Робърт Макнамара.

Казва му, че ще препоръча да се започнат бойни действия. Макнамара се интересувал само от два въпроса – колко дълго и какви ще са жертвите. Амит отговаря, че войната ще продължи една седмица, а загубите ще са под 6000 души.

В 7,40 ч. на 5 юни започва операция "Фокус". Унищожени са почти всички военновъздушни сили на Египет. В същото време Тел Авив започва и сухопътна офанзива в ивицата Газа и Синай. Насър заблуждава Сирия и Йордания, че е спечелил първата битка с Израел и ги кара да се включат във войната. В резултат са превзети Голанските възвишения в Сирия и Източен Йерусалим и Западният бряг – до 1967 г. част от Йордания.

След 6 дни е сключено примирие, но Насър е блокирал преминаването по изкуствения канал и това продължава 8 години. През 1975 г. Израел и Египет подписват второ споразумение и тогава "затворниците" са пуснати.

Това не е единствената

криза

в Суецкия канал.

През 1956 г. настъпва също много сериозно напрежение в района. Панарабистът Гамал Насър обявява още в първия си месец като президент в Кайро, че е приет декрет за национализиране на компанията, която управлява водния път. Според него цялото й имущество и права преминават в ръцете на държавата, а съществуващите органи и комисии се разпускат. Оперирането на протока е възложено на структури от Министерството на търговията.

Новият държавен глава в Кайро знае много добре какво значение за световната търговия има Суецкият канал и се опитва да използва позицията си, като получи помощ от Великите сили. Той се заиграва и със САЩ, и със СССР, и то по време на Студената война. Иска да построи язовир с висока стена край град Асуан в южната част на страната, за да спре опустошителните наводнения на река Нил.

Сключил е оръжейна сделка с Чехословакия, поради което Вашингтон е скептичен към него.

Москва обаче реагира по-бързо. Как четете ТУК