Д-р Иван Маджаров: С армия от възрастни и уморени медици при нова вълна ще е нужен пълен локдаун

https://www.24chasa.bg/novini/article/9691499 www.24chasa.bg
Д-р Иван Маджаров

Болници без интензивни отделения остават без заплащане, ако преведат другаде влошил се пациент с COVID. Това отношение демотивира медиците, казва председателят на Българския лекарски съюз

Още акценти от интервюто:

Има проблеми в здравеопазването, които решаваме със скоростта на костенурка, а може много по-бързо

Бъдещите политици в следващите 5 г. да работят реалните доходи на медиците да стигнат поне 70% заплатите на колегите им на Запад

Не може пациент да доплаща каквото и да е по COVID, докато сме в пандемията и се дават още пари на лекарите, болниците и ДКЦ-тата

Европейският континент се провали в управлението на пандемията

Събитията последната година доведоха до повишаване на доверието в лекарите. За това време нито един медик не се отказа и не се огъна пред едно тежко бреме

За здравеопазване като в ЕС е нужен двоен ръст на парите за сектора от БВП

- Д-р Маджаров, след сравнително трудните преговори със здравната каса по анекса към рамковия договор в края на 2020 г., 4 месеца по-късно се наложи нов анекс. Защо и какво урежда той?

- Наложи се, защото касата така настоява. Нашето виждане е, че нещата можеше да бъдат уредени и чрез съвместни указания, без да преподписваме такъв важен документ като Националния рамков договор, защото не променяме философията му. Реално в него посочваме само, че вече и антигенните тестове служат за отчитане на клиничните пътеки, по които се лекуват пациенти с COVID-19. За нас незачитането на антигенния тест беше неразбираемо упорство от страна на НЗОК, след като той е одобрен със заповед на министъра и се приема при отчитане на заразени с коронавируса. Това затрудни работата на болниците, защото трябваше да карат пациентите да си правят и PCR тест, за да могат да отчетат клиничната пътека. Този проблем можеше да се реши много по-бързо чрез съвместни указания, а го решихме със скоростта на костенурка. Това е едно от нещата, които залегнаха в анекса. Другото важно е, че отложихме за кратък срок стартирането на т. нар. електронна история на заболяването. Причината - няма точно определени и одобрени от министъра на здравеопазването изисквания какво трябва да съдържа то. Освен това не е мястото касата, където трябва да се въвеждат нови формуляри на каквито и да било медицински документи. Те се одобряват с наредба на министъра. Този формуляр (електронната история на заболяването) трябва да бъде разработен предварително с работна група, съставена от всички заинтересовани страни  - НЗОК, софтуерни фирми, работещите в болничната помощ, лекарския съюз и т.н.

- Антигенните тестове бяха признати за релевантни за потвърждаване на COVID-19 в края на 2020 г. Непризнаването им за отчитане на клиничните пътеки ощети ли болниците?

- Няма пациент, който да е върнат заради това, но много от тях, преди да влязат в болница, бяха посрещани с думите “Нямаш PCR, трябва да си направиш, иначе не можем да те приемем - такива са изискванията на касата”. Реално през тези 3 месеца има много откази за заплащане на такива пътеки.

- Сигнализирахте и за друг проблем, породен от нормативна неуредица - че болници без интензивни отделения не получават заплащане за лечението на COVID пациент, ако се наложи да бъде преведен към такава структура. Колко болници са засегнати, решавате ли проблема с анекса?

- Не, проблемът не се реши с анекса. Важно уточнение е, че в нормална обстановка възможността и едното лечебно заведение, и другото да получават пари за лечението е по-скоро опасна за пациентите -може да се стигне например до това пациент с инфаркт да бъде приет в болница, която няма инвазивна кардиология. Затова лекарският съюз принципно не е против тази мярка. Но тук говорим за епидемия, в която със заповед на министъра са включени всички лечебни заведения, независимо от тяхното ниво, и в тази заповед е казано, че всички трябва да приемат пациенти с COVID. В условията на епидемия е ясно, че няма как всички пациенти да бъдат настанени само в няколко болници. След като е така, тези, които нямат достатъчно капацитет за интензивни грижи, също трябва да си получат парите за това, че са лекували някой в по-ранен стадий и след това са го превели в друго лечебно заведение, ако се е влошил. Ние настояваме тази несправедливост да бъде поправена, но при изричното уточнение, че тя ще се отнася само за пациенти с COVID и за времето на епидемичната обстановка.

Като премина есенната вълна, практически пациенти с коронавирус приемаха само най-големите и добре оборудвани болници, защото нямаше голям натиск. Останалите спряха да приемат средно тежки случаи и нямаше необходимост да се коментира тази промяна. Сега, когато отново сме във вълна и всички дават своя принос, за да не остават по домовете си хора, които да няма къде да бъдат приети, трябва да осигурим възможността за превеждане на пациент от по-малко в по-голямо лечебно заведение.

За съжаление, в някои моменти имаме усещането, че се тупка топката, докато се размине положението. Разбира се, всеки пациент с нужда от преместване отива в реанимация, но така се ощетяват болниците и самите лекари, а в ситуация като сегашната подобно отношение ги демотивира.

- Често ли се стига до такива казуси?

- При нас пристигат множество сигнали от цели колегии и от отделни болници, които сме препратили на здравното министерство и на НЗОК. Неслучайно настояваме това да се реши бързо. Вече не сме  в първата вълна, в която някой да се оправдава, че нямаме време да реагираме и не знаем какво се случва.

- Издаването на сертификат за ваксинация срещу заплащане предизвика противоположни реакции. Оправдана ли е според вас цена от 15 лв. и въобще заплащането за този документ?

- На първо място трябва да подчертаем, че тези практики бяха констатирани не само при личните лекари, но и в ДКЦ-ата и медицински центрове. Неслучайно се нарича извънредна епидемична обстановка и се дават допълнително пари за работа в нея и на общопрактикуващите лекари, и на ДКЦ-ата. Докато трае епидемичната обстановка и се получават тези пари, не може да се иска допълнително плащане за каквото и да е, свързано с COVID. След преминаването ѝ, когато всички заработим в нормален ритъм, тогава важат другите правила - всеки е самостоятелно търговско дружество и има право, когато не се касае за дейност, част от пълния пакет, който НЗОК покрива, да формира цена. Ако тя е твърде висока, пациентите ще предпочетат да изберат друг лекар или лечебно заведение.

Тази тема беше нелицеприятна и е недопустимо да се повдига по този начин точно сега, когато и обществото, и отделни браншове са затруднени, а и има осигурени допълнителни средства.

- Сериозно остава положението в болниците, но системата ще издържи, категорични са здравните власти. Действителността вътре в болниците обаче показва изключително изтощени медицински кадри. Как си кореспондират двете неща?

- Разполагаме с армия от възрастни и уморени лекари. Уморени са и тези в извънболничната помощ. Това са фактите.

Мисля си, че ако има следваща вълна, ще трябва да направим така, както и много други държави - да въведем изключително строги мерки, за да не допускаме натиск върху системата и да ограничим разпространяването на вируса.

- Пандемията обаче даде голям шанс на младите хора да излязат бързо на предната линия.

- Много от младите колеги имат основен принос в COVID отделенията и работят там, но загубиха цяла година от специализацията по основната специалност, по която са приети. Това не е добре за тях, защото ще наруши обучителния им процес. Да, тази година ще им даде много опит, който ще им бъде ценен в целия живот, но ще забави обучението им по тесните специалности.

- Прави ли ни всеки локдаун по-отговорни към мерките и спазването им, или ефектът е обратен?

- Не ни прави. Вижда се, че не се получава. Нито една европейска държава не успя да се справи. Европейският континент се провали в управлението на тази криза.

От лекарския съюз смятаме, че твърде много се използваха като аргумент системата и лекарите. Това води до настройване на цели браншове и прослойки от обществото срещу здравната система. Имаме данни, че за разлика от първата половина, както и края на миналата година, когато вярата в здравната система и лекарите в България беше получила подем, в последните месеци наблюдаваме отлив. Това не се дължи на факта, че колегите си вършат лошо работата, а на това, че твърде често се използват изтощението и претоварването им като аргументи за въвеждане на рестриктивни мерки. Добре е от тук нататък всякакви мерки да се аргументират със запазване здравето на човека, обществото и да не се експлоатират толкова със здравната система и лекарите. Те са достатъчно натоварени със своите пациенти и не е необходимо някой да оправдава действията и поведенията си с нас.

Както се вижда, сега няма проблеми в приема на пациенти, няма чакащи пред лечебните заведения. Проблемът сега е, че има много болни, и за съжаление, много хора губят живота си. Това трябва да се посочва като мотив за въвеждането на мерки, а не че болниците са пълни или лекарите уморени. Натовареността им може да е показател, не и аргумент.

- На 7 април беше Световният ден на здравето. Каква е равносметка ви във времената на пандемия, когато обществото като че ли за първи път истински оцени важността на тази професия?

- Със сигурност събитията последната година доведоха до повишаване на доверието в лекарите. За това време нито един медик не се отказа и не се огъна пред едно тежко бреме. Остана на мястото си и изпълняваше дълга си и това се видя от цялото общество. И за щастие, беше оценено. В общественото и медийното пространство за медиците започна все по-често да се говори като за герои. Отношението несъмнено се промени. Искрено се надявам, че това ще се задържи.

И преди COVID българските лекари и сестри не бяха по-малко натоварени, но сега е по-специфично, защото се наложи да се приоритизират ресурсите в цялата система.

За съжаление, в тежките времена на изпитания всеки загуби познат, приятел или роднина в битката с тази болест. Към черните списъци се добавят и имената на над 130 медици, които до последно и с достойнство изпълняваха своя професионален и морален дълг.

- Ще допринесе ли тази оценка за задържането на медиците и какви промени са нужни в кадровата политика?

- Нужна е цялостна промяна, но реализирането не трябва да “лежи” на рестрикции, забрани, ограничения. Трябва да подобрим условията на работа на всички лекари и сестри, за да не изпитват нужда да емигрират по причини, свързани с по-добър живот и практикуване на професията с необходимата степен на квалификация.

Нужна е държавна политика в областта на професионалното развитие и финансова удовлетвореност на здравните кадри по региони.

Бъдещите политици в следващите 5 г. трябва да работят в посока реалните доходи на лекарите и сестрите у нас да достигнат минимум 70% от заплатите на колегите им на Запад. В момента дисбалансът е много голям. Специалистите, които получават 1000 лв. у нас, са далеч от средното, което биха получавали в Европа, и това ги кара да напускат.

Това обаче не би могло да се случи, ако всички политически сили не осъзнаят, че към европейско здравеопазване се върви само с повишаване на публичните инвестиции за здраве от 4,2% на 8% от БВП.

 - Какви са тези случаи на хора, представящи се за лекари през онлайн платформи за прегледи, за които вие сигнализирахте?

- Имаме сигнали, че някои платформи позволяват търде лесно регистрация на лекар, както и че дори тези, които внимават, може да бъдат заобиколени. Затова обръщаме внимание на обществото да е предпазливо и хората да проверяват информацията за лица, представящи се за лекари.

- Не е ли нужна тогава по-сериозна регулация?

- Има нужда, но телемедицината сега навлиза в здравната ни система и тепърва ще бъде регламентирано какво точно е тя и какви услуги могат да се предлагат.