Колкото и да се “борят” сметките на “колегите” Борисов и Трифонов, разходите за предсрочните избори са внушително перо
Колко ще струват изборите на 11 юли - 100 млн. лева, за които говори Бойко Борисов, или по-малко, както твърди Слави Трифонов?
Задочният спор между двамата тече от няколко дни. Първо, в събота Борисов заяви: “Тези избори, които минаха, бяха 150 млн. лв. - за машини, за ваксиниране. По 19 млн. лева на ден струва това шоу на парламента. С това шоу щяхме да фалираме. Сега наново ще похарчим 100 млн. и след няколко месеца още толкова за президентските избори”.
В понеделник във фейсбук лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов го обвини в лъжа, защото предните избори не са стрували 150 млн. лв., а 101,6 млн. лв. “Изборите на 11 юли ще са значително по-евтини от тези на 4 април. Основното перо, което оскъпи отминалите избори, е закупуването на машините за гласуване. Този огромен разход от 36 млн. лв. няма да бъде повторен при следващите избори. Няма да бъде повторен!”, написа Трифонов.
“100 млн. лв.
малко ли му
се виждат”,
обърна се задочно във вторник премиерът в оставка Бойко Борисов към Трифонов.
“Колегата Трифонов вчера се заял с мен, че съм казал, че изборите струват 150 млн. лв. Да, те може да струват 130 или 140 млн. лв., но при всички случаи са над 100 млн. Целта на тези избори не е да се направи парламент, който да смени един закон, а да се състави управление. Спорът не е дали са 130, или 120 млн., защото, ако на мен, както той е казал, че 14 млн. лв. ми се виждали малко, то на него явно над 100 млн. му се виждат малко. И сега още ще се похарчат”, каза Борисов в заключителната си реч на Националното събрание на ГЕРБ вчера. Той спомена и че опонентите му не включват в сметката за вота средствата, отпуснати за ваксиниране на 80 000 членове на СИК и РИК и по 10 лв. за лекарите на всяка поставена инжекция.
“24 часа” се опита да събере вероятните разходи за изборите, макар и с все още доста неясноти по различните пера за организацията на вота.
65 милиона и 250 хиляди лева е отпуснало правителството за миналите избори. От тях на Централната избирателна комисия за организационно-техническа подготовка на изборите са дадени 8 млн. лв. 40,2 млн. лв. пък са средствата за организационно-техническата подготовка на вота, като 28 млн. лв. са за възнаграждения, включително осигурителни вноски, на членовете на районните и на секционните избирателни комисии. А 12,2 млн. лв. са били за логистично осигуряване на изборния процес от администрацията на Министерския съвет, областните и общинските администрации. 8 млн. лв. са отишли при МВР за охрана на вота, 1,38 млн. лв. - за главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване”, 4 млн. лв. - за външно министерство, което отговаря за секциите в чужбина. Друго по-голямо перо - над 2,1 млн. лв., са отпуснати на здравното министерство, което осигурваше предпазни средства по време на първия пандемичен вот.
В тези 65,2 млн. лв. обаче не влизат парите, дадени за 9600 машини за гласуване - 43 млн. лв. Тази техника вече я имаме.
Около 2,25 млн. лв. ще са нужни за покупка на още около 500 машини, с които на 11 юли ще се гласува и в секциите в чужбина, сочат груби сметки, ако се приеме, че цената на едно устройство при вече проведената обществена поръчка за вота през април, е 4500 лв. ЦИК трябва да обяви нова обществена поръчка за доставка на още машини за гласуване.
Трябва да бъдат
купени между
300 и 500 машини
за секциите
в чужбина,
разясни преди дни новата шефка на ЦИК Камелия Нейкова.
1,21 млн. лв. бяха отпуснати допълнително за вота през април за секциите в чужбина. Причината е, че на 4 април бяха разкрити рекордните 465 секции извън страната. Сега секциите там може и да са по-малко.
5 млн. лв. - това е предварителната оценка на изборни експерти за осигуряване необходимите поне 3000 програмисти и техници, за да подготвят 9600 машини. Устройствата за гласуване на предсрочните избори на 11 юли обаче ще бъдат около 10 000.
Х лева - неизвестна сума за средствата за хората, които ще осигуряват машините за секциите в чужбина - ще ги транспортират и обгрижват технически. ЦИК тепърва ще изчислява колко средства са нужни за тази логистика.
Разходите за новите служители, които ще обслужват машините, са допълнителни, тъй като за 4 април програмистите и техниците бяха осигурени от “Сиела Норма” като част от дейностите по обществената поръчка за доставка на 9600 машини.
Така общо неофициално засега това прави около 73 милиона лева за организацията на предсрочните избори.
Въпреки всички нови разходи, които ще трябва да се направят обаче трудно вотът на 11 юли ще стигне
рекорда от
111,21 млн. лв.,
дадени за
изборите на
4 април,
когато бяха най-скъпите в историята. Предният рекорд бе от местните избори през 2019 г. - 71 млн. лв.
Освен от машините и рекордния брой секции в чужбина парламентарните избори на 4 април бяха оскъпени и заради набавянето на нужните предпазни средства, тъй като това бе първият пандемичен вот у нас. Също така с 50% бяха увеличени и възнагражденията на членовете на РИК и секционните комисии.
На 4 април с машини гласуваха 789 923 избиратели, или 26,90% от избирателите в секциите с машинно гласуване. В 545 секции няма подаден глас чрез машина, а в още 825 с устройствата са гласували под 10 избиратели. Само в една от секциите са гласували с машина всички избиратели, стана ясно от становище на ЦИК, изпратено до правната комисия в парламента относно обсъжданите тогава промени в Изборния кодекс. По груби сметки цената на един глас, пуснат с машина на вота на 4 април, е струвал близо 55 лв.