Поправка в закон дава шанс на Лозан Панов да опита за президент и да остане съдия

https://www.24chasa.bg/novini/article/9726469 www.24chasa.bg
ЛОЗАН ПАНОВ

“Отровното трио” иска да пусне магистратите в политиката

Ще може ли председателят на ВКС Лозан Панов, чийто мандат изтича на 15 февруари догодина, да се кандидатира например за президент тази есен, но без да напуска съдебната система?

Да, ако бъде приета промяна в Закона за съдебната власт, предложена от депутатите от “Изправи се! Мутри вън!” Мария Капон, Николай Хаджигенов, Арман Бабикян и Виктория Филаделфевс.

Предложението им ще улесни влизането в политиката на изкушените от нея магистрати, но

не като солови

играчи, а като

гражданска

квота в партии

или коалиции. От него може се възползва и вечният кандидат в съдебната система - следователят Бойко Атанасов, който има подкрепата на БОЕЦ и “Правосъдие за всеки”.

Съдии, прокурори и следователи да имат право да са кандидати на избори като непартийна или гражданска квота или като независими кандидати, предлагат 4-мата депутати. Те променят само чл. 195, ал. 1, т. 6 на Закона за съдебната власт. Той е в раздел III “Несъвместимост”. Сегашният текст гласи, че “съдия, прокурор или следовател, докато заема длъжността си, не може да членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му”.

Депутатите добавят в края на изречението: “с изключение на участие в избори в качеството му на кандидат като непартийна или гражданска квота или като независим кандидат”.

Членството на магистрати в партии или организации, които засягат независимостта им, остава забранено. Но им се дава възможност да се кандидатират за избори като гражданска квота към партии. Това на практика би дало възможност на действащи магистрати да се пробват на политическото поприще, издигнати от партии и коалиции, под претекста, че са гражданска квота. Така значително ще се увеличат шансовете им за успех, но пък ще бъде поставена под сериозен въпрос независимостта им.

“Възможно ли е един прокурор да бъде издигнат за депутат от някоя партия, а след време да повдига обвинения на нейни представители”, зачуди се магистрат.

Изборният кодекс (чл. 158) и сега дава възможност на магистратите да се кандидатират, но само като независими. Вносителите обаче припомнят, че единствено през 1990 г. трима независими са успели да влязат в парламента, а през следващите 30 г. - нито един.

На практика промяната в закона означава, че магистрат, който в момента правораздава, може да бъде издигнат от гражданска квота, но без да си губи мястото. Според сега действащото законодателство съдия, прокурор или следовател, който влиза в политиката от партия, напуска системата. А ако реши да се върне в нея, кандидатства отначало.

Последният магистрат, който влезе в политиката, беше бившият шеф на Софийския районен съд Методи Лалов. Той обаче напусна системата, заради което му се наложи за много кратък срок да напише и мотивите по десетки дела.

От предложението на четиримата обаче се разбира, че кандидатите, издигнати като гражданска квота,

няма да напускат

съдебната

система, а ще

продължат да

правораздават

Шефът на ВКС Лозан Панов например може да се кандидатира в предстоящите президентски избори, а през това време да продължи да изпълнява и функциите на председател. Ако не спечели вота, остава шеф на ВКС до февруари догодина, а след това продължава да бъде върховен съдия.

И следователят Бойко Атанасов, колкото и пъти да участва в избори, няма да си загуби мястото в съдебната система.

В мотивите си вносителите посочват, че въведената през 2011 г. в Изборния кодекс забрана за съдиите, военнослужещи, служители на МВР и др. е дискриминационна. Според тях възможността да се явяват на избори като независими била само опит да се избегне колизия с конституцията.

“Абсолютно несъстоятелен е доводът, че издигането на тези групи професионалисти от политически партии би довело до недопустима партийна зависимост на същите, независимо дали са избрани, или не. По същия начин стои въпросът с издигането на тези граждани за изборни позиции като независими кандидати, но подкрепени от партии, било то за кметове, общински съветници, народни представители и т.н.”, пишат в мотивите вносителите.

“Безспорно дискриминационно и противоконституционно се отделят от реалния политически живот няколко гилдии от професионалисти, в огромната си част юристи, което е и абсолютно нелогично, необяснимо и незащитимо правно, нито житейски”, пишат още те.