Христо, който преди 10 г. извади от вълните край Созопол 2 момичета, ги поздравява винаги за празници и рождени дни

https://www.24chasa.bg/novini/article/9740088 www.24chasa.bg

Носителят на “Златен ритон” за 2011 г. Христо Кънчев учил право, изкарал курсове за спасител и май открил жената на живота си

29 август 2011 г. Три момичета, три приятелки от Кърджали се радват на младостта си и лятното слънце на плажа край Созопол. Доволни от почивката, те решават да запечатат тези мигове - застават на скала, върху която да се снимат на фона на морето. А в този ден то е сърдито - има големи талази и мъртво вълнение, което влече навътре.

Христо Кънчев казва, че ако се наложи, пак би скочил.
Христо Кънчев казва, че ако се наложи, пак би скочил. СНИМКА: Росица Христова

Внезапно в слънчевия ден започва драма.

През 2012 г. на церемонията на “24 часа” “Достойните българи” премиерът Бойко Борисов връчи голямата награда “Златен ритон” на Христо Кънчев.
През 2012 г. на церемонията на “24 часа” “Достойните българи” премиерът Бойко Борисов връчи голямата награда “Златен ритон” на Христо Кънчев. СНИМКА: Архив

Огромна вълна

За проявена жертвоготовност и героизъм държавният глава Георги Първанов отличи Христо с Почетния знак на президента.
За проявена жертвоготовност и героизъм държавният глава Георги Първанов отличи Христо с Почетния знак на президента. СНИМКА: Архив

връхлита скалата

Христо, който преди 10 г. извади от вълните край Созопол 2 момичета, ги поздравява винаги за празници и рождени дни

и при оттеглянето си хищно повлича момичетата със себе си. Сетне безмилостно ги грабва и тегли към дълбокото. Трите девойки безпомощно размахват ръце, борейки се с разпенените талази - всеки миг ще изгубят битката с морето, което ги иска за себе си.

На брега настава суматоха, плажуващите виждат какво се случва, но никой не смее да скочи в беснеещото море. Изведнъж отнейде се появява младеж, който без колебание се хвърля във водата. След упорита битка с вълните

успява да хване

две от

момичетата и

ги измъква

на брега.

За третото,

уви, е късно

- вълните го отнасят навътре.

Този ден Христо Кънчев от Ловеч помни много ясно. По онова време той е на 20 г. и работи сезонно като готвач в близко до плажа заведение. Сега, 10 години по-късно, казва, че ако се наложи, пак би скочил. И все още съжалява, че не са му достигнали сили, за да спаси третото момиче.

Същата година героичната му постъпка бе оценена и отличена по достойнство на най-високо ниво - държавният глава Георги Първанов му връчи Почетния знак на президента. Кметът на Кърджали инж. Хасан Азис го награди с плакет и удостоверение при гостуването му в града по покана на учениците от езиковата гимназия, където са учили спасените момичета. Наградиха го и от Професионалната гимназия по механоелектротехника в Ловеч, която е завършил.

Вдъхновена от подвига му, ловешката поетеса Цветанка Дочева пък му посвети поема. Тя признава, че е истински развълнувана от постъпката на момчето и че е горда, че е негова съгражданка.

През 2012 г. Христо стана носител на голямата награда “Златен ритон” в инициативата “Достойните българи” на в. “24 часа” и БНТ. Отличието на спасителя от Созопол бе връчено лично от премиера Бойко Борисов. “Давам това момче за пример - то е не само интелигентно, а и смело, и силно физически. Показало се е като истински мъж. Освен това се учи и се развива, така че след време може да поеме и страната”, каза тогава Борисов.

Редом с покойния патриарх Максим Христо бе обявен за почетен гражданин на Ловеч на 11 май - празника на града, и стана най-младият носител на това звание.

В интервю за “24 часа” младежът тогава каза:

“Когато сутрин

се събудя и ми е

тежко, се моля

да не стана

завистлив

- не съм се молил да имам богатство, моля се да не стана малък и злобен човек”.

10 години по-късно се срещаме в ловешко кафене и първото, което го питаме, е опазил ли се е от завистта и дребнавостта на злобния човек. “Все още имунната ми система работи добре, но това могат да кажат и хората около мен”, скромно отговаря младият мъж.

Казва, че помни битката с морето кристално ясно като изпитание пред себе си, което няма как да изтрие от паметта си. Споделя, че преди онзи скок

за секунди

подредил

мислите си -

откъде да скочи,

как да изкара

давещите се

на брега, какво и как да направи за спасяването им. И признава, че безразсъдната смелост е привилегия на младите, по-зрелият човек претегля нещата и има повече колебания. И реформаторският дух е даденост на младите, а възрастните според него биха проявили мъдрост, ако успеят да го съхранят. Защото с годините зрелите губят решителността си. В този смисъл той се стреми да запази част от онзи 20-годишен Христо в днешния и мисли, че успява.

Все още

поддържа връзка

със семействата

на спасените

момичета,

макар че разстоянието е голямо. Чували се по телефона по празници и рождени дни. Антония завърши в Англия и сега работи в Манчестър, а Мирослава е в Германия. “И аз не ги забравям, защото ме карат да се чувствам горд и значим”, допълва Христо.

От общината в Ловеч също изразявали уважение - получавал приветствие като почетен гражданин за всеки празник.

Смята, че 10-те години са го променили. Вече възмъжал, разказва, че по време на събитието, белязало живота му, е бил студент по социална педагогика. Сменил я с право и завършил семестриално. Не взел държавния изпит обаче, защото отишъл в Москва да изучава тамошното право. Харесало му, но не мисли, че руската правна система коренно се различава от българската - дори открива много прилики.

- Към какво се стремиш сега, Христо, за какво мечтаеш?

- Всъщност не мечтая.

Мечтите май

са за децата.

Възрастният

човек

има цели

- Тогава какви са целите ти?

- Искам да имам свое семейство, да се развия в професията си и да продължавам да бъда достоен човек.

- Какъв е най-важният урок, който научи през тези 10 години?

- Човек да бъде себе си, да не се лъже. Защото, ако се лъже, в нищо няма да успее.

Леко притеснен, споделя, че май е открил жената, която иска да има до себе си, а това е прекрасен стимул за всичките му действия. Засега обаче не издава повече подробности. Казва още, че не е забравил думите на Бойко Борисов за бъдеще в политиката, макар и изречени на шега. Но уточнява, че политиката е за зрелите и живели хора. Да, младите са двигател на промените, но те не притежават житейския опит, който води до правилни решения.

Питаме го вярва ли в съдбата. Отговаря утвърдително и дава пример. Ден преди онзи паметен случай край Созопол той се скарал със съпругата на собственика на заведението, в което работел - не плащала реално заработеното. Събрал си багажа и бил готов да си тръгне, но оставил заминаването за следващия ден. Тогава неговата съдба се преплела с тази на двете момичета и предприел най-правилните действия.

Тъй като онова неспасено трето дете не му давало мира, след време

изкарал курс

за спасители

Обяснил в детайли ситуацията пред инструктора си и го попитал дали е можел да извади и него от мъртвата хватка на морето. Инструкторът му отговорил, че не е имало никакъв шанс - вероятно щял да загине и самият той.

Христо е наясно, че благодарение на неговата жертвоготовност двете момичета живеят втори живот и вече са млади жени. Чувства се щастлив, че е имал възможността да ги спаси, и благодари на съдбата, че се е оказал на точното място в точното време.