С чист въздух, санирани сгради и храна без пестициди Европа става неутрална към климата до 2050 г.

https://www.24chasa.bg/novini/article/9890338 www.24chasa.bg
Ледена скулптура на дете, поставена на плаж във Великобритания, подчертава нуждата от спешни действия за изменението на климата. СНИМКА: РОЙТЕРС

- 93% от гражданите на ЕС са предприели поне едно действие, за да се борят с изменението на климата

- Вълната за обновяване на сградите ще подкрепи възстановяването на строителния сектор след COVID-19

- Изменението на климата може да вдигне цените на храните с 20% през 2050 г.

Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за самото съществуване на Европа и света. За да преодолее тези предизвикателства, Европейският съюз се нуждае от нова стратегия за растеж, насочена към превръщането му в модерна, ефективно използваща ресурсите и конкурентоспособна икономика.

Планът е до 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове, икономическият растеж да не зависи от използването на ресурси, както и никое лице или регион да не са пренебрегнати.

Европейският зелен пакт, често наричан Зелената сделка, е пътната карта за постигане на устойчивост. Обявен от Еврокомисията още през декември 2019 г., пактът представя план за действие за повишаване на ефективното използване на ресурсите чрез преминаване към чиста, кръгова икономика, намаляване на потреблението на сградите, биоразнообразието, земеделието и иновациите.

Проучване след представянето на новата зелена вълна установява, че за 93% от европейците изменението на климата е сериозен проблем. 93% от гражданите на ЕС пък са предприели поне едно действие, за да се борят с изменението на климата. 79% са съгласни, че действията ще доведат до иновации.

Каква ще е ползата

за гражданите в ЕС?

Европейският зелен пакт ще подобри благосъстоянието и здравето на гражданите и идните поколения. Брюксел обещава въздухът, водата и почвата да бъдат по-чисти, а сметките за енергия - по-ниски. Здравето на хората ще се подобри, като се предлагат по-здравословни храни с по-малко престициди и торове. Домовете, училищата и болниците ще бъдат санирани. В ежедневието си европейците ще използват опаковки, годни за повторна употреба или рециклиране, което ще генерира по-малко отпадъци. Общественият транспорт ще предлага повече възможности, а за електрическите автомобили ще има по-достъпни места за зареждане.

Какво съдържа планът на ЕК:

Климатично неутрална Европа

До 2030 г. Европа трябва да намали емисиите на парникови газове с поне 55%. Обещанията за постигане на тези цели не са пожелателни, а правно обвързващо задължение нa институциите на ЕС и правителствата на членките, гласи Европейският законодателен акт за климата, одобрен в началото на тази година. С т.нар. Закон за климата се въвежда и механизъм за проследяване на напредъка на всички чрез доклади и подпомагане на изоставащите.

Кръгова икономика

През март 2020 г. беше представен “екшън план” за нова индустриална стратегия на ЕС. В нея се цели използване на по-малко материали и гарантиране, че продуктите могат да бъдат използвани повторно и рециклирани. За постигане на кръгова икономика са представени нови инициативи по време на целия жизнен цикъл на продуктите, за да се модернизира и трансформира икономиката, като същевременно се опазва околната среда.

Според неотдавнашно проучване на Евробарометър растящото количество отпадъци е сред трите най-големи опасения за околната среда на гражданите. Запитаните смятат, че най-ефективният начин за справяне с екологичните проблеми е промяна на начина, по който потребяваме и произвеждаме.

Най-замърсяващите индустрии, като производство на стомана, цимент, текстил и др., са във фокуса на плана за кръговата икономика. Производството на стомана трябва да стане “чисто” с използването на въглерод през 2030 г.

Електронното и електрическото оборудване например представляват един от най-бързо растящите потоци от отпадъци в ЕС. Две трети от европейците биха използвали своите цифрови устройства по-дълго, при условие че функциите им не са засегнати в значителна степен. За постигане на това продуктите, пускани на пазара на ЕС, ще бъдат проектирани по такъв начин, че да траят по-дълго и да бъдат по-лесни за поправка и внасяне на подобрения, рециклиране и повторна употреба. Предприятията ще носят отговорност за продукта през целия му жизнен цикъл.

В света всяка секунда един пълен камион с текстилни изделия се изпраща за изгаряне или се изхвърля. Според изчисленията по-малко от 1% от всички текстилни продукти в света се рециклират в нови изделия. В областта на този сектор се предвижда въвеждането на нови бизнес модели като се стимулира сортирането, повторното използване и рециклирането. Екопроектирането ще се прилага за широк кръг от продукти, а дрехите ще бъдат произвеждани така, че да са по-трайни.

Очаква се потреблението на пластмаси да се удвои през следващите 20 години. До 2050 г. те ще съставляват 20% от потреблението на нефт, 15% от емисиите на парникови газове, а пластмасата в океаните може да е повече от рибата. В полза на по-чистата среда продуктите за еднократна употреба постепенно ще се премахват, когато това е възможно, и ще се заменят с такива за многократна употреба.

Обновяване на сградите

Това е една от водещите програми по Зелената сделка. Под реновиране се разбира повишаване на енергийната ефективност, което да помогне на хората да намалят сметките си за отопление и ток.

Обновените и устойчиви сгради в ЕС ще проправят пътя за декарбонизирана и чиста енергийна система, тъй като сградите са един от най-големите източници на потребление на енергия в Европа, отговорни за над една трета от емисиите в ЕС. Но само 1% от тях се подлагат на енергийно ефективно обновяване всяка година. Понастоящем приблизително 75% от постройките в ЕС не са енергийно ефективни, но 85-95% от днешните сгради ще продължат да се използват и през 2050 г.

Предвид трудоемкия характер на строителния сектор, който е доминиран до голяма степен от местния бизнес, обновяването на сгради също може да играе решаваща роля за европейското икономическо възстановяване след пандемията от COVID-19.

За да преследва тази двойна амбиция за енергийни печалби и икономически растеж, през 2020 г. ЕК публикува нова стратегия за стимулиране на обновяването, наречена “Вълна за обновяване на Европа - екологизиране на нашите сгради, създаване на работни места, подобряване на живота”. Тя има за цел да удвои годишните нива на енергийно обновяване през следващите 10 години. Освен че ще намалят емисиите, тези ремонти ще подобрят качеството на живот на хората и ще създадат до 160 000 допълнителни зелени работни места в строителния сектор. Тъй като близо 34 млн. европейци не могат да си позволят да отопляват домовете си правилно, обновяването се справя и с енергийната бедност.

Екосистеми и биоразнообразие

Новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. е всеобхватен, амбициозен и дългосрочен план за опазване на природата и обръщане на деградацията на екосистемите. В контекста след COVID-19 стратегията има за цел да изгради устойчивостта на нашите общества към бъдещи заплахи като изменението на климата, горски пожари, несигурност на храните, огнища на болести - включително чрез защита на дивата природа и борба с незаконната търговия с животни.

До 2030 г. трябва да бъдат изпълнени конкретни ангажименти и действия. Сред тях е създаване на по-широка мрежа от защитени територии на сушата и в морето. ЕС ще разшири съществуващите зони по “Натура 2000” със строга защита за райони с много високо биологично разнообразие и климатична стойност.

От фермата до трапезата

Използването на пестициди в селското стопанство води до замърсяване на почвата, водата и въздуха. Стратегията цели “зелено и здравословно селско стопанство”. Това включва планове за значително намаляване на химикалите като пестициди, торове и антибиотици. Всяка страна членка трябва да обяви целите си в национален план по общата селскостопанска политика на съюза. До 2030 г. ЕК ще предприеме действия за 50% по-ниска употреба на по-опасните пестициди.

Около 33 000 души годишно умират в ЕС заради антимикробната резистентност, свързана с употребата на антимикробни средства в сектора на хуманното здравеопазване и във ветеринарната медицина. В опит това да бъде предотвратено се планира понижаване с 50% на продажбите на антимикробни средства за селскостопански животни и аквакултури до 2030 г.

По програма “Хоризонт Европа” ще бъдат инвестирани 10 млрд. евро в научни изследвания и иновации в областта на храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство, рибарството, аквакултурата и околната среда. Трансферът на знания ще бъде от съществено значение. Консултантските услуги в областта на селското стопанство и мрежата за данни за устойчивост на земеделските стопанства в рамките на общата селскостопанска политика ще играят ключова роля за подпомагане на земеделците по време на прехода.

Транспорт

Сегашната цел на ЕС пред автопроизводителите е все по-ниски емисии. Очаква се новите коли в Европа да станат с нулево замърсяване, вероятно към 2030 г. Електрическите автомобили ще бъдат стимулирани с мрежа от зарядни станции, която да е толкова гъста, че да няма притеснения от оставане без енергия при пътуванията. Биогоривата и въглеродът ще бъдат промотирани за самолети и превоз, където не е възможна електрификация.

Какво ще стане, ако не действаме?

“Разходите за прехода ще бъдат големи, но цената на бездействието ще бъде много по-висока”, заяви шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен, представяйки Зелената сделка в края на 2019 година.

Ако не предприемем действия по отношение на изменението на климата, в рамките на живота на нашите деца ЕС ще стане свидетел на замърсяване на въздуха, което води до 400 000 преждевременни смъртни случая годишно, според доклад за качеството на въздуха на Европейската агенция за околната среда.

Горещините и сушата пък ще провокират 660 000 допълнителни молби за предоставяне на убежище годишно в ЕС при повишаване на температурата с 5°C, 90 000 смъртни случая на година, причинени от горещини, а 16% от видовете ще бъдат изложени на риск от изчезване при повишаване на температурата с 4,3°C.

Ако не се предприемат действия, се очаква да има 40% по-малко налична вода в южните региони на ЕС, половин милион души ще са изложени на речни наводнения всяка година, а 2,2 млн. европейци ще бъдат изложени на крайбрежни наводнения. В областта на икономиката се предвиждат прогнозни загуби от 190 млрд. евро годишно при увеличение на средната глобална температура с 3 градуса. Изменението на климата може да доведе до увеличение на цените на храните с 20% през 2050 г.

Колкото по-дълго чакаме, толкова по-трудно става постигането на целите за ниски температури и толкова по-скъпо ще ни струват необходимите усилия.