Смъртността от инсулти и хипертония у нас е 4 пъти по-висока от ЕС (Обзор)

https://www.24chasa.bg/novini/article/9895482 www.24chasa.bg
42 млн. лв. от парите на касата отиват за лекарства, чиято стойност е под 3 лв. Те могат да се пренасочат за лечение на други заболявания. СНИМКА: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

Ако няма промени в системата, до 2030 г. 50% от доходите си хората ще дават за здравеопазване, показва доклад на Американската търговска камара

Смъртността от инсулти и хипертония в България остава 4 пъти по-висока от средната в Европейски съюз, въпреки че за последните 20 г. здравната ни система отбелязва напредък.

По-добрите показатели са в две направления -

увеличаване

на средната

продължителност

на живот с 3 г.

(от 71,7 г. през 2000 г. на 75 г. през 2018 г.) и над 3 пъти ръст на публичните разходи за здраве. По много други показатели като превенция, скрининг, иновации и правилно разходване на средставата България остава далеч от средните за ЕС нива.

Това показва доклад на здравния комитет на Американската търговска камара (AmCham), представен в сряда. В него те предлагат и идеи за реформа в българското здравеопазване по ключови направления - превенция, скрининг и иновации, дигитализация, реформа в модела на финансиране и по-ефективно използване на еврофондовете.

Увеличаването

на инвестициите

в превенцията,

скрининга и иновативните терапии би довело до милиони левове възвръщаемост и до здравни ползи за хората и обществото като цяло, обясни Лука Чичов, съпредседател на здравния комитет в AmCham. Според изчисления на база на други европейски практики само една достатъчно обхватна ваксинация срещу HPV вируса, причиняващ рак на маточната шийка, ще доведе до увеличение със 110 млн. лв. на брутния вътрешен продукт.

В момента за превенция на различни заболявания у нас се заделят едва 34 евро, или 66 лв. от общите разходи на човек. В ЕС сумата е 3 пъти по-голяма - 89 евро.

Национална кампания за скрининг на едно от най-честите онкологични заболявания - рака на дебелото черво, би довела до намаляване с 16% на тези случаи и до 26% на смъртността от това заболяване.

“Целта е да се идентифицират пациентите възможно най-рано, когато успеваемостта на лечението е най-голяма, а разходите за терапия по-ниски”, каза Чичов.

Инвестициите в иновативни лекарства и профилактика на социално значими заболявания като диабета биха спестили 250 млн. лв., показва още докладът.

Сериозно внимание трябва да се обърне и на доболничната помощ и прехвърлянето на дейности към нея от болничната. Тенденцията в Европа в последните 9 г. е за намаляване на болничните легла и хоспитализациите, а у нас те нарастват, показват още изводите от доклада.

Инвестирането на повече средства в тези направления обаче може да дойде след реформа във финансирането, посочват експертите от AmCham.

Едно от предложенията им е

парите за здраве

да стигнат 10%

от БВП , а сред основните начини това да се случи е преразпределяне на парите от данъци и акцизи на стоки като алкохол и цигари.

Според доклада по данни на Световната банка българите плащат от джоба си 40% за лечение и лекарства, а според ЕК процентът достига 50. Целта на експертите от AmCham е той да падне под 20. Те предупреждават, че ако не настъпят сериозни промени, след по-малко от 10 г. 50% от доходите на българите ще отиват за здраве.

Другите препоръки за реформи са

демонополизация

на НЗОК,

създаване на иновативни фондове, които да поемат разходите за скъпоструващи нови терапии и по-ефективно използване на средствата от еврофондове и механизми като EU4Health и NextGenerationEU. По втората България разполага с 6 млрд. лв. до 2027 г.

Шефът на фармацевтичния съюз проф. Асена Сербезова приветства идеите в доклада и обясни, че за постигането на резултати е нужна работа в цялост и дългосрочна перспектива, а не на парче. Тя даде пример с дигитализацията на хартиените рецепти, която остана задължителна само за лекарствата по каса. “Така останалите медикаменти, които приема пациентът, остават непроследими. Това че има региони, които не са подготвени да я въведат, не означава, че може да е мотив да се отлага за неограничено време”.

Проф. Сербезова даде пример и с това, че 42 млн. лв. от парите на касата отиват за лекарства, чиято стойност е под 3 лв. - сума, която е по джоба на почти всеки, и тези пари могат да се пренасочат за лечение на други заболявания.