Как да разберем, че имаме социален махмурлук

https://www.24chasa.bg/novini/article/9814964 www.24chasa.bg
Връщането към нормален начин на живот с активно общуване с други хора се оказва доста изморително след месеци на самоизолация заради пандемията. СНИМКА: Пиксабей

Много хора се оплакват от безпричинна умора след първите свободни срещи

С настъпването на топлото време все повече държави разхлабват коронавирусните ограничения. Някои са по-предпазливи заради страх от нови по-опасни мутации на вируса, други като България далеч по-смело се връщат към нормален начин на живот.

И в едните, и в другите обаче се забелязва значителна група от хора, които се чувстват безпричинно изтощени. Не просто пролетна умора, а отпадналост до такава степен, че желаят да продължат да прекарват свободното си време на дивана в хола, както са го правили месеци наред.

Интересно е, че дори смятащи се за много социални хора изведнъж бързо се насищат на срещите с приятели.

“По принцип отброявах дните до свободата и когато всичко беше отново отворено, първите два дни излизах много. Обикалях по магазини, кръчми, срещах се с приятели. Направих всичко, за което в продължение на месеци бях мечтала”, разказва 22-годишната Амелия Армстронг пред Би Би Си. На третия ден тя изведнъж започва да чувства ужасна умора и отменя някои от предстоящите си срещи. “Бях изключително изтощена. Буквално спуснах пердетата и легнах в леглото си, защото имах нужда да остана в покой в тъмното”, признава младата жена. Дава си сметка, че целият шум, на който се е подложила през последните дни, вероятно е причина за това ѝ състояние. Но Амелия е изненадана от тази реакция на своето тяло, тъй като се смята за много социален човек, който преди пандемията е обичал шумните компании и пътуванията със състуденти. Когато коронавирусната криза започва и трябва да ги прекрати, даже се чувства изолирана и страда от “тази драстична промяна” в своя живот. Сега обаче я намира за напълно нормална и отговаряща на нейните потребности, което на моменти я плаши, тъй като е млада за такъв пенсионерски живот.

Клиничният психолог Джули Смит не е изненадана, че все повече хора имат оплаквания като тези на Амелия. “Това, което правите всеки ден в продължение на дълъг период, се превръща във вашата зона на комфорт. Така че, когато ви се случва нещо ново и различно, мозъкът започва да ви дава сигнал за стрес”, обяснява доктор Смит.

Някои експерти наричат това състояние социален махмурлук, тъй като оплакванията при него приличат на тези след препиване. Чувствате главата си натежала, реакциите забавени и не ви се говори с никого. Раздразнителен сте, изтощен и трудно се концентрирате. Просто искате да затворите врата и да останете за известно време сами, не много дълго, само докато облаците се разсеят.

Социалният махмурлук се сравнява с пълно изчерпване, което интровертът изпитва след прекалено много общуване. Признаците са като за самоунищожение и лечението е също – оставане насаме със себе си. От ключово значение обаче е какво ще изберете да правите. Не всички тихи дейности са еднакво полезни. Някои имат силата да вдъхнат нов живот, докато другите изсмукват енергията ви още повече. Доктор Анри Козак говори за три нива на дейност – занимания, които са насочени към постигане на определена цел, безцелни и съзерцателни. Добре е всеки сам да избере кои биха работили при него. Със сигурност обаче сред тях не трябва да са влизането в социални медии и отговаряне на имейли, тъй като това са възможно най-натрапващите се доказателства, че продължавате да сте във връзка с други хора.

“По принцип през по-голяма част от ежедневието си ние социализираме и благодарение на повтарящото се действие намираме това за много лесно, но заради пандемията всички сме загубили този навик. Затова, когато сега отново се връщаме към активно общуване, забелязваме колко енергия изразходваме в това начинание”, казва психотерапевтът Джак Уърди.

Според повечето експерти обаче това стъписване и умора от социализиране ще е временно и в момента, в който отново можем без страх от заразяване да се срещаме и пътуваме, ще се върнем към часовете разговори за абсолютни глупости, които не ни изморяват и не ни се струват вредни, въпреки че често ни крадат от времето за сън. Но е малко вероятно това да се случи от само себе си. Ще са необходими усилия.

Доктор Джули Смит предупреждава, че можем да станем летаргични, ако твърде дълго отлагаме физическото общуване. “Действието дава енергия. Така че, след като започнем да правим повече, ще почувстваме прилив на сили и желания, но достигнето до този момент не е лесно”, посочва тя. Причината е, че умът и тялото се приспособяват към начина, по който живеем. Затова вместо да отказвате срещи с приятели и да се оправдавате, че нещо сте болни или заети, по-добре бъдете открити и честни с близките си хора какво изпитвате. Те могат да ви помогнат да се избавите от социалния махмурлук, тъй като знаят какви неща ви радват или натъжават и говорейки за тях, да предизвикат у вас така необходимия емоционален заряд.