Кой е четвъртият българин, набеден за атентата срещу папата?

https://www.24chasa.bg/novini/article/9774007 www.24chasa.bg
Иван Томов Дончев

Името на Иван Томов Дончев изскача от документи на Държавния департамент

Името на Иван Томов Дончев се среща в няколко документа на американския Държавен департамент, писани по повод атентата. До него са вече известните имена на Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов, които фигурират и в обвинителния акт, но името на Дончев го няма.

Малко известният четвърти българин е бил

втори секретар в

българското

посолство в Рим

от 8 ноември 1978 г. до юни 1982 г. Антонов, Василев и Айвазов са негови колеги. След завръщането си от Италия става адвокат в Пазарджик. Трудно се съгласява да говори за събитията през 1981 г.

Когато го открих преди години, разказа, че на 13 май 1981 г. бил в апартамента в Рим и гледал телевизия. “По “РАИ уно” предаваха тържествената меса на папата от площад “Св. Петър”. Когато се придвижи с открития си джип, видях как изведнъж падна, охраната около него се разтича и го откара, а водещите съобщиха, че е направен опит за убийството му”, разказа Дончев.

Той веднага тръгнал към посолството, за да види дали колегите му имат повече информация. “Коментирахме кой може да е извършител, кои - организаторите. Бе доста неприятен ден”, каза Дончев.

За първи път прочел името си сред спряганите за атентата дълго след събитията. “Мисля, че беше през 1984-1985 г. в италианската преса.” На въпроса как се е почувствал, отговаря: “Как да се почувства невинен човек, обвинен в такова престъпление? Ужасно! Бях безкрайно изненадан”, споделя Дончев.

Тогава имало междуведомствена комисия, която работела по случая, а той като скоро завърнал се от Италия бил в нея. “Анализирахме защо бе изфабрикувана българската следа. Една от версиите бяха близките връзки на България със СССР. Цялото ни внимание бе ангажирано да помогнем на Антонов, а изведнъж се появи и моето име. Повече смях имаше сред колегите. Казаха: “Досега се занимавахме с Антонов, сега се появи и ти”, спомня си Дончев.

Той няма обяснение защо е намесено неговото име. “Антонов бе зам.-представител на “Балкан” - т.е. имаше връзка с транспорт, Айвазов бе касиер на посолството - т.е държеше пари, а Василев бе секретар на военния аташе - т.е. имаше връзка с военните. Бяха подбрани 3 ключови позиции. Изглежда, им трябваше и ръководител и така вероятно са решили да вмъкнат и мен. Тогава бях втори секретар в посолството и се занимавах с проучвателната и информационната дейност. Бях млад, инициативен, работех активно”, спомня си той. Не отрича, че поддържал контакт с италианския синдикален лидер Луиджи Скричоло и с други италиански синдикални лидери. “Имах официални контакти с тях. Той често посещаваше мероприятия в посолството”, разказа Дончев.

През 1982 г. Скричоло е арестуван и започва да споменава името на Дончев. “Арестът му бе шумен. Бях още в Италия и всички вестници писаха за това. Притесних се, защото бяхме приятели”, казва Дончев.

Според някои от статиите Скричоло признал, че работил за българските служби, а Дончев бил негов водещ офицер. “Може така да е предполагал, но отношенията ни се градяха на приятелство. Говорили сме като обикновени хора. Клеър Стърлинг пусна измислиците, че сме били офицер и агент. Това са фантасмагории. И в един обикновен разговор може да се обмени интересна информация. Скричоло бе информиран човек. Естествено е да проявявам интерес към това, което знае. Бе симпатичен, контактен. Говорили сме за профсъюзите, за вътрешнополитическата обстановка. Всеки дипломат иска да има повече контакти, чрез които да получи повече информация. Прецених, че е добре да изградя близки приятелски отношения с него. Той пътуваше често в командировки, включително в чужбина, и бе носител на интересна информация”, обяснява Дончев. Той пращал информацията в МВнР. “Не виждам нищо необичайно - това се иска от дипломатите по цял свят”, казва Дончев.

Според него писанията, че искал Скричоло да го свърже с “Червените бригади”, са пълни небивалици, инсинуации и не вижда причина да ги опровергава. “Бях чувал, че “Червените бригади" са екстремисти, приписаха им убийството на Алдо Моро, но България не е имала контакт с тях”, бе категоричен Дончев.

Той отрича да е бил отзоваван от Италия заради нерегламентирани срещи със Скричило, включително под статуята на Бетовен във Виена. А твърденията на Скричоло, че през 1981 г. България планирала да убие лидера на полския профсъюз “Солидарност” Лех Валенса, коментира така: “Не мога да кажа на какво се гради информацията му. Май и това го пусна Клеър Стърлинг, ние не сме говорили на тази тема”, казва Дончев.

Той е категоричен, че България няма нищо общо с атентата срещу папата и че не познава Агджа. “Само по вестниците съм го виждал”, казва Дончев. Смята, че ако МВнР бе поело инициатива да води дело за вредите, причинени на Сергей Антонов и имиджа на страната, щяха да се видят щетите, които сме понесли.

На въпрос защо България не е изтеглила Антонов от Италия, Дончев отговаря: “Защо да го изтегля? Никой не е очаквал скалъпването на подобна измислица и арест. Всички бяха като попарени. Аз бях изненадан, учуден и ядосан. Познавах Сергей, жена му Росица. Дъщеричката му Ани и дъщеря ми Ния бяха приятелки, жените ни също, ходили сме си на гости. Как да допусна подобно нещо? Ние не се чувствахме виновни. Бяхме набедени без основание. Изкуствено вмъкнаха мен и другите българи в това крупно активно мероприятие, може би най-мащабното на XX век. В. “Миллиет” ме нарече баш тартора на башибозушка банда от терористи разбойници и комунисти. Ако съм бил мозъкът на атентата, защо не ме арестуваха веднага, а ме оставиха 1,5 г. след това да си довърша мандата? Чувах, че

имало заповед за

ареста ми, издадена

на 27 юли 1983 г.

от Розарио Приоре, но такава нито ми е връчвана, нито показвана. Не съм въвличан в досъдебното производство или в съдебния процес нито като свидетел, нито като обвиняем, нито като заподозрян. Но това съсипа личния ми и професионалния ми живот, сложи край на брака и кариерата ми. Повече не получих назначение навън. Бях унищожен”, разказа огорчен Дончев.

По едно време мислел да пише спомени. “Бях почнал и бях събрал доста материали, но когато президентът Желев отиде в Италия и се срещна с италианския президент и прочетох какво е казал, се ядосах и ги унищожих. Бе казал нещо от рода на: “Аз, като познавам комунистите, не е изключено и да са замесени." Може ли държавник да говори така за държавата си без основание? Видях, че каквото и да напиша, някои ще продължават да повтарят едно и също. Не мисля, че някой продължава да вярва в българска следа. Доживях истината, но не и човешката справедливост към починалите и останалите живи”, заключава Дончев.