Строг разчет до грам. Така се изпълнява всяка рецепта, по която се готви депутатският обяд.
Много от народните избраници често недоволстват, че храната им е мазна или се прекалява с някои продукти. Това предизвика “24 часа” да влезе в кухнята на Народното събрание. И за първи път да разкаже как се приготвя храната.
Щипка сол, лъжичка червен пипер или кафена чашка олио - това е табу за нас, разказаха готвачите, работещи във ВИП кухнята. Всяка от съставките в дадена рецепта се мери от домакина. Така хем се спазват точно изискванията, хем се знае до грам какви и колко продукти се използват, за да няма спекулации.
Ястията се приготвят по рецептурника за заведенията за обществено хранене. Подбират се така, че да са подходящи за столово, а не за ресторантьорско хранене. Защото всичко се готви няколко часа по-рано, за да има време да се разнесе до столовете в двете сгради в специални хладилни бусове.
Кухнята е обща за сградите на Народното събрание и бившия Партиен дом. Тя се намира под президентството, а към нея има и ресторант със свободен достъп. За депутатите готвят около 15 души, предвождани от главен готвач. Те работят на две смени и всички са на щат към Народното събрание.
Започват работа в 4,30-5,00 часа сутрин. Първо правят закуските, а след тях и обедното меню, което трябва да е готово до 11 ч.
Определя се седмица за седмица, за да се организира закупуването на пресни продукти всеки ден, разказаха от хранителния комплекс на Народното събрание.
Търси се балансът - всеки ден в менюто да има месни и постни супи и ястия. Специалистите се консултират и с църковния календар,
за да може по време на традиционните пости задължително да се приготвят поне 2 блюда, които да отговарят на каноните.
Случва се депутатите да се обаждат със съвети или забележки за менюто, винаги се съобразяваме с техните желания, разказаха готвачите.
Въпреки разпространеното мнение, че депутатите ядат най-много кюфтета и кебапчета, статистиката в използването на рецептите сочи, че се харесват и търсят предимно ястия от традиционната кухня.
През зимата народните избраници хапват повечко пълнени чушки, сарми с кисело зеле и зрял фасул. През лятото най-предпочитани са таратор, пълнени тиквички, зеленчуци на скара или патладжани с доматен сос.
В менюто винаги има пилешко и свинско месо. Често се предлага и риба. Телешко обаче се готви по-рядко, най-често на супа. Няма голямо търсене, защото това месо не е вкусно, когато престои дори час, разказаха от кухнята.
Любими десерти на депутатите се оказват крем карамел и торта гараш. Те също се правят в кухнята, а не се купуват готови.
Не се работи с полуфабрикати, нито със заготовки - всички продукти са пресни и всичко се приготвя на място.
Не се готви със стари мазнини, заричат се от кухнята. И обясняват оплакванията на депутатите от киселини с евентуални стомашни проблеми.
Не остава храна, която да се предлага на другия ден и да се преработва и прави, категорични са шефовете на хранителния комплекс.
Обикновено порциите са по 300 грама, което е стандартът за столово хранене. Тъй като е нормално човек да поглъща по 1500-2000 калории на едно ядене, в менюто за деня задължително се посочва по колко има във всяко ястие. Така депутатът може сам да сметне и да прецени колко да изяде. Като пример за силно калорично ястие готвачите дават мусаката, която е 600 калории. Но пък много се търси в стола.
Цените на депутатската храна са ниски, защото се калкулират по себестойността на продуктите, обясняват от хранителния комплекс. Това е така, тъй като част от средствата за него постъпват и от фонд “Социално-битово и културно обслужване”, за който се удържат средства от заплатите на служителите на парламента.
Да не е стол, а ресторант, предлага ГЕРБ
Столът на депутатите да се превърне в нормален ресторант, в който всеки да поръчва и яденето да му се прави веднага, за да е топло и прясно. За сметка на това и цените да не са толкова ниски, предлага зам.-шефът на групата на ГЕРБ Валентин Николов. “Този стол разваля стомасите на депутатите. Не съм доволен от храната. Най-малкото е обида това, че ни претоплят храната в микровълнова печка - нездравословно е”, коментира Николов.
Колегата му Ивайло Тошев пък предлага промяна в организацията на работа на стола, за да не се натрупват огромни опашки. Поставяли сме този въпрос в групата и се надявам да се намери разумно разрешение, защото понякога половинчасовата почивка не стига да се нахраним, а после има гласувания и трябва да сме в залата, обясни депутатът от ГЕРБ.
АНКЕТА
Владимир Тошев, ГЕРБ:
Ядем 50% стара храна
Не съм доволен нито от храната, нито от обслужването, което е бавно. Обикновено ядем 50% стара храна. Здрав съм, нямам киселини, но ям редовно в стола и виждам, че половината меню от днес го има и утре. Мазно е много, всичко е препържено - 60% от менюто е пържено. Не съм специалист в готвенето, но има добри практики, от които могат да се поучат - нека видят менюто и системата на организация в Министерството на отбраната или във Военна академия.
Иван Иванов, ДСБ:
Мазнините са добри
Доволен съм от готвенето, но моето меню не е като на останалите. Храня се изцяло с вегетариански ястия, каквито винаги има в менюто. Обикновено ям супа - спанак или зеленчукова, а често си вземам и зеленчуци на скара. Качеството им е добро. Доволен съм, поначало не съм много претенциозен. А и поради леката храна, която приемам, никога не съм имал проблеми. Това, че нямам киселини, означава, че мазнините, които се използват за постните ястия, са добри.
Живко Тодоров, ГЕРБ:
За тази цена е нормална
За тази ниска цена храната става. Нормално е да не е свръхкачество, но се яде, добре е. Бих препоръчал повече разнообразие в менюто и по-здравословни храни. По-малко мазно, повече плодове и зеленчуци.
Десислава Атанасова, ГЕРБ:
Винаги имам киселини
Не ми харесва храната в стола. Много рядко ям там, почти винаги единствено супа и плод. Защото имам киселини и проблеми със стомаха. Не знам по колко пъти се използва мазнината, а повечето неща са пържени.
Юнал Лютфи, ДПС:
В Европа е по-вкусно
Доволен съм, но неволно сравнявам с други парламенти в Европа, които имат ресторанти. Там храната е по-качествена и по-вкусна. Но тук ястията се носят от обща кухня и не можем да очакваме високо качество. Обикновено се храня с постни храни.
