Мораториумът спира 6-има директори на болници, концесии на 9 плажа и на летище Пловдив (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9732811 www.24chasa.bg
Тома Биков и Александър Ненков от ГЕРБ в разговор с червените Явор Божанков, Иван Иванов и Иван Ченчев в пленарната зала. СНИМКА: Николай Литов

Парламентарни емоции с неясен резултат

Въпреки патоса от това решение, което ГЕРБ даде на КС, подадените за вписване бордове не може да се спрат, продължават и пътните проекти

6 болници може да останат без директори, а 9 плажа - да не бъдат концесионирани заради мораториум, който Народното събрание наложи на правителството. Но няма да бъде спряна нито една голяма сделка, показа справка на “24 часа” в публичните регистри.

Една от болниците е ямболската. Там конкурс вече се проведе, но е бил неуспешен. Причината - единият от кандидатите, управлявал болницата от 2010 до 2020 г., получава оценка под 4,50 за стратегията за управление, а това е минималната оценка за допускане до събеседване. Другият пък - д-р Димитър Рунков, който заема мястото му след него и е водач на листата на ГЕРБ в града, представя работа, която комисията не одобрява и затова конкурсът е прекратен.

Най-голямата концесионна сделка - тази за летище София, вече приключи и концесионерът встъпи в правата си. Друга сравнително голяма процедура е за летището в Пловдив. Но там концесията бе рестартирана няколко пъти, защото няма кандидати.

Конкурси за концесии в момента се провеждат за общо 9 плажа, като всичките са стигнали до средата . Става дума за плажовете Созопол-запад, Сарафово-юг, Червенка, три от плажовете на Камчия, Кабакум-юг, Василико и Св. Влас. Спирането на процедурите означава, че те ще останат безстопанствени това лято.

Справка в Агенцията по вписванията относно назначенията в енергетиката показва, че

са внесени

решения за

промени в

бордовете на

директорите

на няколко

дружества

На 19 април е депозирано решение за назначаването след конкурси на представителите на държавата Стелиян Коев, Иван Андреев и Валентин Николов за БЕХ. В борда влизат и независимите, избрани чрез Агенцията за публичните предприятия, Диян Димитров и Александър Църноречки.

Подадено е за вписване и решение на новия съвет на директорите, с което се избират за председател Диян Димитров и за изпълнителен директор Валентин Николов. На същата дата са внесени и промените в АЕЦ “Козлодуй”. Подадени са за вписване Наско Михов, Александър Николов, Владимир Уручев, Илия Илиев и Ива Николова. За председател е избрана Ива Николова, а за изпълнителен директор Наско Михов.

На 21 април са депозирани за вписване и промените в ТЕЦ “Марица-изток 2” – назначаването на Бончо Бонев, Милан Миланов, Живко Динчев, Боян Боев и Руслан Германов в новия борд.

За “Булгартрансгаз” има решение на БЕХ за назначаването на Кирил Георгиев, Делян Койнов, Снежана Йовкова-Маркова, Николай Стефанов и Стефан Илиев. Надзорният съвет би трябвало да избере изпълнителния директор. Според осведомени източници са внесени и документите за промяна в управлението на Електроенергийния системен оператор, но все още те не са публични.

На въпроса на “24 часа” дали гласуваният мораториум ще спре вписванията, които още не са отразени в регистър, от Министерството на енергетиката заявиха, че ще коментират след публикуването на решението на Народното събрание. Юристи обаче твърдят, че онези решения за смяната в бордовете, които са внесени в Агенцията по вписванията, би трябвало да бъдат вписани.

Вероятно ще

бъдат спрени

промените, които

не са приключили

- за НЕК, “Мини

Марица-изток” и

“Булгаргаз”

Тъй като мораториумът не засяга обществените поръчки, засега няма спиране на големите пътни проекти, които са в такава процедура - една отсечка от магистрала “Европа” и избора на фирма, която да направи подробен технически проект на магистралата Русе - Велико Търново.

“Приетият по този начин мораториум е противоконституционен, а освен това буквално

забранява на

правителството

да работи”,

каза пред “24 часа” вицепремиерката в оставка Екатерина Захариева. А от групата на ГЕРБ обявиха, че дават решението на Конституционния съд.

Предложението за мораториум бе направено от Корнелия Нинова и Мая Манолова. От БСП искаха да се приеме още в петък. То не се прие, а в сряда Манолова го обяви за противоречащо на правните принципи и непрецизно.

Няма да допуснем да обвинявате, че БСП саботира общия анти-ГЕРБ фронт. Докато търсите вина у БСП, Борисов се окопава във власт, каза Нинова. Според нея вече бил подменен целият сектор енергетика, земеделието, ръководствата на 65 болници. Изказването на Нинова доведе Теменужка Петкова в парламента. “Ако това са калинки, не знам какво може да предложите вие”, казатя. “Как така Александър Църноречки бе назначен в борда на БЕХ без конкурс? Министърката трябваше да каже”, настоя Драгомир Стойнев. Има ли връзка мораториумът на назначенията в БЕХ с един бивш министър, на когото председателка на вашата група е била заместник, попита Десислава Атанасова от ГЕРБ. Бабикян определи спора между Манолова и Нинова като безсмислен. Тошко Йорданов пък се обърна към “една моя бивша съученичка” (и той като Корнелия Нинова е завършил НГДЕК - б. ред.) с думите: “Когато човек започне да говори просто така политически, без връзка с реалността, е хубаво да си направи изказването в 2-3 минути, защото след това никой не я слуша”.

Около лидера на БСП стана и друг скандал, този път с Йордан Цонев, когото тя обвини, че я уговарял да не внася мораториума сега, защото “има няколко поръчки и няколко концесии на плажове”, които трябва да се приемат.

Депутатът Атанас Славов от ДБ пък обясни, че предложението не е противоконституционно и когато проектите на Манолова и Нинова били обединени, е взето предвид решението на КС от 2014 г.

“Назначенията на ДПС и Пеевски са 0 в тези решения. Мога да отговоря и по друг начин. Както се казва - давам ви малък бонус”, каза Цонев.“Никога не съм казвал това, което казахте, че съм говорил. Това е лъжа. Само казах, че това ще обхване и служебния кабинет, и това е вярно”, настоя той.

“Онзиден пред всички камери и ръководството на БСП с мен се проведе арогантен и нахален разговор. В смисъл “Оттегли това предложение, ще те подкрепим след седмица, защото има няколко обществени поръчки и няколко концесии на плажове”, цитирам Йордан Цонев”, ядоса се Нинова.

Не съм произнасял такива думи. Не съм никак изненадан от думите на г-жа Нинова. Не е само моя оценката какво се случва там - да излезеш като опозиция с 50 на 100 по-малко гласове и депутати е оценката за ръководството на техния лидер, отвърна Цонев. Ако искате да спрете всички концесии, сделки и назначения, трябва да направите правителство, а не да занимавате час и половина цяла България с вашите неадекватни изказвания, скочи пък Тома Биков от ГЕРБ. Десислава Атанасова разказа, че групата на ГЕРБ е получила множество съобщения от общини, защото няма да могат да се наемат служители там.

“Какво се случва с държавни предприятия, на които ще се наложи да направят инвестиция и това може да ги доведе до фалит?”, попита пък Маноил Манев.

Юристите: Решението противоречи на основния закон, КС би го отменил

 Шефът на катедрата по конституционно право в СУ проф. Пламен Киров: Когато имаме революционна целесъобразност, се вършат глупости

Правителството в оставка обаче трябва да се съобрази, “защото няма друг вариант”

АНА МИХОВА

С една дума, мораториумът е противоконституционен. Ако някой сезира Конституционния съд (КС), той ще бъде обявен за такъв. Това заяви проф. Пламен Киров, който е шеф на катедрата по конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет.

“В правомощията на правителството е да организира стопанисването на държавната собственост, включително управлението на дружества с държавен капитал”, обясни той.

Проф. Киров допълни, че с въвеждането на мораторуим се ограничават правомощията на конституционно установен орган (Министерския съвет - б.р.), дадени му по конституция.

“Народното събрание е само една от трите власти и не може да ограничава конституционните правомощия на друга власт, тоест изпълнителната”, каза проф. Киров.

“Но когато имаме революционна целесъобразност, се вършат редица глупости”, допълни шефът на катедрата по конституционно право.

Становището, че мораториумът противоречи на основния закон, застъпиха и другите конституционалисти, които “24 часа” потърси - д-р Орлин Колев, който е главен асистент в същата катедра, и д-р Симона Велева, преподавател в Американския университет в Благоевград.

“Решението за налагане на мораториум върху определени действия на Министерския съвет (МС) в оставка е толкова широко и така формулирано, че действително има сериозни основания да се смята, че е противоконституционно”, убедена е д-р Велева.

Според нея с него “не просто се осъществява контрол от страна на Народното събрание (НС) над правителството или контрол над конкретни действия на МС, а ефективно се ограничават общите правомощия на правителството, дадени му от конституцията”.

Д-р Велева посочи още, че решението забранява цели категории действия, с което “ефективно отнема компетентността на правителството и

нарушава

баланса

на властите”

Тя обаче допълни, че докато КС се произнесе, ако бъде сезиран, “най-вероятно вече ще е избран служебен кабинет или ново правителство, а мораториумът се отнася само до настоящия кабинет в оставка”.

“Ето защо МС ще е задължен да се съобрази”, смята специалистката по конституционно право.

Според преподавателят в СУ д-р Орлин Колев при евентуално произнасяне на КС “въпросът ще е загубил актуалност”.

“Дори КС да бъде сезиран, не виждам как той толкова експедитивно ще се произнесе”, каза д-р Колев. Той добави, че правителството трябва да се съобрази с решението, защото “няма друг вариант”.

“Генерално въпросът стои по следния начин: може ли с решение на НС да се ограничи или спре действието на закон. Не може. Защото отмяната в закона се постига не с решение, а с друг закон, тоест с акт от същия ранг. А в случая се ограничава действието на закон”, допълни д-р Колев.

Според специалиста по конституционно право вторият важен въпрос е дали с решение на НС може да се ограничи правомощие на МС или на който и да е друг конституционно уреден орган.

“Отново казвам не”, уточни юристът.

“И третият момент е, че въпреки че това решение не трябва да се ползва с адмирации, КС не би могъл веднага да реагира, тоест то

ще породи

желаните

от Народното

събрание правни

последици”,

обясни преподавателят.

“С решение на Народното събрание не може да се ограничи правомощие на която и да е от властите, без значение дали е съдебна, или изпълнителна”, категоричен е той.

“Ако съм на мястото на депутатите от ГЕРБ, които имат достатъчно гласове да сезират Конституционния съд, бих го направил”, коментира пък друг конституционалист. Според него и самото правителство в оставка може да отнесе въпроса до КС.

Юристите припомниха и решение №6 на Конституционния съд от 2014 г., което се отнасяше до мораториума върху разпоредителните сделки с имоти в Студентски град.

“Тогава КС каза, че е противоконституционно, защото мораториум с решение на Народното събрание, което нарушава конституционната рамка и разделението на властите, не може да бъде въвеждан”, обясни шефът на катедрата по конституционно право проф. Киров.

Поискаха специална забрана за продажба на военните имоти

Да се наложи мораториум върху извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество на Министерството на отбраната. Такъв текст да бъде записан изрично в мораториума, приет от Народното събрание, поиска Борислав Сандов от “Демократична България”.

В последните години министерството продаде огромен брой недвижими имоти с отпаднало предназначение. А тази година има план-график за продажба на 249 недвижими имота и допълнително още 13 имота, напомни Сандов. Един от тях е записан само като сгради, но като се отиде на координатите, се оказва апетитна площ от 2 дка на брега на Панчаревското езеро, мотивира предложението той. Той критикува и военния министър Красимир Каракачанов, че “се разпорежда с тези имоти като бащиния, а не продава имотите на ВМРО”. В отговор Тома Биков от ГЕРБ обясни, че на Панчарево казарма не може да се направи.

Текстът на Сандов не бе подложен на гласуване, след като шефката на депутатите от “Изправи се! Мутри вън!” Мая Манолова обясни, че в решението става въпрос за мораториум върху всички сделки на министерства и агенции.

През февруари разследване на “24 часа” разкри, че Министерството на отбраната се опитва да изкара над 32 млн. лв. с бърза продажба на 65 имота. Обещанията на Красимир Каракачанов бяха парите и подходящите терени в големите градове да се насочат към изграждането на нови квартали, в които да има апартаменти за безимотни военни. В последните си заседания преди изборите МС даде право на Каракачанов да търси строители за някои от имотите.

Практиката на военното министерство през този мандат сочи, че сделки се случват дори при само един кандидат на обявените търгове. А продажните цени рядко надвишават първоначално обявените, както разкри разследване на “24 часа”, публикувано през март 2020 г.

Радосвет Радев, председател на БСК: Нелогични ограничения

Оценката ми на човек, бил 5 години в юридически факултет, е, че изпълнителната власт се ръководи от българското правителство. Парламентът може да санкционира което и да е правителство, като поиска вот на недоверие. Само че това в момента е комично, защото самият кабинет е подал оставка. И това е един елементарен пример как разделението на властите не се случва.

С това решение дейностите от компетентността на изпълнителната власт реално отиват в законодателната. Страхът ми е, че в преследването на някакви неясни за мен цели редовното българско правителство, което, макар и в оставка, по конституция продължава да бъде действащо, ще се окаже, че има по-малко правомощия, отколкото служебен кабинет при липсващ парламент. Чисто институционално на мен тези ограничения ми стоят нелогично, неестествено.

Най-вероятно до седмица или две, когато ще има ново правителство - избрано от парламента или служебно. И тези седмици не са фатален срок за даване на концесии.

Това, което за мен стои като проблем, е, че парламентът може да бъде всякакъв - шарен, противоречив, но изпълнителната власт трябва да се грижи за населението, за бизнеса, пенсионерите и всичко останало. Ограничаването на правомощията води до дефекти на самата изпълнителна власт, а от това няма полза никой. Още повече, мисля, Мая Манолова каза, че те дори да си назначат някакви хора, следващите ще могат да коригират. Има дори механизъм за отстраняване на онези неща, които евентуално със свободно поведение на правителството биха могли да донесат вредоносен резултат.

Назначаването на бордовете на директорите в държавните предприятия е в компетенциите на институции, които са напълно законно избрани от някакво предходно Народно събрание. Те не са делегитимирани като носители на властта и на властовите правомощия. Това, че има нов парламент, той трябва да направи симетричния образ на новата изпълнителна власт, която ще има същите правомощия, но с друга посока на поведение, каквато бъде дефинирана от сегашния парламент.