Соцбитката срещу хипитата продължава години. Студенти пеят под прозорците на Живков “Тодоре, дърто магаре”
Защо в Борисовата градина сред вечнозелените борове има кътче за танци, именувано "Маймунарника"?! Честен кръст, да ме вземат мътните и др., но 40 и повече години тънех в недоумение лингвистично... Що дири "Маймунарник" в райска гора, наричана в далечното ни "експлоататорско минало" Втория Булонски лес (първият е в Париж)?
И как се вписва "Маймунарник" сред
гранитни монументи на крадливи партизани,
статуи на страшни терористи, а в алеите встрани и бюстове на възрожденци, писатели, интелектуалци, войводи, славни генерали? Това в столицата на "обновената ни социалистическа родина", в Парка на свободата, че и 30 лета след това?
И от раз документален тв филм просветли взора ми. Кадър: дългокос младеж с дънки (тоест джинси) и карирана риза, началото на 70-те. Срещу шимпанзето в клетка, в стария софийски зоопарк. На черно-бяла лента, може би от соцкинопреглед.
Правят си маймунджилъци, пулят и се лезят един на друг щастливо. Подскачат в такт, клатят глави до откат, ръкомахат високо. Божем са от двете страни на огледало, а не в железата на една и съща клетка. Шимпанзето – реално, "упадъчният" – условно, докато изгрее "светлото бъдеще". Дикторски текст шегичка: "Тогава в София се появиха новите танци, наречени от някои "маймунарски". Ясно! Ще да рече: рок енд рол! Тънко назидание над разюзданите млади. С дълбок идеологически замисъл: "Клетка за рокаджии, които се тресат и клатят като маймуни".
И до днес дансингът под столетните борове в Борисовата градина - с някакво ново клубно име, за рокаджиите си е "Маймунарника". Танцовата площадка в някогашния "Парк на свободата" е отецепена от невинните граждани с доста здрава, запазена от 70-те метална ограда. Сантиментално място за "упадъчни" музики, хайки за млади дългокоси, кучета и конна милиция сред фитонциди от борови връхчета, близо до разпадналия се Колодрум. С лунни спомени от сблъсъци с "Народната милиция – биещото сърце на партията".
Със строг показалец от "правоИмащите"
над клетката за "хулигани", които искат Свобода, съответно с мерки за обхождане, патрулиране, наблюдение и вкарване в "здравия морал" на правоНямащите. Ако много подскачат и крещят, ще си ги тикаме в дранголника, ще си ги подстригваме, бръснем, четем беседи и лозунги, или каквото ни скимне!
Изпитвам ретро сладост от младите ни години в рокендрола извън безсмъртната рубрика на БНТ "По света и у нас". Изживял съм си моите лирични мигове и ми е било гот! Но тайни случки ала "Маймунарника", увити като конфитюр в палачинка на "Балкантурист" и глътнати дълбоко от паркетни БГ историци, смущават съвестта ми. Дори и когато неволно, като стомашен гръм излизат газово в публичното пространство. За да се уверя луд ли съм или греша, подпитвам често приятели от виртуалния ни клуб "Ветерани от Студената война". Надзъртам и в разсекретени документи от ония времена. Днес споделям живи картини от горещото лято на 1968-а - Студентските вълнения в София, за които малко хора знаят. Записах и ги оставих на лист през 2014 - 2015 г.