Могат ли българките болногледачки в Германия да чакат достойно заплащане?

https://www.24chasa.bg/novini/article/9690249 www.24chasa.bg
Снимка: Архив

Без труда на тези жени - болногледачките - не би имало кой да се грижи за стотици хиляди безпомощни възрастни германци. Въпреки това закон за тях няма, няма и достойно заплащане, пише "Дойче веле".

Те работят без германски договор и без германска медицинска осигуровка. Плащат им на ръка, при това - не особено много. Над 700 000 жени, главно от Полша, България, Румъния и Словакия, се грижат за възрастни германци и живеят под един покрив заедно с тях. Без труда на тези жени не би имало кой да се грижи за стотици хиляди безпомощни хора, въпреки това повечето от тези болногледачки официално просто не съществуват. Ще ги наричаме "болногледачки", макар че това обозначение не е най-точното.

Според приблизителните оценки, 90 процента от услугите за гледане на възрастни, болни и безпомощни хора по домовете им се практикуват извън закона. Възрастните хора в Германия стават все повече - и все по-често предпочитат да стареят вкъщи, а не в старчески дом. В страната над четири милиона възрастни се нуждаят от специални грижи, а три четвърти от тях искат да ги получават под собствения си покрив. Търсенето на болногледачки е огромно, досега обаче нито едно германско правителство не е посмяло да внесе законов ред в този бранш. Нелегалните посреднически агенции предлагат по-евтини услуги от легалната конкуренция, понеже не осигуряват социално своите наемни служители и не са длъжни да им плащат минималната надница в Германия.

Германското право още не е узаконило бизнес-модела, при който наемната работна сила живее под покрива на своя работодател. Ето защо източноевропейските болногледачки нямат никаква правна сигурност, обяснява юристът Фредерик Зеебом, изпълнителен директор на Съюза за помощ и грижа по домовете (VHBP). Зеебом припомня, че е закононарушение да даваш работа на човек, без официално да регистрираш това трудово правоотношение, и без да му плащаш социалните осигуровки. Според него в тази "сива зона" в Германия близо 300 000 семейства наемат гледачки на болни и безпомощни хора, като в повечето случаи знаят, че нарушават закона.

Нови правила на играта - например като в Австрия

Сега министърът на здравеопазването Йенс Шпан възнамерява да реформира този сектор. До момента още няма законопроект - съществува само една разработка, оповестена миналия месец, която предвижда официално признаване на трудовия статут на болногледачите, които се грижат за болни, възрастни или безпомощни хора в дома им.

В Австрия тази сфера е значително по-добре регулирана. Тамошният Закон за гледане в домашни условия позволява на болногледачките да се регистрират като самонаети. Точно така е постъпила 50-годишната полякиня Ана Таджак, която работи на смени: две до четири седмица работа, после също толкова време почивка в Полша.

Така нещата вървят, обяснява Ана и припомня, че грижата за болни и безпомощни хора ангажира болногледачката 24 часа в денонощието. "Ако клиентът те повика пет пъти през нощта, ти си длъжен пет пъти да се отзовеш", разказва тя. А нуждите и очакванията на клиентите и техните семейства са най-различни, забелязала е Ана. "Клиентите често очакват, че не само ще се грижиш за възрастния или безпомощен човек, но освен това ще му готвиш, пазаруваш и чистиш. Понякога се оказва, че съм изцяло лишена от лично пространство и време."

Поради липсата на ясна регулация и законова рамка на правата и задълженията, много болногледачки стават жертва на трудова експлоатация. Моделът е съвсем прост: в държави от ЕС с много по-ниски заплати местни агенции наемат болногледачки, които се ползват от правото на свободно придвижване и месторабота в Евросъюза; после германски агенции установяват партньорство с местните агенции, наели болногледачките, и им намират работни места в Германия, без обаче да ги регистрират в общината, без да проверят квалификацията им и без да им плащат социалните и здравни осигуровки.

Пандемията разкри важността на този вид труд

Фредерик Зеебом казва, че пандемията, предизвикана от коронавируса, ще ускори реформата в този сегмент. Когато миналата пролет влезе в сила първият локдаун, болногледачките от Източна Европа бяха лишени от достъп до Германия и до своите потенциални или реални клиенти. В резултат от това се усети остър недостиг от такъв тип работна ръка и властите се видяха принудени да признаят ключовата роля дори на болногледачките, работили в Германия незаконно. След като толкова дълго си беше затваряла очите за този вид труд, сега германската държава трябваше да вземе някои спешни мерки - включително да им осигури достъп до здравеопазване, защото техният труд е в рискови условия, а те самите могат да заразят своите клиенти и пациенти.

Но само с узаконяването на този труд проблемът изобщо не се решава, защото търсенето на болногледачки далеч надвишава предлагането. Да вземем за пример Германия. Относителният дял на хората над 65-годишна възраст в страната е един от най-високите в ЕС, раждаемостта е ниска (1,4 деца на жена в репродуктивна възраст), а средната възраст е висока - 79 години за мъжете и 83 за жените. Всички тези показатели говорят, че през идните години в Германия ще трябват все повече болногледачки. Но как ще се заплаща техният труд?

Според сегашните планове за реформа, в Германия трябва да се увеличи финансовата помощ за хората, нуждаещи се от грижи. Тази мярка трябва да ограничи "сивия пазар" на този вид услуги и да подобри условията на труд на болногледачките. Пандемията показа колко уязвим е сегментът "грижи за възрастни и безпомощни хора" и колко важен е трудът на онези (главно) жени от Източна Европа, помагащи на възрастни и болни хора в Германия в техните домове.

"В работата си давам всичко от себе си. Не е само до парите, които и без това не са много", разказва Ана Таджак. "Изискват се много сили и търпение, но аз си харесвам работата в Австрия". Ана е изненадана, че медиите проявяват интерес към работата й: "За 15 години никой никога не ме питал нещо за работата", признава тя.