Министър Минеков чу, че трябва нов медиен закон, но не чу, че България единствена не подкрепи медиите в COVID

https://www.24chasa.bg/novini/article/9891720 www.24chasa.bg
Кирил Вълчев разговаря с министър Минеков преди дискусията. СНИМКА: Йордан Симeонов

Евродепутатката Елена Йончева работи по стандарти за реалната собственост и защитата на разследващата журналистика

Единственото смислено предложение даде Кирил Вълчев, шефът на БТА - държавата да подпомогне разпространението на печатните и електронните медии

Министър Минеков открива дискусията.
Министър Минеков открива дискусията. СНИМКА: Йордан Симeонов

Нов медиен закон, прозрачни правила за европейско финансиране, изсветляване на собствеността, смъртта на регионалните вестници, тотален ремонт на СЕМ... Тези болки изговориха за 5 часа поканените на дискусията “Държавата и медиите”, сред които бяха представители на БНР, СЕМ, частните радиа и телевизии, регионалните медии, СБЖ, Асоциацията на европейските журналисти, Министерството на културата, Министерството на правосъдието.

Нито един от говорителите обаче не спомена един от най-сериозните проблеми - България по време на COVID кризата не подкрепи медиите и така остана единствена в света. Тази тема с конкретни примери от Германия, Испания, Франция, Италия, САЩ, Гърция и т.н. бе обсъждана на срещи в Министерския съвет от реално работещи български медии при предишното правителство. Не беше взето нито едно решение.

Новият дебат във вторник бе организиран от Министерството на културата и открит от служебния министър на културата Велислав Минеков.

“На 4-ия ден след влизане в министерството решихме, че този разговор е нужен. Трябва да започнем да говорим това, което не си казахме през последните 10-15 години. Време е да започнем искрен разговор за състоянието на медийното пространство, да разберем какво се случи през годините, как стана така, че от 34-о място през 2007 г. днес сме на 112-о място по свобода на словото”, каза Минеков.

Той очерта и темите в дискусията: “Проблемът с медийната собственост,

какво е

значението

на Съвета за

електронни медии

и дали да продължава в същия политически състав, какви да бъдат неговите отговорности”.

Министърът обясни, че има други ангажименти, поради което няма да остане на дискусията. “Всичко ще изгледам на запис, ще подбера най-същественото, което трябва да обсъждаме”, обясни той. Същевременно помоли дискусията да бъде проследена от Министерството на финансите, от Министерството на икономиката и от Министерството на вътрешните работи. “Да дадат оценка за това, което са чули, но и решения и реакции за всичко значимо”, каза Минеков.

В началото евродепутатката Елена Йончева отправи видеообръщение, в което припомни, че за първи път м.г. в Европейската комисия бе включен мониторинг на медиите, а новият доклад се очаква в края на юли. Обясни, че самата тя работи по две основни теми - да има стандарти относно реалната собственост на медиите и да се засили защитата на разследващите журналисти. Според нея е важно финансирането от европейския бюджет за медиите да става чрез международни неправителствени организации.

“Целта на медийния закон, за който има регистър в Министерството на културата, бе да се изсветли собствеността. Не мисля, че е изсветлена”, обясни директорът на дирекция “Авторско право” в Министерството на културата Мехти Меликов. През миналата година по този закон са постъпили 350 декларации на собственици и издатели на медии, направени са 50 проверки и са съставени 29 акта, отчете той.

Почти всички участници в дискусията се обединиха около това, че е необходим изцяло нов медиен закон. “Той трябва да обхваща проблемите не само на обществените, но и на частните медии”, каза Евелина Кирилова, пресдиректор на Министерството на културата, която бе и модератор на панела “Прозрачно публично финансиране на медиите”. Според нея в последните години държавата се е превърнала в голям фактор в медиите с наливането на европейски средства, които по думите ѝ били над 10 млн. лева. От АБРО - асоциацията на частните радио- и тв оператори, обаче твърдят, че европейските средства са малка част от рекламните приходи.

След като много от изказалите се обясниха, че обществените медии у нас не са точно обществени, а по-скоро държавни заради начина на финансиране, Валерий Тодоров, бивш генерален директор на БНР, обясни: “Начинът на финансиране не определя характера на медията. Той се определя основно от функциите и от обществената ѝ мисия”.

Всички решения на 5-членния СЕМ да се вземат с квалифицирано мнозинство, а чрез свое представителство

гражданското

общество да

участва в избора

на генералните директори на обществените медии, предложи Ивелина Димитрова от СЕМ.

Държавата може да помогне на медиите, като ги освободи от лицензионни такси, като подпомага разпространението на печатни и електронни медии и чрез програми за качествено съдържание, предложи генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Освен това помощ ще има и от БТА, когато агенцията започне да предлага безплатно източници на информация, каквито голяма част от медиите не могат да си позволят. Франс прес са отказали, но с Ройтерс почти е постигната договорка 20% от съдържанието ѝ да станат достъпни чрез БТА, обясни Вълчев. По думите му това ще се случи през март 2022 г., когато законът предвижда агенцията да се отвори за потребителите си.

Според Вълчев БНР, БНТ и БТА трябва да имат общи кореспондентски пунктове в съседните ни държави, а агенцията може да организира политически дебати между партийните лидери, каквито в момента отсъстват.

“Не останаха много регионални медии у нас, така че и на вестниците трябва да се обърне внимание”, заявиха от БАРМ.