Арх. Пламен Пламенов Мирянов: Градежите там, отвън, нека първо започват у самите нас

https://www.24chasa.bg/novini/article/9898641 www.24chasa.bg
Младият архитект изнесе 10-минутна мотивационна реч, с която завърши магистратурата си в НАТФИЗ. СНИМКА: Пламен Кодров

Младият архитект родолюбец с визионерска и много емоционална реч за бъдещето на архитектурата и строителството

С нея той се представи на държавния си изпит по публична реч за магистърска степен в НАТФИЗ

Биоцимент, дървесен бетон, вълна, кръстосано ламиниран дървен панел, коноп, базалт са новите алтернативни строителни материали, които арх. Пламен Пламенов Мирянов представи по време на своя държавен изпит по публична реч към НАТФИЗ.

Младият архитект, творец, визионер и режисьор изнесе 10-минутна реч на тема “Строителните материали - битът на нашето съвремие. Градежи на съзнанието”. С призива да се ползват екологични материали, които имат отрицателен емисионен отпечатък върху околната среда, арх. Мирянов въздейства на своите колеги и преподаватели, а думите му се превърнаха във визионерска реч за бъдещето на строителството.

“Замърсяването, изчезването на ресурсите, шумът, страхът - не е ли крайно време да се замислим? Правилно ли проектираме, правилно ли строим, доволни ли сме от отпечатъка, който оставяме?

Изграждаме мостове или ги изгаряме? Достойни настойници ли сме на Земята, която наследяваме, на многообразната Божия благодат”, се обърна емоционално родолюбецът към присъстващите. (Цялата реч на арх. Пламен Пламенов Мирянов виж вдясно.)

В речта си той представи новите алтернативни варианти в строителството. Осем процента от глобалните въглеродни емисии се дължат на производството на цимент от клинкер. (Това е огнеупорна и екструдирана глина, която е термично обработена при температура 1200°C - б.р.) На мястото на вредните материали като цимент, бетон и клинкер може да бъдат използвани много по-екологични варианти. Арх. Пламен Пламенов Мирянов разказа за биоцимента, който се произвежда чрез химически процеси и използването на микроорганизми. “Той не само че щади природата, а е по-здрав от оригиналната форма на цимента и е напълно рециклируем” са положителните му качества според арх. Мирянов. Вместо да се произвежда стоманена арматура, което е сложен и вреден процес, в строителството може да се ползва базалтът или вулканичната скала. Конопът е другият благоприятен строителен материал, който заменя бетона и клинкера и има отрицателен емисионен отпечатък. Той акумулира повече въглероден диоксид от всяко друго растение и пречиства въздуха.

Младият архитект Мирянов нагледно показа пред публиката парче вълна и разказа за положителните качества на този материал. “Мека на допир, сто процента натурална, възобновяема, рециклируема е вълната. Единствената енергия, нужна за производство на изолация от вълна, е енергията за нейното изпиране и използването на някои препарати за молци. Ужасяващо обаче е, че след затварянето на множество текстилни предприятия тонове вълна се изхвърлят годишно в реките или се изгарят. Никой в държавата не търси решение на този проблем, който носи финансови загуби на фермерите и крие рискове от екологично бедствие”, обяснява той.

Изненадващо за публиката арх. Пламен Пламенов Мирянов разказа за най-голямата производствена база за вълнени матраци в света. Тя се намира в сутерена на жилищна сграда в кв. “Лозенец”. Затова според талантливия архитект трябва да добавим нов умен детайл към качествата и уменията, които са зародени в българските корени.

В речта си той бе включил и лична история, която му е дала опит и връзка с миналото. “Веднъж бях в Лещен и Ковачевица и разбрах, че местните винаги измазват стените на помещенията с вар и глина и също така спят на вълнени китеници.

Добрата стара глина не само пречиства въздуха в помещението,

но изравнява влажността и позволява зидът да диша и да се мие.”

Мотивационната реч на арх. Пламен Пламенов Мирянов завърши с реторични въпроси и емоционално послание. “Каквото и да изградим ние, строителите, Бог винаги ще ни докаже колко тленно е то само за да провери жива ли е духовната ни тъкан. Само за да провери на кои основи полагаме нашите градежи, на основи на вавилонски кули на гордостта или на основи на канарата на християнски ценности. Архитектурната следа, оставена през всички фази на нашето развитие, постановява ред на мислене, отправя градивни послания, изразява съзнание. А градежите там, отвън, нека първо започват у самите нас.”

Преподаватели, колеги и близки силно аплодираха младия архитект. А той от своя страна пожела на всички крепко здраве и дар слово.

Речта на арх. Пламен Пламенов Мирянов пред държавната комисия в НАТФИЗ:

Умеем ли да градим и да възстановяваме мостове? Мост към нашите корени, нашата памет, мост към ближния, мост към Бог

Всевъзможни, сложни, многобройни, все по-стройни градежи навсякъде около нас, навсякъде в нас. Изглежда като твърде лесна и известна рутинна процедура да строиш. Човекът днес разполага с всичко нужно, за да гради. Колиба или къща, склад или музей от много пясък, чакъл, цимент, суровини, земни ресурси, машинизация, електроенергия, администрация, книги, строително-монтажни работи, не на последно място архитектурно-инженерна мисъл, която трябва да организира цялата тази материя в устойчива, структурно-естетична овладяна форма с лекота на обитаване и логична функционалност.

А ние, съвременните строители, постоянно повтаряме, че осъзнаваме отговорността към околната среда, обществото и човека. Ревностно разгласяваме как делата ни са плод на древна мъдрост, на познание, на човеколюбие, как допринасяме с мъдрост за растеж, но днес сякаш целият този строеж се обезсмисля.

Замърсяването, изчезването на ресурсите, шумът, страхът - не е ли крайно време да се замислим? Правилно ли проектираме, правилно ли строим, доволни ли сме от отпечатъка, който оставяме? Изграждаме мостове или ги изгаряме? Достойни настойници ли сме на Земята, която наследяваме, на многообразната Божия благодат?

Осем процента от глобалните въглеродни емисии се дължат на производството на цимент от клинкер. За 2020 г. са произведени повече от 4 хил. на 100 милиона тона цимент. Представете си това като 4 пъти размера на язовир “Искър”. Осъзнавайки пагубния ефект, който тази суровина има върху световния климат, наш дълг е да потърсим алтернатива. А тя е вече измислена. Съществува биоцимент, който се произвежда чрез химически процеси и използването на микроорганизми. Той не само че щади природата, а е по-здрав от оригиналната форма на цимента и е напълно рециклируем.

В един момент обаче трябва да армираме бетона, дори да е най-екологичният материал, със стоманена арматура. Производството на арматура е сложно и вредно. Защо да го правим, когато Бог ни е дал този материал - базалта или вулканичната скала, изведена при термични условия, закалена от десетки хиляди градуси при всички най-добри условия за развитие? От друга страна, се питам защо все бетон, защо все клинкер? Омръзнал ми е неговият сив цвят.

Нека споделя, че в строителната индустрия навлезе конопът, не онзи, който ни прави неестествено засмени, а онзи, който ни дава конопените кукли, изолация, храна чрез семената си. Конопът акумулира повече въглероден диоксид от всяко друго растение. Има отрицателен емисионен отпечатък, тоест пречиства въздуха от нас. От друга страна, колеги специалисти се обръщат към кръстосано ламинирания дървесен панел - нова строителна система от дърво. Тя предлага конструктивна простота, гъвкавост на дизайна, дори е пет пъти по-добър изолатор от бетона и стоманата. Най-важното - няма клинкер!

Седеметажна сграда от кръстосано ламиниран дървесен панел издържа на 7,77 по Рихтер.

Но взе да става твърде технично в тази аудитория. Оказва се, че в Австралия, където се намира планина с равен връх, наречен Върхът на разочарованието, обнадеждаващо са измислили дървесния бетон. Той съдържа в себе си талаш, дървесни стърготини, пясък, цимент. Поглъща въглероден диоксид около себе си и е почти три пъти по-лек от бетона. Той е толкова плътен, че спира 13 милиметров куршум от карабина.

Сега бих искал всички тук да проникнем в тъканта на една фасадна стена. Ще открием в нея всевъзможни изолации, тънки, дебели, пухкави, грозни, отровни. Доказано е, че стъклената вата е канцерогенна за човешкото здраве, а повечето изолации на пазара имат много висок въглероден отпечатък. Днес пред нас мека на допир, сто процента натурална, възобновяема, рециклируема е вълната.

Единствената енергия, нужна за производство на изолация от вълна, е енергията за нейното изпиране и използването на някои препарати за молци. Ужасяващо обаче е, че след затварянето на множество текстилни предприятия тонове вълна се изхвърлят годишно в реките или се изгарят. Никой в държавата не търси решение на този проблем, който носи финансови загуби на фермерите и крие рискове от екологично бедствие.

Представете си, че в сутерена на жилищна сграда в кв. “Лозенец” се намира най-голямата производствена база за вълнени матраци в света. Изнасят продукти за Америка, Русия, Канада, Австралия - страната с най-много вълна и овце. Изнасяме от “Лозенец”. Колко е прекрасно да се върнем в нашите корени, като добавим някой нов умен детайл!

Веднъж бях в Лещен и Ковачевица и разбрах, че местните винаги измазват стените на помещенията с вар и глина и също така спят на вълнени китеници. Добрата стара глина не само пречиства въздуха в помещението, но изравнява влажността и позволява зидът да диша и да се мие.

Всеки ден сме зависими от пространствата, които обитаваме. Ние ги обитаваме, те ни заобикалят. Ние ги изграждаме, но те нас ни формират. Определят нашето здраве, нашите мисли, нашите страхове, нашите радости. Правят живота ни по-сложен или ни даряват с лекота, комфорт и жизненост.

Вървейки по стръмните калдъръми на архитектурните резервати, се запитах в днешно време умеем ли да градим и да възстановяваме мостове. Мост към нашите корени, нашата памет, мост към ближния, мост към Бог. Защото каквото и да изградим ние, строителите, Бог винаги ще ни докаже колко тленно е то само за да провери жива ли е духовната ни тъкан.

Само за да провери на кои основи полагаме нашите градежи, на основи на вавилонски кули на гордостта или на основи на канарата на християнски ценности. Архитектурната следа, оставена през всички фази на нашето развитие, постановява ред на мислене, отправя градивни послания, изразява съзнание. А градежите там, отвън, нека първо започват у самите нас!