Преди 60 г. Йордан Станчев подкарва първия електрически локомотив в България

https://www.24chasa.bg/novini/article/9864570 www.24chasa.bg
На 8 юни 1961 г. на машиниста Йордан Станчев се пада честта да подкара първия електрически локомотив в България - в рудник "Трояново 1" на мини "Марица изток". СНИМКА: Личен архив

- Не вярвали, че ще вземе баира в рудник "Трояново 1"

- Машината не била руска, а немска, специалисти от ГДР ги сглобявали на място в “Марица-изток”

- Две години по-късно внедряват електровози и в БДЖ, които тръгват по линията София - Пловдив

Първите пътнически и товарни влакове с електрически локомотиви тръгват на 27 април 1963 г. по линията София - Пловдив. Две години по-рано обаче електровози вече теглят товарните влакове с въглища и пръст в откритите рудници на комплекса “Марица изток”. Днес гуменотранспортните ленти все повече заместват влаковете там, но преди 60 години не е било така.

Тези влакове са извън системата на БДЖ. Не е случайно - работата на машинистите в рудника е много по-различна от труда на колегите им в държавните железници. Влаковете са по-тежки, вървят като гюлета, а и наклоните на линиите са по-големи. В БДЖ например допустимата тежест върху една ос на локомотива е 22 тона, в мините - 25 тона. Има и друга особеност - локомотивите не обръщат посоката си на движение, а през половината време теглят вагоните, по обратния път ги бутат. Затова и преди години от рудник "Трояново 1" дори издействали влаковете им да се движат по отделен от БДЖ правилник - направо революция за времето си.

До 1963 г. с

вагоните

превозвали

само пръст,

но с пуска на ТЕЦ “Марица-изток 1” тръгнали и въглищата. Това припомняше дългогодишният началник на отдел “Жп транспорт” в “Трояново 1” Димитър Балабанов, вече покойник. Той бил и ръководител движение, и машинист на парен локомотив в мините.

"Влаковете са като голямо орехово дърво през август - всеки гледа да се скрие под широката му сянка", това пък обичал да казва дългогодишният началник на депото в рудник "Трояново 1" Арменяк Саркизов. Това беше, защото всички глупости, които някои вършеха, после оправдаваха с ж.п. транспорта, обясняват вече с днешна дата машинисти-ветерани.

Открай време на преден план в рудниците са били миньорите - багерите, разкривката, изкопаните въглища. Жепейците обаче също са имали своите рекорди: първите електрически локомотиви в България тръгват в рудник “Трояново 1”, имало дни, когато през гарата му на 3 минути и 20 секунди минавал по един влак, по хиляда вагона на смяна.

Честта да бъде машинист на първия курс на първия електрически локомотив в рудник "Трояново 1" се паднала на Йордан Станчев. Това станало почти случайно, но бай Йордан, който днес живее в Стара Загора и кара своята 87-а година, добре си спомня деня 8 юни 1961 г.

“На този ден в 13 часа с локомотив EL-2 излязохме само за студена проба на машината, но немските специалисти решиха да я прикачим на товарен влак. Композицията беше с 9 вагона, натоварени с пръст, която трябваше да закараме до разтоварището с багер “Шкода 8”. Обикновено вагоните бяха по 8, но този път

някой беше

решил да гледа

сеира на

електрическия

локомотив

и бе удължил композицията. Тя имаше и парен локомотив. Аз поисках да го сечем (да го откачат според жаргона на жепейците - б.а.), но неговите машинисти ми се присмяха: като закъсаш горе на високото, кой ще те бута? Те все не вярваха, че електрическите локомотиви ще изместят парните в рудниците, мислеха си, че ще ги върнат там, откъдето са дошли, че изобщо няма да тръгнат”, разказва Йордан Станчев.

Но вместо да закъса, електровозът тръгнал уверено, без да буксува по височините. Първият му маршрут бил дълъг около 6 км. Закарали пръстта, без да ползват помощта на парния локомотив.

После из минното селище се заговорило, че еллокомотивът е толкова мощен, че целия рудник да му закачиш, ще го тегли без проблеми.

“Локомотивите в “Марица-изток” бяха произведени в тогавашната ГДР. И тъй като бяха много тежки - по 100 тона върху 4 оси, те пристигаха у нас с вагони разглобени.

Немските

специалисти

ги сглобяваха

на място”,

спомня си още Йордан Станчев.

Тъкмо гледката на 33 такива недооборудвани и несглобени докрай локомотива навили Йордан Станчев да остане на работа в рудник “Трояново 1”. Преди това бил завършил курс за машинисти на електровози в Украйна.

Роден е в търговищкото село Буховци. И до днес е не само в добра форма с ума, но и с физиката си. През петдесетте години в родния му край нямало работа, а в семейството му били 4-ма братя и 2 сестри. Йордан бил петото поред дете. По-големите намерили работа в системата на ГОРУБСО в Родопите - при сондьорите, които проучвали терените за руда. Преди казармата и той поработил там, после заминал с още 300 българи на работа като миньор в Донбас, Украйна. Било през 1956 г. След 4 години на някои от момчетата предложили да изкарат курсове за багеристи и локомотивни машинисти - подготвяли ги за новите строежи в България. Кой знае защо, младежите предпочитали да стават багеристи, мислели професията за по-престижна.

“Аз имах проблеми с паспорта си, затова закъснях с един месец за курса в град Александрия. Пазеха ми мястото, но се оказа, че мога да започна само като локомотивен машинист. Приех, в курса бяхме 32 човека”, връща се в спомените си бай Йордан.

Обучавали ги също на немски електровози, но от серията EL-1. Машините били по-големи от тези в рудниците на “Марица-изток”, всяка от тях тежала по 150 тона. Били поръчка на Китай в ГДР - общо 600 локомотива, но в онези дни политическите отношения между двете страни се развалили и китайците се отказали от поръчката си. Нямало как, Съветският съюз прибрал и платил електрическите локомотиви. Така учебният за Йордан Станчев електровоз стигнал до украинския град Александрия.

Не всички успели

да завършат

Материалът, който изучавали, се оказал труден за някои от момчетата - петима или шестима, повечето от които били от село. Но някак не вървяло да ги скъсат съвсем - в документите им отбелязали, че могат да работят като машинисти, но само под надзора на инструктори. “И знаете ли, тъкмо тези хора по-късно се оказаха най-добрите и отговорни машинисти сред колегите”, диви се и до днес бай Йордан.

Вече в България младежът от Буховци не мислел да се качва на влак, искал да се върне към професията си на сондьор отпреди казармата. Пък и двама от братята му още били в Родопите - единият като геолог, другият като технически ръководител.

“И тази дата помня добре - 4 април 1961 г. Пътувах с влак за Кърджали от Северна България, а на гарата в Стара Загора този влак имаше престой от 2 часа. Слязох да се поразходя и в центъра на града, в ресторант “Москва” до прозореца гледам да стои един от нашите - моят съкурсник Димитър Райкин от Русе. Обадих му се, разговорихме се и се оказа, че предната вечер той преспал в минното селище на Трояново, докъдето имало автобус от Стара Загора. Тогава реших да отида с него и прекъснах пътуването си. На другия ден видях новите локомотиви, които трябваше да бъдат сглобени, и останах на работа в железопътния транспорт на рудника”, допълва разказа си ветеранът.

Не било лесно. В началото машинистите пътували по двама в кабината на локомотива, след време съкратили помощника.

Нямали и

радиовръзка

помежду си,

както е сега.

За своите 27 години върху релсите Йордан Станчев имал само едно произшествие - на неохраняем прелез блъснал с влака си самосвал, тръгнал да пресича неправилно пред самия локомотив. Машинистът спрял тежката композиция на 56 метра от прелеза, но ударил камиона.

Когато отишъл до него, вратите на кабината били отворени, вътре свирело радио. Шофьорът, младо момче, макар и с кръв по лицето, не пострадал сериозно. Лежал под колата си с разперени ръце и само повтарял: “Аз съм виновен, аз съм виновен”. От цялото произшествие пострадал само картерът на камиона - пробил се и от него изтекло маслото на двигателя.

Йордан Станчев се пенсионирал на рождения си ден на 18 август през 1988 г. През това време бил машинист на товарни влакове, инструктор, машинист на маневрените локомотиви в депото на рудника.

“Година преди пенсия от ръководството ми направиха жест - не бяха забравили, че аз карах първи електровоз в мини “Марица-изток”, и решиха да ми поверят и най-новия в онзи момент. Беше със сериен номер 147. Първите машини имаха друга номерация - първата, с която тръгнах, беше под номер 10-32. Сметките показват, че през годините в трите рудника на мините е имало общо 180 електрически локомотива. Аз имах късмета да подкарам първия, да управлявам и последния”, радва се на професионалния си шанс локомотивният машинист Йордан Станчев.