Цензура в деня на вота иска ЦИК на Румен Радев (Обзор, видео)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9774105 www.24chasa.bg
Президенътт Румен Радев изслуша 15-те, номинирани от партиите за ръководство и членове на новата ЦИК. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Получи подкрепата на президента да забрани на социологически агенции да общуват с медиите и да им дават информация

Още за 11 юли, атака срещу свободното слово

Тотална цензура над медиите да съобщават данни от екзитполове на социологически агенции иска да наложи новата ЦИК. Досега медиите също имат забрана, но ползвайки данни от агенциите, намират различни начини да ги поднесат на читателите си.

“24 часа” от години се бори да отпаднат тези ненужни и вредни забрани. Редакцията дори внесе предложения за законови промени в предишния парламент. Те бяха припознати от депутати и обсъждани в зала, но мнозинството отказа да ги одобри и остави меката цензура.

Социологическите агенции, които бъдат регистрирани в ЦИК да извършват проучвания в деня на изборите, да бъдат карани да подпишат джентълменско споразумение, че няма да публикуват такива резултати и няма да ги предоставят на медиите преди края на изборния ден, ще предложи Росица Матева, която досега бе председател на Обществения съвет към ЦИК, а сега е номинирана за зам.-шеф на комисията от “Изправи се! Мутри вън!”. Тя обяви това по време на изслушването на кандидатите за новата ЦИК от президента Румен Радев на “Дондуков” 2 вчера.

Именно президентът повдигна темата с публикуването на данни от екзитпол, като

Радев също

поиска налагането

на цензура

Ще продължите ли с тази настройка как да се борим с нарушаването на закона и публикуването на екзитполовете преди края на изборите от медиите, което се прави целенасочено в някои случаи, видяхме особено на местните избори, така че да се въздейства на избирателите с абсолютно манипулирани данни, които се въртят в публичното пространство и социалните мрежи?, запита Радев Матева.

Винаги съм била привърженик да се спазва законът. Той забранява на социологически агенции и медии да публикуват преди изборния ден и в самия ден под каквато и да е форма предварителни проучвания и каквито и да е резултати, отговори тя. След което Матева обяви намеренията си как ще принуди социологическите агенции да крият информация.

Иначе се вземат едни решения от ЦИК, с които се установяват нарушения, но това е постфактум и няма ефективност, защото, след като се публикуват тези предварителни резултати, те влияят безспорно на избирателната активност и на желанието на избирателите да отидат или не да гласуват, според това какво показват тези междинни резултати, обясни Матева.

Трябва да има някакъв ред, при който всяка регистрирана за екзитпол агенция да поема ангажимент пред ЦИК, че няма да разпространява данни от изследването до приключване на изборния ден, подкрепи я Цветозар Томов, който е номиниран за зам.-председател на ЦИК от “Демократична България".

Приветствам решението ви. Това е сложен проблем, много е трудно да се справите с него и ще ви поздравя, ако успеете. Защото съзнателно се манипулират тези изследвания и резултати, съзнателно се публикуват в медии и социални мрежи, подемат се от медии в нарушение на закона, с ясната цел да се манипулират хората и да се влияе върху избирателната активност, върху нагласата за гласуване, подкрепи ги Радев.

Държавният глава изслуша всеки от 15-те кандидати, излъчени от партиите за членове на ЦИК, след като проверката показа, че отговарят на изискванията на закона и нямат и досиета за принадлежност към бившата ДС. Повечето от тях са членове и на настоящата комисия. Радев обясни, че им задава и въпроси, постъпили при него от граждани и неправителствени организации, които поради пандемията не могат да участват лично в изслушването.

Надявам се да работим толерантно помежду си, с добър диалог с институциите, с прозрачност и публичност, каза новата шефка на ЦИК Камелия Нейкова. Тя призова

партиите да

водят споровете

си на друго

място и да не

превръщат ЦИК в

техен заложник,

а да ги оставят да работят.

И тази ЦИК, както и предишните, трябва да започне с летящ старт, каза Нейкова и се обяви за привърженик на машинното гласуване. Голямо улеснение за членовете на СИК било решението финалният протокол, разпечатван от машината, да се признава за протокол на комисията за този вид вот. Всички сме виждали колко много грешки има в хартиения протокол, обясни тя. Причина за проблемите била и смяната на членовете на СИК в последния момент, затова Нейкова призова партиите да заложат на хора с дългогодишен опит.

Всички партии приеха с облекчение, че бяхте посочена отново за секретар с оглед на вашия голям опит, обърна се президентът към Севинч Солакова от ДПС. Тя поиска ЦИК да работи за своето институционализиране и да има професионална администрация. И разказа, че сега комисията има

администрация

от 25 души, които

вършат работа

за 50-70 и повече

души, особено по време на изборите. Назначаването на още не се отлагало поради липса на воля в ЦИК, а поради липсата на сграда и достатъчно посещения за работа.

Всички тези въпроси сме ги оставяли на заден план, защото за нас е по-важно, независимо в какви условия се работи, ЦИК да остане на висотата на своите отговорности. Мисията ѝ е да осигури и да бъде гарант за това, че всеки български гражданин, независимо къде се намира, ще може да осъществи правото си на глас, каза тя.

Как ще участвате в организацията на машинния вот, след като не подкрепяте пълното му въвеждане, бе въпрос към Димитър Димитров, излъчен за зам.-шеф на ЦИК от ГЕРБ-СДС. Той отвърна, че има идеи как гласуването с машини да бъде направено сигурно, а най-тежкият проблем на машинното гласуване била логистиката.

И Емил Войнов, издигнат от БСП за зам.-шеф, изброи сред предизвикателствата пред новата комисия подготовката по машинния вот: довършване на процедурите по договора със “Сиела-Норма” - придобиване на машините, плащането им, както и организиране на процедура по осигуряването на поне 300 нови машини за секциите извън страната и доставянето им до тях.

Президентът също призова ЦИК бързо да изготви план-сметка колко машини трябват и как те ще бъдат доставени до секциите в чужбина, защото средствата за това трябвало да бъдат осигурени бързо, а нямало възможност за актуализация на бюджета.

Красимир Ципов от ГЕРБ-СДС пък обяви за грешка премахването на хартиените бюлетини.

Другите членове на ЦИК са Георги Баханов и Йорданка Ганчева от ГЕРБ-СДС, математикът от Тулуза проф. Любомир Гаврилов и Елка Стоянова от “Има такъв народ”, Силвия Стойчева и Цветанка Георгиева от БСП, Ерхан Чаушев от ДПС, Любомир Георгиев от ДБ.

Кирил Вълчев, БТА: По-добре агенциите да стоят с име зад прогнозите

В съвременния свят на комуникации това е безсмислено усилие, тъй като дори социолозите да не предоставят информация на медиите, те няма как да не ги предоставят на политически партии, с които имат договори. По този начин ще се получи неравнопоставеност между политиците и гражданите - политиците ще имат информация, а гражданите - не.

Такъв подход крие опасност да има информация с непотвърдени източници, буквално да се измислят социологически прогнози. Много по-доброто решение е агенции с авторитет и доверие да застават с имената си зад прогнозите, които правят през изборния ден.

Това, че БТА например спазва забраната, изобщо не означава, че някоя чужда информационна агенция няма да може да пусне информация за екзитполове през изборния ден. Това ще бъде извън територията на България и българският закон няма да може да накаже такава медия. Докато “24 часа” няма да може да пуска.

Никога няма да могат да регулират фейсбук. Може би по-добре е да започнат разговори със собствениците на фейсбук.

Впрочем по времето на Жан Виденов преди президентските избори, спечелени от Петър Стоянов, управляващите опитаха да забранят социологическите проучвания за цяла седмица преди изборите. Конституционният съд обаче се произнесе, че е допустимо да няма обявяване на резултати единствено в деня за размисъл и в изборния ден. Така че правото на информация надделя.

Васил Тончев, “Сова Харис”: Абсурдна забрана! Така агенциите не могат да стоят зад данните си

Онемявам пред перспективата тази идея да се превърне в решение на ЦИК.

Какво общо имат социолозите? Медиите публикуват данните им, не те. Медиите си плащат, за да получат тези данни. Затова парламентът да се обърне към тях, не към социолозите. Но най-добре е да се приеме един нормален закон в духа на демократичните традиции и да махне това тъпо ограничение. Това трябва да стане, за да може всеки да носи отговорност, когато излязат данни, зад тях да стои името на онзи, който ги е произвел.

Няма възможен диалог между социолози и политици, има закони и правила. Когато данните се поръчват от медии, те са притежание на медиите. ЦИК да се разбере с медиите. Но най-добре е да се премахне тази абсурдна забрана.

Добромир Живков, “Маркет линкс”: Трябва публичен дебат с участието и на медиите

Имам позитивно отношение към идеята социолозите да подписваме джентълменско споразумение за неогласяване на данни от екзитполове пред медии в изборния ден. Защото наистина има злоупотреби. Въпросът е доколко частните и обществените медии ще са съгласни. В моята практика правилата се договарят, но като цяло медията е собственик на данните - тя е тази, която определя графика за подаването на информация.

Според мен трябва джентълменска договорка не само между агенциите - впрочем имаше такъв опит от страна на Обществения съвет към ЦИК, който 2-3 дни преди изборите на 4 април изпрати писмо до агенциите, но нямаше време да реагираме. Трябваше да произведем публични декларации и това не е добра идея. Според мен трябваше да има публична среща по инициатива на Обществения съвет на ЦИК, на която да се явят агенциите и проблемът с обявяването на данни да бъде дискутиран. Сега има шанс такъв публичен дебат да се състои, но според мен в него трябва да участват и медиите.

Велислава Попова, главен редактор на “Дневник.Bg”: Обиден е аргументът, че данните може да повлияят на избирателите

В изборния ден всички партии и техните щабове получават данни от социологически агенции и ги следят. Получават данни и от структурите си по места за секциите. По-добре организираните от тях знаят и кога и къде могат да активират още гласоподаватели или да помогнат с преливане към “партньор”. Може би затова преди всички избори ставаме свидетели на някакви нови опити за ограничения.

Политиците не искат да виждаме тези проценти. Аз не виждам смислена причина защо избирателите да не могат да следят данните през изборния ден. Аргумента, че това може да повлияе на решението им и да се откажат да гласуват, смятам за обиден. Позицията на “Дневник” винаги е била за прозрачност на данните. Ако това е добре уредено, ще бъде ясно и откъде са данните и е лесно да бъдат само от регистираните в ЦИК агенции. Припомняме го на всеки избори. Надявам се следващият парламент да промени Изборния кодекс към прозрачност, а не към забрани.

Доц. Георги Лозанов, медиен експерт: Това е цензура и въпросът е дали тя е в обществен интерес

Това е цензура. Има моменти обаче, когато рестрикцията е приета, както срещу враждебната реч примерно. Но дали в този случай цензурата е в обществен интерес?

Трябва да се излезе от сегашното положение - на медиите е забранено да публикуват данни в изборния ден, но в социалните мрежи всичко е разрешено. Големият дебат е дали трябва да стане по пътя на по-голямата рестрикция, като въобще не се дават данни, или да се позволи.

Преди казвахме, че няма смисъл да се забранява, защото не може да се спре. Ако те намерят начин да го спрат, вече трябва да се проведе сериозен дебат на тема какво се печели от това да се забрани на аудиторията да знае данните в последния ден и какво се губи.

За мен има някаква логика последният ден да е предпазен за аудиторията, защото е възможна някаква форма на влияние върху гражданите. Но от друга страна точно социологията ли трябва да бъде забранена?

Ако се взема каквото и да е решение по този въпрос, трябва да се проведе сериозен професионален дебат, да се чуят доводите и на двете страни, защото това не е някакъв технически периферен въпрос. А е въпрос за същността, за това кое формира вота и как публично той трябва да се пази или евентуално да се подпомага.

Петьо Блъсков, в. “Труд”: Нищо лошо няма в това социолозите да дават резултати

Това са глупости. Това не е въпрос на джентълменско споразумение, нито на каквато и да било белетристика, а въпрос за информираност на гражданството. Какво лошо има в това да дават резултати социолозите? Нищо лошо няма.

Кой казва, че се променя вотът на избирателите? Росица Матева, Цветозар Томов и дори Радев имат ли реални данни от някакво реално проучване? Не. Това са мисли.

С размисли тази работа не се прави. Анализира се и се говори конкретно и ясно за необходимостта гражданството да бъде надлежно информирано.

Разбира се, този въпрос има втори план. Той е за почтеността на социологическите агенции. Именно поради сериозните съмнения в тяхната почтеност, които с годините се затвърждават и вече е израснала една буйна гора от съмнения, трябва да им се забрани да дават данни.

Иначе аз като вестникар и като човек на информацията съм категорично против забраната да се дават данни. Но социолозите така са си постлали, че трябва да им се забрани без джентълменско споразумение. Въпреки че ние си намираме информация. Да не говоря за 1991 г. и за котката Галъп, която още тогава правеше прогнози в “24 часа”. Така че този номер с “Галъп” и с безнаказаните данни сме го измислили ние преди 30 години.

Категорично съм против тази забрана, но според мен трябва да я има, защото социолозите не са ни убедили в своята почтеност.

Юрий Асланов, “Афис”: Партии ще плащат на тъмно и само щабовете ще ползват манипулативно данните

Никоя от агенциите не дава данни от екзитполове на медиите. Но при наличието на интернет не можеш да предотвратиш изтичането на информация. Ако замисълът на подписването на джентълменско споразумение от социолозите да не дават данни на медиите в изборния ден е да се спре финансирането им от медиите, това ще е удар по социолозите. И означава, че на тях ще им плащат партии на тъмно. Информацията ще отива в партийните щабове и оттам ще изтича в медиите от онзи, на когото му изнася и се опитва да я манипулира. Така ще стане още по-лошо.

Има и друго - изключи ли се финансовата подкрепа на медиите към агенциите, много колеги ще се откажат от екзитпол. Този сондаж в изборния ден обаче е важен, защото действа въздържащо срещу замислени фалшификации и нарушения.