Бившият правосъден министър остави в сянка съпредседателя Атанас Атанасов и продължава с дългата си битка за друг главен прокурор
С гумена лодка съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов дебаркира на плажа Росенец.
Тази сцена обаче не показа само завладяването на един плаж, но и завладяването на цялата коалиция “Демократична България”. В нея членуват 3 партии: “Да, България” с лидер Иванов, ДСБ и “Зелено движение” на Владислав Панев.
Иванов и неговите действия оставиха в сянка другите 2 партии и съпредседателя ген. Атанас Атанасов.
46-годишният лидер на “Да, България” изнесе цялата предизборна кампания сам с интервюта и най-вече с включвания на живо от различни места в страната. Той успя да постигне резултат, какъвто градската десница не е имала от две петилетки, и така се превърна в неин безспорен лидер.
Като добил много повече смелост Христо Иванов се завърна на политическата сцена, след като напусна с оставка поста на правосъден министър през 2015 г. в кабинета на Бойко Борисов. Стана
едно от лицата на летните
протести на 2020 г.
Там обаче запази дистанция от останалите като “отровното трио”, Мая Манолова и “Възраждане”, които често бяха на площада. Хората от “Демократична България” дори имаха своя територия на жълтите павета. Заедно с председателя на “Да, България” те заставаха точно пред сградата на БНБ, а симпатизантите на партията дори не искаха да допуснат Манолова в лагера на дълго блокирания Орлов мост.
И оттам Иванов често пускаше лайфове, един от които обаче породи силни съмнения към него. Все пак във всяка война се дават жертви. “Изключил съм си телефона, защото тоя се е обадил на Маджо.” Тази реплика от бившия депутат на НДСВ Димитър Ламбовски, почти нашепната на Христо Иванов по време на лайф, накара мнозина да си зададат въпроса да не би лидерът на ДБ да има користни причини да е на площада. “Не го познавам, не знам каква му е мотивацията, не знам какво го води”, бе обяснението на Иванов тогава за думите на Ламбовски.
До сваляне на правителството на Борисов така и не се стигна от протестите, не се стигна и след редовните избори - където резултатът от 300 000 гласа е впечатляващ, но далеч от над 800 000 гласа, които взе ГЕРБ на Борисов.
Сега на Христо Иванов ще му се налага да преглъща компромиси - като да приеме колаборация с “Има такъв народ”, които са очевидно раздразнени много от опорната точка, че умните и образованите гласували за “Демократична България”, а “простите селяни” - за ИТН, и разбира се, голямата тема - мажоритарни избори, която е фиксация на Слави Трифонов, а градската десница не желае.
Пак ще му трябва “исторически компромис”, ако иска да продължи с голямата кауза - съдебна реформа. Това бе основната му цел като правосъден министър и причината спонтанно да си
подаде оставката от
парламентарната трибуна
В началото на декември 2015 г. всички партии с изключение на част от “Реформаторския блок” бламираха предложената от него съдебна реформа на второ четене. С това беше нарушен “историческият компромис”, както го бе нарекъл Борисов. Иванов се бореше за конституционни промени, които засягат разделяне на Висшия съдебен съвет, пряк избор на магистратската квота във ВСС и усилване на правомощията на инспектората.
Дълго време съдебните промени бяха единствената точка в програмата на партията му “Да, България”. Тази кауза вече е пренесена и в обединението “Демократична България”.
Много са съдебните промени, които Иванов и съпартийците му искат да внесат в следващия парламент. Редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава и председателите на ВКС и ВАС да се предлагат от общите събрания на съдиите на двете съдилища, са една част от промените.
Много от тях са насочени към главния прокурор, като например той да се отчита на всеки 3 месеца пред парламента, мандатът му да се намали на 5 години, както и да се въведе възможност за импийчмънт на обвинител номер 1 с гласовете на поне 140 депутати.
Всъщност съдебната реформа е тема на Христо Иванов от появата му на публичната сцена. През 2014 г. той става вицепремиер и министър на правосъдието във второто служебно правителство, съставено от президента Росен Плевнелиев. Премиер тогава е конституционалистът Георги Близнашки.
“Като държавен
глава
аз се гордея,
че назначих
Христо Иванов
Гордея се с това, че дадох път на един достоен човек в българската политика, професионалист, политик с истинска воля за реформи”, каза тогава президентът. Той припомни, че днешният лидер на ДБ е бил и програмен директор на фондация “Български институт за правни инициативи”, където е ръководил проекти в областта на съдебната реформа, предотвратяване на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.
Паралелно с каузата си за съдебна реформа Иванов се превърна в генератор на свежи идеи, с които грабна младия и образован избирател, отегчен от жълтопаветната скука. Предимно те са свързани с модернизацията на администрацията у нас, обещанията за бързо въвеждане на електронно правителство и електронно гласуване.
Амбициозната платформа “Ти броиш”, която дава възможност за паралелно преброяване и видео наблюдение през мобилните телефони при броенето на бюлетините, също спечели част от избирателите, които се надяват на силно технологично развитие у нас.
“Всички ключови регистри да са дигитализирани, 100% от административните услуги да се предоставят по електронен път”, е записано в предизборната програма на ДБ.