По поръка на КПСС Артьом Микоян купува два вида двигатели на “Ролс-Ройс”, по които изработват съветски изтребители
Получава инфаркт в надпреварата с Яковлев, Сухой и Лавочкин за първия реактивен самолет
Братът на приближен на Сталин, Хрушчов и Брежнев е създател на първия самолет от серията МиГ. Инженер-конструкторът Артьом Микоян, роден в семейството на бедни селяни в царска Русия, през цялото време е бил под крилото на по-големия Микоян – Анастас.
Двамата се развиват в различни области. Докато по-възрастният успява да влезе под кожата на Ленин, Сталин, Хрушчов и Брежнев, пращат го да преговаря с Фидел Кастро около Карибската криза и ръководи Президиума на Върховния съвет на СССР, по-младият се отдава на самолетите. Няколко месеца след като Хитлер е нахлува в Полша, през декември 1939 г. го посочват за ръководител на специалния отдел за експериментално проектиране.
Но издигането му пак е зависело от Йосиф Висарионович, който изгубва доверие в директора на Държавния авиационен завод № 1 Николай Поликарпов. Изпращат го в командировка извън Съветския съюз и в негово отсъствие създават звеното на Микоян и му възлагат вече започнатия проект за изтребител И-200.
Името е сменено на МиГ-1. Изработен е само за 4 месеца под ръководството на Артьом и заместника му Михаил Гуревич. Машината вдига феноменалните за времето си 650 км в час. Но заради недостатъците й още през 1940 г. конструират нов модел – МиГ-3, който влиза в сражения по време на Втората световна война.
МиГ-1 има много недостатъци и се налага да се премоделира. Следващият МиГ-3 става основният съветски изтребител по време на бойните действия срещу нацистите. Според съветските авиатори той има две важни характеристики – лети нависоко и може да поразява цели и нощем. За 2 години СССР произвежда над 3000 самолета от този модел от серията.
На малките и средните височини бил слабоефективен и лесно ставал мишена на системите за ПВО. Смята се, че заради това са убедили Сталин да спре масовото му производство през октомври 1941 г. Генералисимусът евакуира Държавния авиационен завод № 1 заедно с конструкторското бюро на Микоян в град Куйбишев (днес Самара). Върховният главнокомандващ издава заповед инженерите да се концентрират върху щурмовите самолети Ил-2.
По време на войната Микоян се опитва да прави още няколко машини, но безуспешно. Затова пък след края на бойните действия завършва с успех изработката на съветски реактивен самолет. Успоредно с него над задачата се трудят и други известни имена в тази сфера – Яковлев, Сухой и Лавочкин. Така в един и същи ден пускат в небето и МиГ-9, и Як-15 на Яковлев.
Надпреварата е изтощителна и от напрежение Микоян получава инфаркт. След като се възстановява, отива във Великобритания, за да купи съвременни двигатели по поръчение на компартията и Министерството на авиационната промишленост. Плановете на правителството са до края на 1947 г. да се сдобият с нов боен изтребител. Арменецът заедно с конструктора на самолетни двигатели Владимир Климов и експерта по самолетно материалознание Сергей Кишкин са командировани в Обединеното кралство. Задачата им е да се запознаят с характеристиките на двигателите "Ролс-Ройс" и по възможност да ги купят.