Защо предразсъдъците към хомосексуалните хора не изчезват?

https://www.24chasa.bg/novini/article/9794487 www.24chasa.bg

А те трябва да имат по-широк набор от права

В понеделник, 17 май, е Международният ден на борбата с хомофобията. По този повод в Бургас ще се проведе прайд, който предизвиква доста двуполюсни мнения не само там, но и в цялата страна.

Предразсъдъците съм хомосексуалните хора продължават да се ширят в обществото заради факта, че десетилетия наред хомосексуалността беше квалифицирана като болест.

И до днес, говорейки за хомосексуални хора, ние ги квалифицираме като хомосексуалисти, гей или с някакви пейоративни думи или изрази. По аналогия с това отношение би трябвало останалите хора да бъдат наричани хетеросексуалисти, но това не се прави към тях.

Даже към истински психично болните хора има по-естествено отношение. Някак си е прието да не бъдат наричани шизофреници, макар това да си е истинска диагноза. А за хората с обсесивно-компулсивно разстройство даже няма и термин, който ги описва с една дума. Това си е сериозно и истинско заболяване, но никой не им казва “компулсовисти”.

Истинската причина е приемането от българската психиатрия и сексология на

концепцията за

“факултативната”

хомосексуалност,

която се различава от “истинската”.

Тоест има едни хора, за които сексуалното влечение към лица от собствения пол е вродено, един вид “наследствена” болест и това е “същинската хомосексуалност”, която за разлика от “факултативната” е неизбежна, но рядка.

Идеята е, че вторият тип се придобива от лоша компания, разпуснати нрави, неправилно възпитание и затова с нея трябва да се борим, да не допускаме “опедерастяване” на подрастващите. Затова по време на режима на Тодор Живков се стига до редица съдебни процеси срещу хомосексуални лица. Особено много се преследват артисти и музиканти като Емил Димитров и Георги Парцалев заради “отрицателното” им влияние върху младежта.

Изобщо, всяка сексуална практика, която не води пряко към размножаване, се определя като “самоцелна” и “извратеност”, клейми се проникването в аналния проход или устата, независимо дали са мъжки, или женски. Изтъкнати психиатри като Никола Шипковенски говорят за “гол нагон”, самоцелното задоволяване, на който се нарича перверзия.

Търсят се исторически

“вредни” влияния от Гърция

Отглас от концепцията за “факултативната” хомосексуалност е съвременната мантра: “Аз не натрапвам на никого моята сексуалност”, с която фашизирани групи от населението оправдават нетолерантността си към “прайдовете” и самоцелното насилие. Фашизъм е изобщо медицинският и психиатричен подход към сексуалността.

Свободният човек има своята сексуалност. Какви сексуални практики се използват, си е лична работа. А приписването на групови качества на лица с определен вид сексуални практики е завършен фашизъм - от това до finale Entscheidung има една-две много малки стъпки. Затова свободните хора трябва да бранят хомосексуалните от всякакви посегателства и да, те трябва да имат по-широк набор от права, защото исторически е доказано, че много често ограничаването на права преминава през медицинско оправдание.

Защото концепцията за извратеност, основана на отклонение от “природния” начин за задоволяване на половия нагон, поставя в категорията хомосексуалисти и всички хетеро, които практикуват или са практикували активно или пасивно орален или анален секс поне веднъж в живота си.

Не е случайно, че

в сленга на софийската

бохема от 70-те

думата “перверзно” е натоварена с много положителен смисъл и служи за описание на нещо красиво, готино, необичайно.

Но не си мислете, че “диагнозирането” на сексуалния живот е нещо характерно само за развития социализъм. В Съединените щати през почти целия ХХ век се е практикувало принудително “лечение” на хомосексуални младежи.

Евродепутатите обявиха ЕС за зона на свобода за сексуалните малцинства 

В отговор на отстъплението от правата на сексуалните малцинства, евродепутатите обявиха през март ЕС за зона на свобода за ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър) общност. Приетото решение е публичен политически отпор по-специално на практики в Полша и Унгария.

“Навсякъде в Европейския съюз хората от ЛГБТ общността трябва да се радват на свободата да живеят и публично да показват своята сексуална ориентация и полова идентичност, без да се страхуват от нетърпимост, дискриминация или преследване, а властите на всички нива на управление в ЕС трябва да защитават и насърчават равенството и основните права на всички, включително ЛГБТ лица”, заключават евродепутатите.

Резолюцията е приета с 492 гласа “за”, 141 “против” и 46 “въздържал се” две години, след като община в Полша се обяви безпрецедентно за “зона, свободна от ЛГБТ”. От март 2019 г. повече от 100 полски региони, окръзи и общини са приели аналогични решения. Те съветват местните власти да се въздържат от насърчаване на толерантност към ЛГБТ хората и да оттеглят финансовата си помощ от организации, насърчаващи равенството им. Депутатите подчертават, че тези свободни от сексуални малцинства зони са част от по-широк контекст, в който ЛГБТ общността е обект на засилена дискриминация и реч на омразата от страна на публичните власти и отделни служители. Акцент е поставен и върху забраните на прайд инициативи.

В резолюцията на Европарламента се споменава и пример в Унгария. Управата на гр. Нагиката е издала документ, забраняващ “разпространението и популяризирането на ЛГБТ пропаганда”. Евродепутатите изтъкват, че по-късно националният парламент приема конституционни изменения, които ограничават правата на ЛГБТ хората.