България вече има музей на световно ниво - базиликата на Филипопол!

https://www.24chasa.bg/novini/article/9714297 www.24chasa.bg
Сцената с пауна, разперил опашка, посреща на централния вход на базиликата.

Всеки, прекрачил в нея, се потапя в мистика от мозайки, колони и древни зидове

16 млн. лева глътна мащабната реставрация

2190 дни - 6 години без един месец.

Толкова продължиха разкриването, реставрирането и експонирането на един от най-внушителните археологически паметници на Балканите - Епископската базилика на Филипопол. Сега тя е превърната в музей от световна величина.

Три подобни храма в Рим има от нейния мащаб - Латеранската базилика, “Св. Петър” (под днешния Ватикан) и “Св. св. Петър и Павел” извън чертите на Вечния град.

Всеки, прекрачил прага на филипополската базилика, се потапя сред изящно експонирани над 2 декара мозайки от IV до VI в. До всяка фигура и сцена има подробни обяснения, а интерактивни монитори
пренасят посетителя

1700 г. назад, когато

храмът е бил

действащ
Той наистина е бил грандиозен - дълъг е 83 м и широк 36. “Такива паметници са рядкост в света”, казва доц. Ваня Попова, специалист по римски и късноантични мозайки. (Виж интервюто с нея по-долу.)

Откриването на новия музей е в неделя, 18 април. Поканени са над 50 гости, сред които премиерът Бойко Борисов, министрите Боил Банов и Марияна Николова. При всички случаи се очаква посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа, както и изпълнителният директор на “Америка за България” Нанси Шилър. Именно с решаващата финансова помощ на фондацията Епископската базилика заблестя отново след 17 века.

С прекрачването посетителят потъва в мистична среда от мозайки, колони, древни зидове. Централният вход е от западната страна, откъдето се е влизало и през IV в. в храма. В южния кораб е сцената с пауна, разперил пищна опашка. Представлява розета, заобиколена от други видове птици и две пана с геометрично оформени фигури.

Движейки се към вътрешността на първото ниво,

се минава по

стъклена пътека,

под която са

експонирани

зидове
както на по-ранна сграда от II в., така и на самата базилика. Откроява се носещата стена (стилобат), върху която е издигната колонада. Пред очите се появяват още и още мозайки, направени изключително прецизно и с богата цветност.

Мозайките принадлежат на три слоя, изпълнени с три различни техники. Най-ранният е от розов хоросан с примесени парчета тухли и малки камъчета и е първият, когато още не е имало средства за по-богата мозайка. Вторият и третият слой са от цветни камъчета на бял или цветен фон, който е оформил великолепието на храма.

В централната част е изложен макет на самата базилика. До него има монтирани очила, които виртуално пренасят назад във времето.
След като човек разгледа първото ниво, зад самия олтар виеща се рампа го отвежда на втория етаж.

Там е експонирана мозайката от втория, по-късен пласт със 100-те птици. Горе е така нареченото музейно ниво, което представя всекидневния живот във Филипопол. 

16 млн. лв.,

осигурени от

“Америка за

България” и

община Пловдив,

спасиха

този шедьовър
на късноантичното изкуство, останал скрит под пясъци и найлони. Десетилетия наред пловдивчани минаваха покрай запуснатия обект, опасан с ръждиви огради, до католическата катедрала “Св. Лудвиг”, без да подозират какви ценности крие.

8 май 2015 г. е датата, когато започна мащабната реставрация. Предишните проучвания бяха извършени в далечната 1982 г. от археолога Елена Кесякова.

Тогава тя разкрива част от мозайките, но поради липса на средства те остават затулени.

“Дългият им престой под пясък и найлон беше причинил тежки разрушения и вреди. Това наложи най-напред да извършим повърхностна стабилизация”, казва реставраторът доц. Елена Кантарева-Дечева. Близо 6 г. подред с екипа си - в слънце и студ, тя работи под открито небе.

Първоначално базиликата на Филипопол е била покрита с евтин под от хоросан и каменни фрагменти.  

Впоследствие е положен първият пласт мозайки - геометрични фигури, засичащи се октагони, които образуват меандровидни свастики помежду си. Това е станало в IV век.

Виждат се спираловидна бягаща вълна и преплетени кръгове, които образуват розети, всичките в ограничена гама от четири цвята.

В един момент земята под храма се разместила и деформирала.
За да може да функционира, се наложило през V в. върху старите мозайки да бъдат положени нови - още по-богати и по-цветни. Използваните мотиви са в стила на Константинопол и Изтока, но имат

собствен облик.

Вторият, по-късен

пласт е по-скоро като

килим. Изобразени са

над 100 вида птици
Сред тях могат да се разпознаят папагали с колоритни опашки и завити клюнове, пауни с украса по перата, кокошки, патици, фазани, токачки - земни твари, създадени от Бог.

Позата и движенията им не се повтарят. В хода на разкопките при реставрацията се появи надписът “Кианос”, който според епиграфа Николай Шаранков потвърди тезата, че базиликата е била епископска.

Разполагала е с внушителен амвон с двойна стълба. Археологът Жени Танкова, която продължи проучванията след Кесякова, откри смайващи орнаменти като огромен мозаичен медалион, изобразяващ паун с разперена опашка. Сцената е пред централния вход на храма. Птицата символизира безсмъртието.

Под самите мозайки Танкова направи сондаж и

се натъкна

на още

по-стара сграда

- от II в.
Предполага се, че е била храм на императорския култ, който почитал принцепса като божествен. Храмът вероятно е изглеждал величествено - с мраморни колонади и капители, възпоменателни надписи и статуя на венценосеца. Експертите предполагат, че става дума за Септимий Север.  

“Християните вероятно умишлено са избрали да построят базиликата на мястото на езическия храм, за да отправя послание за победата на християнството. Но тази приемственост на култовото място - заместването на една религия с друга, се проследява навсякъде у нас.

Но и да напомним, че един нов бог Исус Христос идва да замени божествения император”, разсъждават специалисти.

При разкопките Танкова откри останки на над

300 души, положени

в средновековен

некропол
от XII век в северната част на базиликата. Антрополози установиха, че погребаните са били по-високи и по-здрави от съвременниците си в региона. Средната продължителност на живота била 46-47 г. - дълга за този период. Някои имали травми, други страдали от ендокринни заболявания, анемия, диабет.

До последния миг преди официалното откриване екипът на доц. Елена Кантарева-Дечева изпипва всеки детайл. “Това се случва веднъж в живота. Благодарна съм на съдбата за този шанс. За мен лично базиликата е кауза”, казва реставраторката.

Уточнява, че именно този обект е бил дипломната й работа като студентка.

“През десетилетията с болка гледах как се руши. Бях се отчаяла. Сега съм най-щастливият човек”, просълзява се доц. Кантарева-Дечева.

Доц. Ваня Попова: Издигната е при Константин Велики

Най-вероятно се е казвала “Св. Ирина” - означава мир, любов, грижа за ближния, смята специалистът

Доц. Ваня Попова е изкуствовед и археолог, специалист по римски и късноантични мозайки. Дълги години е работила в института по изкуствознание в БАН. Минава за един от най-големите познавачи у нас. Разговаряме с нея за предстоящото откриване на реставрираната базилика в Пловдив.  

- Доц. Попова, какво отличава мозайките на филипополската базилика от други подобни храмове, строени през IV век?

- Особеност на пловдивските мозайки са не само изобразените птици и плодове, вплетени в кошници. Интересното е, че няма други животни, характерни за други базилики.

Водоплаващите обаче “компенсират”, защото, както знаем, те могат да съществуват и на земята, и във водата, и във въздуха. Няма също и риби, които в християнството са много разпространени.

- Защо този християнски символ отсъства в мозайките на Пловдив?

- Обяснява се с предположението, че в нашите земи е имало много ариани, които са оказали влияние да се посъкратят подобни символи в изображенията.

Няма риби, няма

също и образи на хора

- Какво базиликата на Филипопол може да каже на посетителите?

- Много неща. Тя е от времето на Константин Велики. Това се доказва по много признаци, включително и с липсата на човешки изображения. До Теодосий Първи, починал в 395 г., нашите земи са били под тази ерес на арианите. Именно Теодосий връща Константинопол и Източната империя към православието. Филипополската базилика е огромна и всичко в нея е римско.

- Какво не знаят хората за нея?

- Че най-вероятно се е казвала “Св. Ирина”, защото това е същността на Бог. Ирина означава мир, любов, грижа за ближния. Всички ранни базилики са именувани или “Св. София”, или “Св. Ирина”. Така е било и в Константинопол, и по гръцките острови.

- Археологът Елена Кесякова казва, че филипополската базилика няма как да не е строена с императорска протекция. Съгласна ли сте?

- Разбира се. Направена е, когато Константинопол е бил осветен в 330 г. Представете си колко ранен паметник е за целия християнски свят, не само за България и за Пловдив!

Това е от най-първите християнски храмове, украсявали Рим, Йерусалим и Константинопол. Подобна базилика бе намерена до пристанище край Рим, но няма такива мозайки.

- Кое прави епископската базилика в Пловдив толкова ценна?

- Че е много ранна и е свързана с Константин Велики. Развива се до VI век чрез мозайките и по всяка вероятност и чрез литургията. Всяка мозайка в нея е интересна за себе си.

Сцената “Изворът на

живота” е изключителна.

Вероятно отразява първия

култ на Богородица,
разпространен в Константинопол. Говорим за кантароса, откъдето пауните пият вода. Този култ се разпространява по-късно и в Рим - в “Санта Мария Маджоре”. А в Пловдив тази сцена е направена много интересно. В нея обаче няма елени.

- Защо?

- Защото отразява Богородица като създателка и родителка на Бога. Другото голяма богатство са 100-те вида птици. Някои са типични южноафрикански видове. Как тези образци са стигнали до човека, който ги е изобразил в мозайките? Няма как поданиците на Рим да стигнат до Южна Африка.

Тоест търговците са пътували донякъде, купували са такива птици и са ги препродавали. Орнитолозите казват, че благодарение на тази търговия и мода част от птиците са се преместили да живеят по на север, но пак в по-топлите места - например на островите в Средиземно море и около Испания.

- Кой храм от този период прилича на филипополската базилика?

- Латеранската базилика, “Св. Петър” във Ватикана и “Св. Петър и Павел”, която е извън границите на стария Рим. Те са грамадни. Тях имитира филипополската. Смята се, че в Константинопол е имало такива грамадни храмове, които обаче не са запазени.

- Ще се радва ли на посетителски интерес филипополската базилика?

- Няма как да не се радва. Такива паметници са рядкост в света. Специална заслуга за реставрацията има доц. Елена Кантарева. Тя е истинска българка - от тези, които спасяват и обгрижват културното ни наследство.

В днешно време са малко подобни хора. Специалисти като Елена Кантарева трябва да ги носим на ръце. В Пловдив се случи съвпадение на всички най-добри обстоятелства. Такъв паметник не може да се направи с малко средства.