Гърция получава първите средства за възстановяване от ЕС още през юли

Шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен лично съобщи добрата новина в Атина, по-рано - и в Лисабон и Мадрид

Още през юли Гърция може да получи първите пари по Фонда за възстановяване на ЕС, след като в четвъртък стана третата членка, получила одобрението на Европейската комисия за националния си план. Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен посети Атина, за да съобщи лично добрата новина на гръцкия премиер Кириякос Мицотакис.

Финансирането идва от Механизма за възстановяване на ЕС след пандемията в размер на безпрецедентните 750 млрд. евро, като

Атина ще получи

30,5 млрд. евро

- 17,8 млрд. евро директни безвъзмездни средства и 12,7 млрд. евро под формата на заеми.

“Одобрението ни днес е важен крайъгълен камък за изплащането на 30,5 млрд. евро през следващите години”, посочи Фон дер Лайен след среща с гръцкия премиер. “След като планът бъде одобрен от Съвета на ЕС, ще бъдем готови да изплатим първите средства през юли”, добави тя.

“Нашата програма за възстановяване е несравнима по своите мащаби и амбиции. Тя е изключителен отговор на една безпрецедентна криза. Ще променим бъдещето на нашия континент за десетилетия напред. Вие описвате това в гръцкия план за развитие. Ще цифровизираме нашите икономики, както никога досега, ще превърнем европейската зелена сделка в реалност и ще направим нашите общества по-силни и по-устойчиви”, заяви Урсула фон дер Лайен.

Националните планове на Гърция, Португалия и Испания бяха първите одобрени от ЕК. Урсула фон дер Лайен

тръгна на обиколка

из страните отличници,

за да им съобщи информацията. Атина бе третата спирка след Лисабон и Мадрид.

През април Португалия стана първата членка на ЕС, която официално представи плана си в Брюксел, очаквайки програмата за възстановяване да увеличи БВП с 3,5% до края на 2025 г. в сравнение с това, което би било без наличието на тези средства. Според Механизма за възстановяване Португалия ще получи 13,9 млрд. евро безвъзмездни средства и 2,7 млрд. евро заеми до 2026 г.

За Испания са разпределени Ђ69,5 млрд. евро.

Трите средиземноморски страни силно зависят от туризма, а именно този сектор на икономиката претърпя значителни загуби по време на коронавирусната пандемия. Гръцката икономика се сви с 8,2% през миналата година, като управляващите в страната планират да похарчат 11,6 млрд. евро през 2021 г., за да помогнат на бизнеса да се възстанови. През миналата година властите в Атина предоставиха държавна помощ в размер на 24 млрд. евро.

“Гръцкият план представлява предизвикателство, но и голяма, голяма възможност”, посочи по време на своята визита Урсула фон дер Лайен. “Хубавото днес е, че Европа и Гърция са заедно в това начинание”, отбеляза тя. Премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че

планът ще бъде “последният акт

на сътресенията, причинени от

пандемията, и първият от една нова ера”.

От Гърция шефката на ЕК отлетя за Дания за подобна визита, след което ще се отправи към Люксембург, чиито ангажименти за реформи също са одобрени. Копенхаген ще получи 1,5 млрд. евро помощ, а Люксембург - Ђ93 милиона евро.

Петте плана за възстановяване ще бъдат внесени в Съвета на ЕС, който ще има един месец за одобрението им.

България заедно с още три държави - Малта, Нидерландия и Естония, все още не е внесла в Брюксел националния си план за възстановяване след коронакризата.

До момента това са направили 23 държави. Еврокомисията ги преценява по 11 критерия, сред които допустимост на проектите, заделяне на поне 37% от тях за зелен преход и 20% за цифровизация, съобразяване с препоръките, дадени на отделните държави по линия на Европейския семестър.

Шефът на ОЛАФ: Има голям риск от измами с парите за възстановяването на ЕС

Виле Итала се опасява, че някои страни отказват да се регистрират в обща база данни за трансакции

ЕС е изправен пред “голям риск” от злоупотреби във Фондa за възстановяване след пандемията в размер на близо 800 млрд. евро, тъй като някои страни отказват да се регистрират в обща база данни за трансакции, предупреди шефът на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Виле Итала пред в. “Файненшъл Таймс”. Пропуските в централния надзор може да затруднят наблюдението върху рекордните финансови потоци, дори и Брюксел да надгражда други части от своя антикорупционен арсенал, посочи генералният директор на ОЛАФ.

“Това са толкова големи суми - превенцията е важна”, каза Итала в интервю за британския вестник. Той заяви, че съжалява за решението на някои държави да блокират опитите да се наложи използването на дългогодишен механизъм за финансов надзор и оценка на риска в целия ЕС, известен като “Арахне”.

“Виждаме, че това е голям риск, това е сигурно. Тъй като

нямаме същите възможности

да проследим паричните потоци

и информацията и да намерим крайните бенефициенти”, казва Итала.

Тази седмица Еврокомисията стартира програмата си за заем, целяща да набере средства за донда “Следващо поколение ЕС”, като създаде 20 млрд. евро дълг.

Това е стъпка към целта да похарчи близо 800 млрд. евро за рестартирането на икономиките, засегнати от COVID-19.

Брюксел започна и да подписва плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки. В сряда бе дадена зелена светлина на плановете на Испания и Португалия. В четвъртък “да” получи и Гърция.

Фондът “Следващо поколение ЕС” ще допълни седемгодишния бюджет на съюза в размер на 1,07 трилиона евро.

Виле Итала заяви, че строгият надзор както на национално ниво, така и на европейско е от съществено значение, за да се

гарантира, че парите не “отиват

на вятъра и не потъват в измами”,

предвид предишните скандали за злоупотреба с еврофондове.

Липсата на пълен общоевропейски набор от данни ще затрудни анализирането на крайните получатели на пари, които могат да бъдат сложни и объркани връзки от компании и трансакции в повече от една юрисдикция.

Повече от 20 държави членки използват механизма за финансов надзор и оценка на риска “Арахне” за проследяване на съществуващото финансиране по кохезионната политика. Очаква се и много от тях да го използват доброволно за разходите по “Следващо поколение ЕС”, но при сегашните правила те няма да бъдат задължени да го правят. Инструментът не се използва в Германия, Полша, Швеция, Дания и Кипър, тъй като предпочитат да използват свои собствени вътрешни системи.

Брюксел обаче вярва, че е придобил нови, по-силни оръжия, които могат да бъдат използвани за наблюдение на средствата за възстановяване и за справяне със злоупотребите, включително различни видове конфликти на интереси, които са били в основата на предишни случаи на измами.

Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Еврокомисията, каза по-рано пред “Файненшъл таймс”, че

Брюксел е готов да спре плащанията, ако има признаци, че националното правителство не изпълнява реформите или не влага пари в предварително договорените инвестиции. 

Автор на статията


Споделете статията

Четете още