България трябва да е радетел за членството на Скопие в ЕС, а не противник, каза в едно от последните си интервюта бившият американски посланик
Дипломат със силен фокус върху Балканите и бивш посланик на САЩ в България, Джеймс Пардю почина преди дни на 77 години. Той бе начело на американската дипломатическа мисия у нас в периода 2002-2005 г.
След оттеглянето си от активна политическа дейност Пардю продължи да коментира ситуацията у нас, отправяйки критики за неефективна борбата с корупцията в България.
В разгара на протестите през есента на 2020 г. в авторска статия за “Политико” Джеймс Пардю написа, че “на пръв поглед България създава впечатлението на демократична държава, но в действителност нейната политическа и съдебна структура в основата си е прогнила”.
“ЕС, който предоставя огромни субсидии на България, има средствата и интереса да се справи с липсата на върховенство на закона, свобода на печата и други основни елементи на демокрацията в България. В крайна сметка средствата на ЕС, които са обект на злоупотреба и корупция, произхождат от данъкоплатците на държавите от ЕС и ЕС носи отговорност за гарантиране на сигурността на тези фондове”, написа дипломатът преди почти година.
Пардю беше и сред американските представители, потвърдили по-рано тази година думите на двама водещи сенатори от САЩ, които критикуваха корупцията в България, а позицията им у нас беше приета за лично мнение.
Той не оставяше без коментар и темата за членството на Северна Македония в ЕС. “България много греши, времето за тормоз над Северна Македония приключи”, каза Пардю за “Дойче Веле” през януари в едно от последните си интервюта.
“Следя събитията на Балканите и се чувствам близък както на България, така и на Северна Македония. Смятам, че е грешка българското правителство да блокира процеса, който ще доведе до присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз. Точно обратното: България трябва да бъде радетел за членството на Северна Македония в ЕС, а не противник. Защото влизането на Северна Македония в ЕС е част от дългосрочния национален интерес на България”, смяташе той.
Роден е в Мемфис, Тенеси, Пардю израства в Джоунсбъроу, Арканзас. Той е бакалавър по журналистика и магистър по политически науки.
Преди да започне работа като дипломат, в продължение на 28 г. Пардю е офицер във военното разузнаване, като
се издига до директор
на външното разузнаване
в Пентагона
Има чин полковник. Военните му задачи включват обиколки в Германия, Турция, Япония и Виетнам, както и служба в операция “Възстановяване на надеждата” в Сомалия.
През 1997 г. президентът демократ Бил Клинтън посочва Пардю за представител на САЩ за военна стабилизация на Балканите с ранг на посланик в Държавния департамент. Републиканецът Джордж Буш пък го назначава за посланик на САЩ в България през 2002 г. Пардю беше на тази роля до 2005 г.
През 90-те години Джеймс Пардю бе един от преговарящите в екипа на Ричард Холбрук, довели до подписването на Дейтънското споразумение, с което официално се поставя край на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина. Участва в американската мисия по обучение и екипиране на отбранителните сили на Босна.
Служи като заместник-специален съветник на президента и
държавен секретар
по демокрацията
на Балканите
по време на конфликта в Косово и последващото прилагане на мира от 1999-2001 г., пише изданието на демократите в Арканзас Аrkansasonline. Като представител на Вашингтон води преговори със Слободан Милошевич и други сръбски политически лидери по време на Косовската война.
Пардю беше американски преговарящ в международната мисия за урегулиране на етническите конфликти в Северна Македония, която води до Охридското споразумение.
В четвъртък, ден след смъртта му, настоятелството на Държавния университет в Арканзас одобри резолюция, с която
кръщава на Джеймс
Пардю и съпругата му
Кати галерия
в Музея на изкуствата в Брадбъри. Жестът е в знак на благодарност, че двойката подарява своята колекция от изкуства на учебното заведение. Модерно изкуство от България е централен елемент от колекцията, която включва и произведения от Централна Европа, Азия и ислямските страни, където те са живели, пътували и са служили.