Сръбският посланик в Москва: ЕС е единен само за санкциите срещу Русия

https://www.24chasa.bg/novini/article/9765835 www.24chasa.bg
Сръбският президент Александър Вучич. СНИМКА: Ройтерс

Сръбският посланик в Москва Морослав Лазански заяви в интервю за руски вестник, че Европейският съюз е единен само за санкциите срещу Русия, като повтори още веднъж, че Сърбия никога няма да въведе такива санкции, пише в. "Вечерне новости".

В интервю за "Известия" посланикът каза, че Сърбия още не е членка на съюза и докато не стане, не е длъжна напълно да съгласува политиката си с Брюксел, като подчерта, че и самият ЕС няма единна политика по всички въпроси. Той припомни, че 5 страни членки не признават Косово, и констатира, че макар официално всички да подкрепят санкциите срещу Русия, на практика не ги прилагат стриктно.

Лазански отбеляза, че Сърбия тази година очаква посещение на руския президент Владимир Путин, а сръбският му колега Александър Вучич отново ще гостува в Москва.

Сърбия изостава в икономическото си развитие зад страните от Централна и Източна Европа /Румъния, Унгария, Полша и Словакия/ заради корупцията и недостатъчното ниво на върховенство на закона, пише в. "Данас", цитирайки мнение на председателя на Фискалния съвет Павле Петрович. На въпрос дали Сърбия ще намали разликата с тези страни, ако тази година достигне планирания икономически растеж от 6 процента, той оцени, че растежът за една година не означава много, особено в сегашните нестабилни времена. Според Петрович икономическият растеж трябва да се разглежда в по-дълъг период и тогава може да се каже, че средно той е 3,5 до 4 процента годишно, а трябва да бъде 5 процента, за да се достигнат по-развитите страни от Централна и Източна Европа. Той подчерта, че Фискалният съвет е посъветвал правителството при подготовката на бюджета да не планира толкова висок растеж, защото във време на криза е по-добре да предвиди по-малък растеж и да се "изненада" от добрите резултати, а не обратно.

"Къде изчезна работническата левица", пита в. "Политика", като отбелязва, че от защитник на правата на работниците левицата се е прехвърлила в областта на правата на малцинствата, на ЛГБТИ общността и екологията и все по-малко се застъпва за справедливото разпределение на богатствата, както в началото на 20 век. Ако се съди по предизборните изявления на левите партии, гражданите би трябвало доволни да потриват ръце, защото няма партия и движение, които в програмата си и дори в името си да не изтъкват на преден план работническите права и социалната справедливост. Когато обаче след изборите се преброят гласовете, левите партии забравят за предизборната си платформа, а мъките на работниците си остават само техни, посочва вестникът.

Вакантното място, заемано някога от партиите с марксистка ориентация, трудно може да се запълни от социалдемократическите и либералните партии по света. Що се отнася до Сърбия, левичарските идеи се споделят от опозиционни партии, водени от лидери като Борис Тадич и Драган Джилас, които някога са били на власт и по тяхно време при "мътни" приватизации половин милион души са останали без работа, пише в . "Политика".