Как 6 пъти от 1991 г. партийните елити хитро укротяват вълната за мажоритарен вот (инфографика)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9765478 www.24chasa.bg

Кои са “за”, кои “против” и кои обръщат палачинката

“Стига сте влизали в храма с автобус. Следващите избори трябва да бъдат по мажоритарната система”. Статия на Валери Найденов с това заглавие излиза в “168 часа” точно преди 30 г. - на 30 април 1991 г.

“Борба между личности, а не между тълпи. При пропорционалната система един списък се състезава с друг списък и в суматохата някой може да вкара в парламента дори магарето си. А мажоритарната система е неизгодна за политическите елити и на БСП, и на СДС.

Един елит винаги има

общи интереси с

друг елит, колкото

и да се ненавиждат”

- тези прозрения ще влязат в дългия 3 десетилетия политически дебат. “24 часа” е националната платформа, на която най-често се води сериозната дискусия за промяна на избирателната система.

Важно е да се подчертае, че промяната 100% мажоритарни избори в два тура така и никога не бе въведена. (Виж графиката)

Малко за атмосферата през пролетта на 1991 г. Великото народно събрание започва да гласува новата конституция. В него има 200 депутати, избрани пропорционално, и 200 - мажоритарно. Четвърти месец управлява правителството на Димитър Попов, програмно, съставено по споразумение на парламентарните сили, след като червеният кабинет “Луканов” е подал оставка. Президент - избран през лятото на 1990 г., е Желю Желев. Обществото е разделено, вихрят се нажежени политически кавги.

Първият опит

Мажоритарната идея пробива до парламента през май 1993 г. Георги Марков, тогава депутат от СДС, внася искане за референдум за мажоритарен избирателен закон. Три гласа не достигат, за да бъде приет.

БСП са против, а в парламентарната група на СДС - изненадани. Георги Марков внася и проект на закон за чисто мажоритарна система. Особено активна в тази посока е и депутатката от СДС Вержиния Велчева. Пак тогава Велко Вълканов, депутат от БСП, внася проект за смесена избирателна система.

Развихря се и първият голям политически дебат за и против мажоритарната система. В него като експерт влиза Михаил Константинов - в органа на СДС в. “Демокрация” пише как с мажоритарна система управляващите могат да изманипулират изборния резултат. Още тогава се появяват аргументите против вота за личности (укрепвал двуполюсния модел, богатите можели да си купят депутати и т.н.) - същите, които се повтарят и до ден днешен. Мажоритарни избори така и не се въвеждат, но двуполюсният модел си остава.

Изборите през декември 1994 г. са пак по пропорционалната система. БСП печели 125 депутати и съставя кабинета “Виденов”.

“Няма време

за смяна на закона”

Червеното правителство катастрофира болезнено през 1996 г.

И отново избухва дебатът по каква система да са изборите - предсрочните през април 1997 г. “Ние сме за мажоритарния принцип”, казва Иван Костов, който скоро след това ще стане премиер.

Уважаваният юрист проф. Емилия Друмева, която сега е секретар на президента Радев по правните въпроси, тогава се застъпва за смесена система. Като последователен, принципен и задълбочен в материята критик на мажоритарния вот изпъква вече покойния проф. Драгомир Драганов. Социологът Андрей Райчев също е сред разпалените противници на мажоритарния вот.

Сините и червените политици не смеят на глас да кажат, че са против мажоритарните избори. Напротив, уж ги подкрепят. Но се измъкват с аргумента, че няма време за промяна на избирателния закон. Имало по-спешни неща за вършене.

Валят проекти,

резултат - нула

Преди парламентарните избори през 2001 г. пак избухва дебатът за смяна на избирателната система. Стратегът на БСП Александър Лилов обявява: “Партийните листи закопаха държавата”. СДС е против промяната. На изборите на 17 юни 2001 г. НДСВ на Симеон Сакскобургготски помита с резултата си и БСП, и СДС.

През 2002 г. Емил Кошлуков, тогава депутат от НДСВ, предлага в листите избирателите да подреждат депутатите - принципа, който по-късно бе въведен като преференциален вот.

През 2004 г. Даниел Вълчев, зам.-шеф на НДСВ подготвя проект за избирателен закон, при който политиците се избират мажоритарно, но резултатите се изчисляват пропорционално.

Идват изборите през 2005 г. - пак по пропорционалната система. В управлението влиза кабинетът “Станишев” на тройната коалиция БСП - НДСВ - ДПС.

Малък пробив

през 2009 г.

Проблемите в политическия модел стават очевидни от управлението на тройната коалиция. На 7 юли 2008 г. президентът Георги Първанов прави политическа дискусия за смяна на избирателната система. А през април 2009 г. предлага промяна - избори с 31 мажоритарни депутати.

Пак тогава Слави Трифонов със сценаристите си внася в парламента подписка за референдум за мажоритарни избори, подкрепена от 70 000 души.

Парламентарните избори на 5 юли 2009 г. за пръв и последен път са смесени. 31 депутати се избират мажоритарно, останалите 209 - пропорционално.

На пропорционалния вот ГЕРБ получава огромно предимство - 1 678 000 гласа - 39,7% срещу 17,7% за БСП, 14,4% за ДПС и 6,7% за Синята коалиция. След това критиците на мажоритарната система изтъкват как ГЕРБ спечелил 26 мажоритарни депутати от всичките 31, но пропускат да споменат, че това е ефектът от смесената система - гласуване с фокус върху партията повлича и избора на личности, а това бяха изборите с най-голямата електорална вълна за ГЕРБ.

Искате мажоритарно -

получавате

преференция

След протестите от зимата на 2013 г. и последвалите срещу кабинета “Орешарски” дебатът за въвеждане на мажоритарна система на два тура се възражда. Тогава срещу нея твърдо се обявяват Лютви Местан (тогава още лидер на ДПС) и Иван Костов.

На изборите за Европейски парламент през май 2014 г. за пръв път пропорционалната система е освежена с преференциален вот - може да се отбелязва предпочитан в листата кандидат. Това ражда гафа 15/15 - Момчил Неков от БСП става евродепутат заради съвпадение на номера му в листата с номера на партията.

Невероятните

обрати след

референдума

Заедно с президентските избори на 6 ноември 2016 г. се провежда референдум, иницииран от Инициативен комитет на Слави Трифонов. Първият въпрос е искат ли хората да се въведе мажоритарна система в два тура. Над 2,5 милиона българи гласуват “за”. Според официалното решение 12 000 гласа не достигат, за да има решението задължителен характер.

По това време става ясно, че ДСБ, сега част от ДБ, е твърдо против мажоритарната система.

На 20 декември Тошко Йорданов и други членове на Инициативния комитет за референдума внасят в Народното събрание необходимата документация за районирането на страната на 240 едномандатни избирателни района.

На 26 ноември 2016 г. новоизбраният президент Румен Радев казва, че България не е готова за 100% мажоритарен вот: “Проблемът не е само в нов Изборен кодекс. Убеден съм, че такъв ще се направи. Проблемът е в районирането на страната, или т.нар. изборна география - това е сложен процес. Ако някой ви каже, че ще го направи за два дни, не се заблуждавайте”, коментира Радев.

Интересно, но

с такива аргументи

“Има такъв народ”

сега обясняваха

защо мажоритарният вот не може да се въведе бързо.

"Категорично поддържам мажоритарния вот - казва Радев тогава - но според мен с цел избягване на изкривяванията и рисковете, до които води един такъв 100% мажоритарен вот във вида, в който ни се предлага, трябва да имаме и пропорционален елемент”.

На 28 март 2017 г., веднага след парламентарните избори, Слави Трифонов се обърна към политиците с открито писмо.

Ако новият парламент до 2 седмици от свикването си не започне работа по приемането на решенията на народа от референдума, ще дойда пред сградата на Народното събрание, за да си потърся гражданските права (...) След това ви давам два месеца да приемете новите закони. Ако не сте ги приели и само сте симулирали работа, отново ще дойда, за да отвоювам гражданските си права”.

И допълва: “Три милиона и половина гласували. Изумително! И отсреща – цялата политическа класа. Избрани от хората и най-нагло застанали срещу тях.

Нагли. Самозабравили

се. Самодоволни.

Отвратителни.”

И още: "Защото е ужасно несправедливо, непочтено, долно и аз не мога да приема, че една шепа комплексирани некадърници ще се чувстват победители над собствения си народ... Единственият ангажимент и задължение на следващия парламент е безусловно да приеме волята на народа, изразена на референдума: - мажоритарен избор в два тура - намаляване на партийната субсидия на един лев - задължително гласуване на избори и референдуми. След приемането на тези закони новото Народно събрание е длъжно да се разпусне, за да може народът да избере своите представители така, както пожела."

На 15 юни 2017 г. парламентът отхвърли на първо четене внесените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс за 100% мажоритарен вот в два тура.

“За” гласуваха 87 депутати от ГЕРБ, 10 от “Воля” и един независим депутат. Против бяха БСП, ДПС и “Обединени патриоти”.

“Днес

депутатите

практически

извършиха

държавен преврат",

заявява Слави Трифонов по повод отхвърлянето на мажоритарното гласуване.

И от “Шоуто на Слави” решават да създадат партия, за да се изпълнят решенията на референдума.

На 16 ноември 2020 г. е учредена партията “Има такъв народ”. На сайта й пише: "Над 2 500 000 българи ясно изявиха желание на национален референдум, че искат промяна в политическата система. Вероятно и ти си я поискал... Ние

ще изпълним

волята на народа

без отлагане

и без договорки, а именно: мажоритарна система в 2 тура. Електронно гласуване. Партийна субсидия от 1 лв. за получен глас. Всичко това го поиска народът, а нашата цел е да го постигнем."

И така, на изборите на 4 април 2021 г. “Има такъв народ” става втора сила в парламента и център на парламентарното мнозинство.

Нататък историята е известна - в приетия ударно по нощите срещу Разпети петък и пуснат светкавично от президента Радев Изборен кодекс има какви ли не промени и промени на промените, но за смяната на избирателната система само в преходните и заключителните разпоредби е записано, че сегашната пропорционална система е в сила до следващите редовни избори. Някога. А и какво идва на нейно място, е загадка.

Защо и как волята на народа се превърна във второстепенен въпрос? Защото, както пише още Ленин, въпросът за властта е основният въпрос на революцията.

  • Да спреш до непознатия в беда, вместо да го подминеш

    Да спреш до непознатия в беда, вместо да го подминеш

    Всеки втори от младите шофьори се чувства подготвен да окаже помощ на пострадал в катастрофа, показва проучване. Едно е обаче да имаш знанията да го направиш, друго е да имаш волята да помогнеш, когато не си засегнат лично. Варненецът Йордан Йорданов, който предотврати самоубийство на възрастна жена на Аспаруховия мост, разказва как видял жената
  • Мая Манолова е председател на комисията за ревизия на властта.

    Коментар на седмицата №2: Манолова не разпна Борисов. Направи го мъченик

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 127 хил. прочитания. С такива врагове на Бойко Борисов не са му нужни приятели. Той трябва да изпитва дълбока благодарност за миризливото кюспе от семки, сперматозоиди и кюлчета злато, което в петък до късно вечерта произвеждаше т.нар