Миглена Темелкова, ректор: С визия отвъд мечтите Висшето училище по телекомуникации и пощи празнува своя 140-и рожден ден

https://www.24chasa.bg/novini/article/9813451 www.24chasa.bg

Президентът Румен Радев е патрон на юбилея

20-годишният път на Миглена Темелкова от докторант през образователната и научна степен „доктор“ и научното звание „доцент“ до академичната длъжност „професор“ е изпълнен с много труд, упорство и дори инат, с творчески полет, удовлетворение и реализирани мечти. Тя има щастието да е единственият в България лицензиран обучител по две немски методики за изграждане на лидери, а днес е развила и собствена, която се казва „Смарт лидерство“. Автор е на над 70 публикации на различни езици. През 2014 г. тя е единствената българка, представяща Източна Европа на международен форум в университета „Джордж Таун“ във Вашингтон, посветен на проблемите на глобалното лидерство на държавите и бизнесорганизациите, кризите на лидерството и сътресенията в глобален мащаб.

От 2019 г. е първата жена – ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Тя е най-младата сред всички ректори В България.

- На 21 декември 1881 г. княз Александър Батенберг издава указ, с който създава Държавно телеграфопощенско училище. Как и защо издържахте 140 години?

- За тогавашното съвсем младо българско княжество обучението на собствени телеграфопощенски кадри е било въпрос и на престиж, и на национална сигурност. Знаете, че в миналото най-важните съобщения са се предавали чрез телеграфа и чрез пощата. По време на война това са две от най-важните дейности, които могат да повлияят съществено на изхода от конфликта.

Наред с всичко това търговският и административният оборот в Третата българска държава налага развитие на клонова мрежа на българската поща, защото предаването на пратки и документи, на писма, поздравления, телеграми започва постепенно да придобива все по-голямо значение не само за гражданското общуване, но и за икономиката. Не бива да пренебрегваме и нуждата на хората да си общуват, да си пишат, да се търсят, да се обичат. Всичко това е било възможно, освен чрез пряк контакти, чрез българската поща и българските телеграфни станции.

Така създаването на Държавното телеграфопощенско училище е резултат от стопанска и национална потребност, вплетена в целенасочена държавна политика. Анализът на хронологията на актовете за създаването на училището и преобразуването му през годините до Висше училище по телекомуникации и пощи сочи, че то е

най-старото специализирано висше училище в България.

Във времето остават само смислените неща. Затова с убеденост твърдя, че Висшето училище по телекомуникации и пощи през тези 140 години надгражда традицията на качественото образование, интегриращо знания, практически умения и компетенции с иновативната уникалност на специалностите си.

Това ни дава основание настоящата ни юбилейна година да преминава под мотото „Традиции и иновации в 21 век“.

- Какво е било началото за училището? Реално през 1881 г. България е прохождала, само преди година е въведен българският лев? Къде е била първата ви сграда? Местили ли сте се през годините?

- Първоначално съвсем правилно обучението на пионерите телеграфопощенски служители е поверено на армията. Затова и сградата на училището е в поделения, разположени в района на днешния квартал „Банишора”. През 1948 г. Великото Народно събрание преобразува със закон Държавното телеграфопощенско училище в Държавен полувисш институт по съобщенията. Тогава за сграда е отредено едно от поделенията, разположени на терена на днешното Висше училище по телекомуникации и пощи.

На 17 декември 1970 г. училището е въведено в настоящата си сграда, която въпреки усилията през годините и въпреки подкрепата на Министерство на образованието и науката днес – 50 години след построяването си, се нуждае от средства за реконструкция, саниране и освежаване.

- Водим този разговор преди деня на славянската писменост и българските букви. Вие обаче в новите технологии ползвате много латиница, знаци, единици, нули... Няма ли противоречие тук и как поддържате баланса в това отношение?

- Никога не бива да забравяме, че благодарение на делото на светите братя Кирил и Методий, на подвига на техните ученици, на далновидността на българските царе Борис I и Симеон I дължим съхранението си като народ, нация и държава. Не бива да се срамим да се наричаме българи, както пише и Паисий Хилендарски.

В този ред на мисли българският език следва да е свещен за всеки един от нас – българите. Но дигитализацията и изискванията на индустрия 4.0 налагат усвояването на нови езици – програмните, които боравят с различни символи, кодове, знаци. Истината е, че всеки език – естествен или програмен, е своеобразно богатство, осигуряващо комуникация със себеподобните ни, с машината или чрез нея. Това обаче налага безупречно познаване и прилагане на правилата му, на граматиката, лингвистиката и семантиката му.

Не смятам, че естествените и програмните езици са конкурентни,

защото човешката история е доказала поне до момента, че без естествените езици комуникацията, дори и чрез програмните, е немислима.

- Какво свършихте за 140 години висше училище? Какво не свършихте?

- Винаги като научен работник съм приемала, че малката структурна единица е по-гъвкава и по-адаптивна. Днес с убеденост твърдя, че малките висши училища са по-находчиви и по-иновативни в сравнение със събратята си – големите университети мастодонти. В малкото висше училище има възможност да се създава

уникален, бутиков образователен продукт,

с който да конкурираш масовото образование. Доказателство за нашата бутиковост са уникалният ни образователен профил, нямащ аналог на специалностите в нито едно друго българско висше училище, високото качество на образователната услуга, интегрираща баланса между теория и практика, силната реализация на студентите на пазара на труда, произтичаща от факта, че се обучават от експертите на най-големите и най-добрите телекомуникационни и ИТ глобални компании – лидери на пазара.

През 2020 г. получихме акредитация за обучение във всички образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“ и в образователната и научна степен „доктор“. Вече сме едно от малкото висши училища у нас, притежаващо тази пълна образователна палитра.

Благодарение на всичко това през миналата година Европейската асоциация на професионалното висше образование – EURASHE, ни прие за свой пълноправен член - единствен от България. Много от чуждестранните мисии у нас ни обявиха за

най-динамично развиващото се и иновативно висше училище

в България. Ние успяхме да станем част от Европейска университетска мрежа и с това да повишим нивото на научните изследвания, да улесним преподаването на интегрални умения и комплексни знания.

- Кой е ректорът преди вас, който е "преродил" училището, дал му е най-много?

- Това определено е доцент доктор Ангел Ангелов, който е първият ректор след преобразуването на Полувисшия институт по съобщенията в Колеж по телекомуникации и пощи. Той е инициирал създаването на консорциум „Семейство“, включващ освен нашето висше училище още пет висши училища от Германия, Франция, Унгария, Испания и Словакия. Доц. Ангелов за първи път извежда нашето висше училище на европейската образователна сцена, като в рамките на консорциума започва съвместната дейност по европейски научни проекти и обмен на студенти.

- Каква е основната трансформация, през която минава или трябва да мине Висшето училище по телекомуникации и пощи?

- Развитието на икономиката и технологиите налага трансформацията и на образованието от аналогово към дигитално, от присъствено – в електронна среда, от боравещо с книжни – в базирано на дигитални ресурси, от черната дъска – до графичния таблет, визуализиращ образ в дигитална среда. Тази трансформация при нас вече е факт, тъй като

превърнахме ковид кризата във възможност

за отваряне на ветрилото от форми на обучение. Акредитираме в момента свое дистанционно обучение, базирано в електронна среда на облачни технологии, изкуствен интелект и онлайн ресурси.

- Как по-конкретно трансформирате вашите специалности в отговор на тези променени условия на средата?

- Бъдещето е предизвикателство. Давам реални примери - инженерът няма как да задвижи с подходящ софтуер или да произведе от подходящ материал изкуствена става или сърце, ако няма фундаментални знания по обща медицина. Няма да разработи програма за управление на икономиката или измерване на показателите й, ако не познава основните икономически закони. Не може да организира на база интернет на нещата производството в смарт фабриките, ако не оперира с принципите на производствения процес.

В българските условия огромното предизвикателство за всяко висше училище е

трансформацията на строго профилираното образование в интердисциплинарно.

Ще ви разкажа как в последните две години благодарение на преподаватели като доц. д-р Павлинка Радойска, доц. д-р Ивайло Стоянов, доц. д-р Пламен Павлов, доц. д-р Иван Иванов постигаме това. Формулата ни е четирикомпонентна: интердисциплинарност, баланс между теория и практика, партньорство с бизнеса, интригуващ образователен процес.

Съчетахме знания от различни научни области в общи специалности. Така единствени в страната създадохме две уникални програми –бакалавърската „Мениджмънт и информационни технологии в телекомуникациите“ и магистърската „Смарт лидерство“.

След това решихме да споделим ресурси и с други висши училища. Така още тази есен стартираме първата разработена с друго висше училище интердисциплинарна магистърска програма „Дигитална икономика“.

Тази есен ще запишем и първите си студенти в магистърската програма „Комуникационни мрежи и кибер разследване“. Тя е разработена в съзвучие с изискванията на Националния директорат по киберсигурност към кабинета на премиера на Израел. Студентите в тази специалност ще се обучават на английски език, от наши и израелски топ експерти и от израелски инструктори с единствения на Балканския полуостров симулатор по киберсигурност.

Но мечтите ни са толкова големи, че дори надскачат всичко сторено по отношение на инженерното образование на Балканския полуостров. Затова в следващата учебна година

на образователния пазар за първи път ще предложим

и три уникални инженерни интердисциплинарни бакалавърски програми, които ще дадат първите балкански специалисти, компетентни да оперират и обслужват технологиите в медицината. Тези образователни продукти разработваме съвместно с колегите си от медицинските университети във Варна, в Пловдив и Плевен. И тук е моментът да благодаря на техните ректори за далновидния им поглед в бъдещето, за визионерството им и за волята им в партньорство и при споделени ресурси да създадем заедно тези уникални специалности.

- Какви са предизвикателствата пред вас? Вие трябва да преведете университета точно през бума, революцията на новите технологии-

- Успешният лидер трябва да е визионер.

Предизвикателството е да виждаш отвъд реалността,

да мотивираш и да водиш екипа към достигането на тези нови, неподозирани от никой друг, хоризонти.

Джон Кенеди казва: „Светът се нуждае от хора, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал“. Затова визията за развитието на нашето висше училище е отвъд мечтите, отвъд въображението, отвъд реалното в момента…

- Какви хора преподават във Висшето училище по телекомуникации и пощи? Що за хора са - визионери или практици? На „ти” ли са с новите технологии? Често се случва 18-20 годишните да са по-напред с материала от 50-60 годишните.

- Преподавателите ни са компетентни, мотивирани и подготвени. Те са и визионери, и практици.

Визионери са, защото са осъзнали, че старото теоретизирано и строго профилирано образование не носи днес добавена стойност. Затова искам да благодаря на доц. д-р Григор Михайлов, доц. д-р Огнян Фетфов, доц. д-р Филип Цветанов, доц. д-р Ирина Топалова, д-р Екатерина Дудин, д-р Гергана Димчева, д-р Анна Оцетова, д-р Димитър Колев, които дават на нашите студенти интердисциплинарна подготовка.

Част от преподавателите ни са и практици – те работят и в най-големите телекомуникационни и ИТ световни компании. Провеждат някои от

практическите занимания директно в тези глобални бизнес лидери.

Така в лабораториите, оборудвани от нашите партньори от бизнеса, среща си дават теорията и практиката и няма как студентите да са по-подготвени от преподаватели като д-р Страхил Соколов, д-р Орхан Идриз, д-р Джихан Менсеидов, които идват от реалната технологична и бизнес среда.

Благодарност изказвам и към д-р Егнар Йоздикилилер – един от най-добрите специалисти в географските информационни системи в съседна Турция, която благодарение на промяната в Закона за висше образование успяхме да привлечем като водещ чуждестранен експерт и днес е част от нашето академично семейство.

- А кои са вашите лични учители? Кои хора оставиха следа в изграждането ви?

- Родителите ми, които ме изградиха като личност с ценности.

Съпругът ми, който ми вдъхна преди 22 години вяра и аз повярвах във възможностите си, в силата на характера си, в мечтите си.

Ивелин Николов, който с групово-динамичните си тренинги ме научи на толерантност, дипломатичност, диалогичност…

В професионален план се учех от проф. Анна Недялкова.

- Има ли мисия преподавателят, учителят?

- Ние в нашето висше училище отдавна сме осъзнали, че обучението следва да е не скучно и тривиално, а увлекателно и грабващо вниманието. Това е мисията ни – да задържим интереса, да провокираме и да дадем толкова много знания и амбиции, че

един ден нашите студенти да надминат учителите си.

Затова използваме иновативни методи и техники на преподаване като „учене на база собствен опит“, „учене в мрежа“, ролеви игри и казуси.

- Дайте няколко примера за успешно реализирани ваши възпитаници в последните 10-20-30 години?

- Какъв по-ярък пример от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров, който е учил при нас?

- Бихте ли отворили Висшето училище по телекомуникации и пощи към обществото, като направите летни или паралелни курсове по компютърна грамотност и повишаването й. Много хора все още не познават компютрите и възможностите на машините си, ползват ги само като пишеща машина или обработват текстове на елементарно ниво.

- Отдавна сме го направили. Организираме различни обучения, курсове, академии.

- Кога точно е юбилеят? Как ще го отпразнувате?

- Цялата 2021 г. минава под знака на 140-тия ни юбилей и под патронажа на президента Румен Радев. Финалният гала концерт е на 12 септември, но преди това сме подготвили пъстра палитра от мероприятия.

На 27 май ще открием изложба, посветена на историята и традицията на училището ни, в която могат да се видят стари технологични решения, обслужвали пощите, телеграфа, телекомуникациите.

От 4 до 7 юни в курорта „Св. Св. Константин и Елена“ ще се проведе Четвъртата международна лятна академия по лидерство, в която с близо 100 студенти от различни висши училища у нас и с лектори президентът Румен Радев, президентът Георги Първанов, Флоранс Робин - посланик на Франция, учени от Русия, Израел и Южна Корея и с български политици ще си говорим за национално отговорното лидерство като приоритет на държавата.

- Най-младата сте сред ректорите в България, определят ви като "мъжко момиче", влязохте в престижното издание "Жените, които променят". За всичко това се изискват качества и принципи към тях. И те са?

- Интелект, такт, умереност… Фокус върху резултата, акцент върху потребностите на хората от екипа. Да бъдеш пример. Да мотивираш екипа да постига целите. Да съумееш да интегрираш в стратегията за развитие на висшето училище личните и професионални очаквания на всеки негов преподавател и служител. Да си въплъщение на културата, ценностите и етичните стандарти на българския академизъм… Да бъдеш

непоколебим в трудностите.

Да вземаш тежки решения, когато е нужно, и да носиш отговорността си за тях. Да вярваш и да ти вярват.

- Лидер в обществото - звучи чудесно, но как е с лидиращата позиция у дома?

- Бракът изисква взаимност, отстъпки на база разбиране, равноправие и единомислие. В него лидерството е ситуационно, а екипността - константна…

В определени моменти отстъпваме лидерството и отговорността на 21-годишния ни син Никола, който безспорно трябва да е готов за предизвикателствата на живота. И наблюдавайки го как решава проблемите, как защитава позицията си или как с труда си в университета и у дома принажда стойност към семейния уют, се чувствам уверена, че бъдещето е на младите, които често са по-креативни и по-находчиви от нас.