Мая опита да опраши за 14 часа държавата на Бойко, на финала плъзна слух и за арест на важен човек (обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9781926 www.24chasa.bg
Комисията на Мая Манолова е събрала близо 100 сигнала и те ще бъдат предоставени на прокуратурата и други контролни органи. СНИМКА: СНИМКА: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

Всичките близо 100 сигнала, пристигнали в комисията за ревизия на управлението на ГЕРБ, са изпратени на прокуратурата и други органи

Мая Манолова опита за общо 14 часа заседания (в сряда, петък и вчера - б.р.) на ръководената от нея извънредна парламентарна комисия да направи пълна ревизия на десетгодишното управление на ГЕРБ. Комисията, която започна заседанията си в сряда миналата седмица, продължи и в петък и приключи късно вчера, покани двама агробизнесмени - Светослав Илчовски и Павел Стоименов, които да разкажат за нередности, причинени им от собственика на фирма “Градус” Иван Ангелов. .

На вчерашното заседание на комисията, без да е било гласувано в дневния ред, в залата бе поканен Павел Стоименов, който се представи като най-големия зеленчукопроизводител в страната, собственик на фирма “Агро Бел 2001”.

Още щом взе дадената му от Мая Манолова дума и се опита да каже, че нещата, които има да съобщи, засягат дори националната сигурност, Дани Каназирева от ГЕРБ възрази, че не може да се дава думата по сигнал, внесен сега. Освен това, ако се разглеждат всичките близо 100 сигнала в комисията, заседанията ѝ трябва да продължат, докато президентът не разпусне Народното събрание, което се очаква да е факт във вторник.

Въпреки това Стоименов разказа история, в която обвини съсобственика на “Градус” АД Иван Ангелов в нередности. Според него той контролирал целия регион около Стара Загора и бил начело на картел, който определял цената на рентите. По думите му самият той бил викан да му бъде съобщено каква рента да плаща на собствениците на земи, които обработва. След като не се съгласил, му запалили няколко къщи и офиси, макар че не стана ясно какво точно има лично Иван Ангелов с всичко това.

После, въпреки шума от подвикванията на депутатите от ГЕРБ, които му подхвърляха допълнителни въпроси, Стоименов разказа, че “същите тези хора” му откраднали през 2014 г. по електронен път фирмата. Натъкнал се и на други подобни случаи, включително и на италианец, дошъл в България да произвежда домати, но му откраднали целия бизнес.

Той самият бил гласувал за ГЕРБ, но тези нередности не му харесвали. Накрая бизнесменът получи препоръка от Мая Манолова да опише всичко това писмено, а тя щяла да представи материалите на прmокуратурата. Бизнесменът дойде към петия час от началото на заседанието, което до този момент протече по същия бурен начин.

Преди зеленчукопроизводителя за кратко бе дадена думата на служители на дирекция “Жилищна политика” в МРРБ, които да разкажат как точно е правено санирането по Националната програма за енергийна ефективност. Заседанието в понеделник успя дори да породи слух, че вече се готвят арести. Той тръгна от реплика на депутата от БСП Румен Гечев, подхвърлена по време на изслушването на регионалната министърка в оставка Петя Аврамова и на шефа на “Български ВиК Холдинг” Иван Иванов.

След като Иванов разказа как холдингът е давал заеми на подопечните си ВиК дружества, които са в лошо финансово състояние, Румен Гечев заяви, че това е незаконно и той вече чувал силен шум от щракване на белезници.

Според него подобна практика била незаконна, защото така се нарушавал Законът за устройство на държавния бюджет. Самата Мая Манолова попита защо тези заеми не ги раздава Министерският съвет или дори още по-добре - Народното събрание.

Репликата за белезниците обиколи залата и кулоарите и приближени депутати на Мая Манолова твърдяха, че вероятно във вторник, когато президентът обяви състава на служебния кабинет, ще има арестуван, но не се знаело дали ще е член на изпълнителната власт, политик от ГЕРБ или бизнесмен.

Забележката на Румен Гечев за щракването на белезниците ядоса бившия зам. външен министър Георг Георгиев, който избухна по адрес на Гечев, припомняйки, че по негово време доларът е станал 3000 лева. В настъпилата суматоха из кулоарите веднага тръгна слухът, че се готви арест на важен човек.

Спорът с Петя Аврамова и шефа на водния холдинг продължи близо половин час. “До момента сме похарчили едва 7% от капитала от 1 млрд. лв., който държавният бюджет ни прехвърли”, съобщи пред комисията Иван Иванов. Става въпрос за безлихвени заеми и пари за увеличение на капитала, които холдингът е дал на 6 свои дружества - ВиК оператори.

“Парите се дават за оздравяване на тези ВиК дружества, тъй като повечето от тях са в много лошо финансово състояние. Само един от заемите е с инвестиционна цел, още 3-4 такива молби се разглеждат”, обясни Иванов.

“Значи вие сте банка, нали?”, попита Мая Манолова. “Ако нямаха тези средства, ВиК дружествата нямаше да могат да спечелят европейски проекти за саниране на водопроводната мрежа”, намеси се Петя Аврамова. Именно това бе окачествено от Румен Гечев като нарушение на Закона за бюджета, защото “тези дружества са били източени, а вие ги спасявате, като им покривате дълговете”, каза той и тогава изрече репликата за белезниците.

В споровете за дневния ред на комисията се включи и бившият евродепутат Николай Бареков, който се настани на масата и взе думата, питайки Мая Манолова защо дава предимство на едни сигнали за сметка на други. Манолова отговори, че всичко в комисията се правело по решение на самата комисия. Репликира я обаче Тома Биков от ГЕРБ, че изслушването на бизнесмена Станислав Илчовски в сряда и петък изобщо не е било решение на комисията.

Към края на заседанието в залата бе поканена и защитничката на животни Петя Алтимирска, която разказа как от БАБХ прикриват незаконна дейност по загробването на норки и отново свърза името на Иван Ангелов с отглеждането им. Депутатът от “Демократична България” Борислав Сандов предложи нейният сигнал да се приобщи към този на Светослав Илчовски, който също говори за норки в петък.

После пък производителят на българските машини за гласуване Александър Чобанов заяви, че е внесъл сигнал за корупция в ЦИК, защото не допуснали до участие кандидати да доставят машини.

 

Надзорът започва проверка на “Градус”.

Компанията: Акционерите са ощетени с 24 млн. лв. от твърденията на Илчовски

След изказванията на бизнесмена Светослав Илчовски пред комисията на Мая Манолова от Комисията за финансов надзор са се самосезирали и започват проверка на фирма “Градус”, съобщиха от регулатора. Като посочват, че до този момент компанията редовно е била проверявана от надзора и не са установени нарушения на законодателството, което се отнася до дейността на публичните дружества. Извършваната дейност от “Градус” АД и неговите дъщерни компании до придобиване на публичен статут не подлежи на надзор от КФН, посочват от регулатора.

Акционерите в “Градус” са били ощетени с 24,36 млн. лв. заради изказванията на Илчовски и последвалия спад в цената на акциите. Това се казва в отворено писмо до медиите на независимия член на съвета на директорите на фирмата Георги Бабев. В него се изразява готовност на дружеството за пълна данъчна ревизия и проверки от всички институции.

Писмото цели да опровергае обвиненията. Първото от тях е за “кухи обороти и фиктивни сделки”. От 2017 г., когато е сформирано дружеството, всички отчети са заверени от международни одитори, а оборотите и сделките се проверявали всеки месец от НАП, без да са открити нарушения, пише в отговор Бабев. Дивидентната доходност от над 9% на “Градус” говорела за реален паричен поток.

Твърдението за “акции без стойност и нереални цени” пък се опровергавало от публичното предлагане чрез борсата.

Информацията, че “Градус” е получавала “завишени субсидии” в размер на 80 евро на кокошка, можела лесно да се провери в Министерството на земеделието и от счетоводството. Според писмото компанията получава компенсации от ЕС за пропуснати ползи заради хуманно отношение към животните. В България те са едни от най-ниските в ЕС.

 

Стайков за слуховете с него: Нямам сестра, но все някой има

Аз нямам сестра, но все някой има. Това каза пред журналисти в спецсъда Миню Стайков по повод твърденията на бизнесмена Светослав Илчовски. Миналата седмица пред комисията за ревизия в парламента зърнарят разказа, че има видео с издевателства над Стайков, докато е бил в ареста.

Стайков, който е подсъдим за злоупотреба с евросредства, няколко пъти повтори фразата за сестрата. “Ако сте достатъчно умни, ще се сетите”, каза той пред журналистите, след което многозначително добави: “Все някой има”. Запитан кой е този някой, бизнесменът отговори: “Вземете клипа”. Стайков обаче не знаел дали има подобно видео с друг човек. “Гледам телевизия”, отвърна той, без да навлиза в детайли. “Не познавам Илчовски. Нито съм го срещал, нито той се е срещал с мен. Нямам сестра”, бяха последните му думи, преди да влезе на заседанието срещу него.

Адвокатката му Анна Попова пък изтъкна разминаване между сигнала на Илчовски и времето, по което клиентът ѝ е бил в ареста. “Доколкото разбрах, г-н Илчовски говори за 2017 г., а моят клиент е бил задържан през септември 2018 г.”, уточни юристката.

По време на заседанието пък се оказа, че в ареста Стайков се е заразил с токсичен хепатит. Попова обясни, че ако имат доказателства за умишлено отравяне, ще сезират прокуратурата.

1 млрд. спестила държавна фирма за пътища

1 млрд. лв. по-скъпо вероятно щяха да струват пътните обекти, които изгражда “Автомагистрали”, ако не бяхме фиксирали цените, по които АПИ ни е възлагала работа и не бяхме авансирали фирмите, на които ние възлагаме дейности. Това заяви изпълнителният директор на “Автомагистрали” ЕАД Стоян Беличев пред комисията.

Причината за спестяването на тези средства е, че в течение на времето за изграждане на строителни обекти - обикновено минимум 2-3 години, много цени се променят - на материали, на работна ръка, на суровини. “Така че това беше добро мениджърско решение”, подчерта той в отговор на въпрос на Мая Манолова защо практиката е била такава.

Подборът на фирмите, които да изпълняват дейности, възложени на “Автомагистрали”, стана ябълката на раздора в комисията. Това се е правело по вътрешни правила на фирмата. Според Петя Аврамова се канели обикновено по 30-40 фирми, сред които се подбира една и изпълнителният директор подписва договор с нея.

Това обаче според Мая Манолова било грубо нарушение на закона, защото тези вътрешни правила ги няма в Закона за обществените поръчки.

Петя Аврамова обърна внимание, че законът стриктно е изпълнен, а в него не се предвижда която и да е фирма, която получава поръчка “ин хаус”, да превъзлага дейности, избирайки някого с конкурс по ЗОП. Тази промяна в Закона за обществените поръчки бе направена през 2016 г. “Вие бяхте народни представители, можехте да промените закона”, каза Аврамова.

Самата Манолова призна, че когато тези промени са правени, тя е била член на правната комисия в парламента. “Затова твърдя, че правите нарушение на буквата и духа на закона”, настоя тя. Според нея “ин хаус” поръчките трябвало да са само за комунално-битови услуги, а не за строителство и не за такива огромни суми.

В комисията вече са депозирани близо 100 сигнала по най-различни въпроси и те ще бъдат предоставени на прокуратурата и други контролни органи като АДФИ, КФН и др., съобщи Манолова.