Руски посланици не могат да се разберат
от България или от македонските земи
са получили азбуката
“Мисля, че начинът за решаване на всички проблеми, начинът за отваряне на европейския път на нашите братя от Република Северна Македония минава преди всичко през София. Ние трябва помежду си спокойно, откровено и отговорно да седнем и да решим нашите двустранни проблеми.”
Това каза президентът Румен Радев, след като поднесе цветя на паметника на св. св. Кирил и Методий на 24 май. С него бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният премиер Стефан Янев, министрите на образованието и на културата Николай Денков и Велислав Минеков.
Румен Радев припомни, че на 27 май заедно с президента на Северна Македония Стево Пандеровски не само ще отдадат почит към делото на светите братя Кирил и Методий в Рим, но и двете делегации ще пътуват заедно в един самолет. “За да заявим нашата ясна взаимна политическа воля, че ще развиваме отношенията между нашите две страни в дух на доверие, приятелство и добросъседство”, уточни Румен Радев.
Заради преговорите за членство на РСМ в Евросъюза българският президент изведнъж станал много интересен за всички европейски лидери. “На ден имам покани и говоря поне с двама премиери, един президент и един еврокомисар. Така че към България има огромно внимание. Няма да казвам думата натиск, но да не забравяме - България е страната - член на ЕС, и това означава много и ние ще се обърнем за солидарност към страните - членки на ЕС”, каза още Радев.
Държавният глава призова на 24 май да поздравим всички достойни учители, книжовници, хора на знанието, които “продължават да укрепват българския дух и да разпръскват тъмата на подмяната”. Държавата на духа никога не е загивала в България и от всички нас зависи да я предадем на следващите поколения, категоричен бе президентът.
Цветя на паметника поставиха още кметът на София Йорданка Фандъкова и заместникът ѝ Мирослав Боршош, лидерката на БСП Корнелия Нинова, интелектуалци, много ученици с родителите си.
Посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова поздрави българите по случай 24 май.
“Скъпи приятели, извън всякакво съмнение ролята на България във формиране и разпространение на славянската писменост, език и култура е безценна и неоспорима. Прочутият руски учен Дмитрий Лихачов пишеше: “България е дала на източните славяни висшия слой на езика, “полюса на духовността”, обогатил нашия език, вдъхнал му нравствената сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите. Това е езикът, на който са се доверявали най-високите мисли, на който са се молили и са се писали тържествени думи. Той през цялото време е бил редом с руския народ и го е обогатявал духовно”, каза в поздравлението си посланичката.
В същото време посолството на Русия в Скопие припомни думи на Путин от 2017 г.: “Днес в Русия е празник - Денят на славянската писменост, а писмеността дойде при нас именно от македонската земя” - Владимир Путин пише в туит на посолството на Русия в Скопие.
Невъзможно е да се оцени значението на светите братя Кирил и Методий за развитието на славянските езици, включително руския и македонския. Трудно е да си представим много от най-големите богатства на световната литература без писмеността, която ползваме благодарение на солунските братя, се казва във втора публикация на руското посолство в РС Македония. (24часа)
За първи път наш
свещеник служи в
папската “Св. Петър”
ВИОЛИНА ХРИСТОВА, Рим
За пръв път в историята на честванията в Рим на светите братя Кирил и Методий беше отслужен молебен на български в базиликата “Свети Петър” на Ватикана. Това стана в параклиса на покровителите на Европа св.св. Кирил и Методий и св. Бенедикт, който е в Криптата на папите.
Инициативата бе на новия свещеник в Рим на Българската православна община доц. презвитер Иван Иванов. На молебена присъстваха посланикът ни във Ватикана и Малтийския орден Богдан Паташев и отец Яромир Задрапа от Папския съвет за насърчаване на християнското единение.
За първи път православен духовник служи в базиликата “Свети Петър”. Това става с позволението на кардинал К. Кох от Папския съвет за християнско единство и кардинал М. Гамбети, викарий на папата за държавата Ватикана и отговорен за “Свети Петър”.
Отец доц. Иван Иванов отбеляза най-ярките моменти в живота и делото на светите братя, обхващащо и църковно-дипломатическата и литургическа дейност, която развиват в Рим. Стремежът им е през IX век да изградят мост между Изтока и Запада, който свързва последователите на славянските просветители и до днес.
Молебенът в “Свети Петър” бе първото от серия събития в три знакови храма за отбелязването на 24 май в Рим. Богослужения ще има през следващите дни и в базиликата “Сан Клементе”, и в “Сан Паоло ала Регола”.
Св.св. Кирил и Методий са обявени за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II с апостолическото послание “За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) на 31 декември 1980 г. Година по-късно, на 2 ноември 1981 г., папата благослови новооткритата капела, посветена на светите братя Кирил и Методий и св. Бенедикт. На няколко метра от нея в Криптата на папите днес се намира гробницата на папа Йоан Павел II. В параклиса, посветен на светите братя, още с влизането се вижда голямото бронзово пано (3 х 2 м), на което са изобразени Кирил и Методий и Бенедикт. В краищата пък са изображенията на четиримата евангелисти със символите им – св. Матей, св. Марко, св. Лука, св. Йоан. Зад олтара се намира бронзовото разпятие с Христос. Архитектониката на параклиса е дело на Джузепе Дзандер, а скулптурните творби са на Томазо Джисмонди.
Молебен беше отслужен от свещеника ни и в двора на българското посолство в Рим, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. На него присъства посланик Тодор Стоянов, както и представители на дипломатическата ни мисия.
Грамоти с правописни грешки
раздаде министър проф. Минеков
63-ма лауреати на най-високите награди за принос към културата - “Златен век”, получиха грамоти със смислови грешки - слети думи и повторение на фрази. Такива се получават при редактиране на текст с компютърна програма, но явно после никой не е прочел окончателния вариант, стана ясно от публикации във фейсбук (виж снимката).
“Минало е през очите на поне трима-четирима човека от МК, отговорни за церемонията, но явно никой не чете. Факт, как да се отрече. Наредих на пиара на Министерството на културата да се извини и да бъдат отпечатани и незабавно разпратени нови хубави грамоти. Бях на церемонията, купчината с грамоти беше пред мен, но кой да подозира грешка? Едва ли този, който ги е подготвял за печат, е гледал съдържанието. Някой ще понесе отговорност, но дребните камъчета обръщат колата”, каза изкуствоведът Борис Данаилов - началник на кабинета на министър Велислав Минеков. (24часа)