Слави Трифонов: Дилов-син е като котката на Шрьодингер

https://www.24chasa.bg/novini/article/9764018 www.24chasa.bg
СЛАВИ ТРИФОНОВ

Тъй като силата е в истината, ще ви кажа каква е разликата между истината и лъжата, пише Слави Трифонов във фейсбук по повод дебатите за Изборния кодекс.

Ето какво още казва той:

ГЕРБ и техните медийни слуги продължават да тръбят, че бързото обнародване на промените в Изборния кодекс е “грях, срамота, светотатство”.

Нека припомним на коалицията ГЕРБ-СДС-Любен Дилов-син (последният е някакъв вариант на котката на Шрьодингер - хем не е от ГЕРБ и СДС, хем е) какво се случи 10 дена преди президентските избори на 6.11.2016 г.:

Следете датите. На 21.10.2016 г. в активен изборен период е внесен общ Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Дадени са три дни за предложения между първо и второ гласуване. Законът е приет на 26.10.2016 г. След Указ на президента Плевнелиев от същия ден - 26.10.2016 г., промените са обнародвани в брой 85 на “Държавен вестник” от 28.10.2016 г. А седмица по-късно по новоприетите правила даже се произвеждат избори! Грях, срамота, светотатство?

Десислава Атанасова от ГЕРБ твърди, че благодарение на “новите варвари” (сред които явно сме и ние от “Има такъв народ”) за първи път за една нощ е приет и обнародван нов Изборен кодекс.

На Десислава Атанасова, самоопределила се навремето като “тежката артилерия на ГЕРБ”, й припомняме, че измененията в Изборния кодекс са приети на 29.04.2021 г., а са обнародвани на 01.05.2021 г. Явно Десислава Атанасова е имала дълга нощ.

Вчера, на втората пресконференция на ГЕРБ, Тома Биков, който навремето щеше да вкарва Бойко Борисов в затвора, заяви следното: “Не знаем на какви критерии трябва да отговарят членовете на ЦИК, които президентът ще назначава по негови собствени усмотрения.”

Нова лъжа. Напомняме на Тома Биков да прочете, че в чл. 50 на Изборния кодекс се съдържат изискванията към членовете на ЦИК, които не са променени, така че президентът няма никакви правомощия да определя сам изискванията или членовете на ЦИК.

Вчера, на първата пресконференция на ГЕРБ, Бойко Борисов заяви следното: “Какво значи в един закон да напишеш “при възможност”? Значи, видеонаблюдение ще има “при възможност”. Ама кой ще я определи тая възможност, бе? По какъв критерий ще кажеш - в този град и в тази секция ще има, в тази - няма да има? По какъв критерий? Я да видиме къде са ми били по-добрите резултати - тука няма да има видеонаблюдение. Я да видиме къде са по-слабите - тука, примерно, сложили видеонаблюдение.”

Поредна лъжа. Не знам дали депутатите на Борисов са спали, но въпросният текст “при възможност” отпадна от закона. Тоест, Бойко Борисов лъже с нещо, което го няма в окончателния вариант на Изборния кодекс. Напомняме, че видеонаблюдението отпадна дори и при възможност, но се прие видеозаснемане и видеоизлъчване при преброяването на гласовете във всяка една от секционните избирателни комисии, включително и в районните избирателни комисии. Във всяка една, а не където някоя партия има по-слаб или по-добър резултат.

Вчера Бойко Борисов се опита да препише и собствените си грехове на новите партии. Двамата с Екатерина Захариева обявиха как машините за гласуване били незащитени и били от Венецуела. А там било диктатура, убивали със снайпери протестиращите и било притеснително страна от ЕС да купува машини за гласуване точно от Венецуела .

Мааааалка подробност е, че машините за гласуване бяха закупени от тяхната ЦИК. 9600 машини за 43 милиона лева с ДДС. Дали са от Венецуела - да каже тяхната ЦИК. Друга много малка подробност е, че преди последните избори тяхната ЦИК отказа независим одит на въпросните машини за гласуване с мотива, че държавните институции, които извършват проверките, са независими. Толкоз и по тази манипулация и лъжа.

Накрая ще завърша със следното: Явно в ГЕРБ още не са осъзнали, че времето, в което нямаше кой да им разобличава лъжите свърши.

Б.Р. Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално мисловен експеримент, предложен от Е. Шрьодингер, когато искал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи.

Експериментът се състои в следното:

В затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като суперпозиция (смесване) на две състояния – разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния – „ядрото се е разпаднало, котката е мъртва“ или „ядрото не се е разпаднало, котката е жива“.

Въпросът е следният: кога системата престава да съществува като смесване на две състояния и избира едно конкретно? Целта на експеримента – да покаже, че квантовата механика е непълна без някои правила, които показват, при какви условия се случва колапс на вълновата функция и котката става или жива, или мъртва, но не и едното, и другото едновременно.

Обратно на популярното мнение, Шрьодингер е замислил експеримента не защото е вярвал, че може да съществува живо-мъртва котка; напротив, смятал е квантовата механика за непълна и не докрай описваща реалността в дадения случай. Понеже котката може да бъде само жива или само мъртва (не съществува състояние живо-мъртъв), то това означава, че същото трябва да е вярно и за атомното ядро. То трябва да е или разпаднало се или неразпаднало се.