Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова
Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател
Вбесява Вълко Червенков, не спира навреме записа на “Боже, пази Царя”
"Не си член на партията, отказа да станеш и партиен секретар. Как очакваш така да станеш народен артист." Тези думи са като плесница за един от знаменитите актьори в средата на миналия век - Енчо Багаров. Във времена, в които театърът бележи невиждан подем, свободното изразяване на мнение от страна на младите актьори не се толерира. Най-обичаните на сцената трябва да са любимци и на властта, иначе не получават звания "заслужил" или "народен артист".
"Баща ми е бил човек с много свободен дух, неподвластен на режима. Това е и причината неговото име да не се споменава като един от откривателите на Сатиричния театър - разкрива дъщерята на актьора Мариана, която от години живее извън България. Според нея е обидно, че името на баща й често се пропуска като създател на театъра, защото именно той полага основите. - Отказал да стане партиен секретар на Сатиричния, след като е сформирана трупата. По високите етажи не очаквали подобно поведение. За партиен секретар назначават Георги Калоянчев, а на баща ми многократно напомнят, че е направил "грешка", и така отказват да го назовават официално като един от основателите на трупата."
Самата Мариана пази огромен архив от всички роли и спомени на баща си.
Още преди да поеме по актьорския път, Багаров успява да разгневи властта. Енчо работи като говорител в радио "София" заради хубавия си и плътен глас. Чудесната му дикция била високо оценявана. Но едно невнимание по време на работа преобръща живота му.
Малко след 9 септември 1944 г. националният ни химн все още е "Шуми Марица". На плочата със записа на химна веднага след него е записана и "Боже, пази Царя", която вече е забранена. Задължение на говорителя е след изпълнението на "Шуми Марица" веднага да спре грамофона.
В летен ден по време на свое дежурство, докато звучи химнът, Багаров излиза за малко извън студиото. Миг невнимание, изпуска момента и "Боже, пази Царя" вече звучи.
Последствията за Багаров са тежки.
Тогавашният генерален секретар Вълко Червенков веднага се обажда на министрите на отбраната и вътрешните работи, защото решава, че става държавен преврат. Багаров е задържан, уволнен е от радиото без право на работа за 10 години. Тогава легендарният актьор Константин Кисимов се застъпва пред ДС и лично пред Червенков, за да не изселят Багаров извън София.
Изпаднал в житейска криза, Енчо търси различни начини за препитание. Работи към Трудови войски и създава самодеен театрален състав към фабрика "България". Там е и една от най-значимите срещи в неговия живот, която преобръща още една съдба и дава на родното кино и театър името Георги Парцалев.
"През 1947 г. Парцалев е студент по медицина, живее в едно общежитие на фабрика "България" и се включва в самодейния й състав - пише Илия Ангелов в книгата си "Тъжният клоун", посветена на Парцалев. - Тук се запознава с Енчо Багаров, който отговаря за репертоара на групата. По-късно Багаров вече е в ръководството на Театъра на Трудови войски, който по подобие на Ансамбъла на Народната армия се стреми да създаде свои кадри в изкуството. Багаров първоначално не е могъл да помогне на Парцалев да бъде включен в театралния състав на ведомството."