Плугчиева в лития с кръст на цар Иван Владислав в Черна гора

https://www.24chasa.bg/novini/article/9908366 www.24chasa.bg

Посланикът на България в Черна гора Меглена Плугчиева участва в литийно шествие с кръст, за който се вярва, че е подарен от българския цар Иван Владислав на княз Йоан Владимир - почитан за светец на православния свят.

Ценната реликва, за която у нас се знае много малко се вади всяка година на църковния празник Петдесетница от църквата в черногорското село Вельи Микуличи, недалече от гр. Бар. Кръстът е носен винаги от представител на древния местен род Андровичи и оглавява лития, която се отправя към близката планина Румия.

Тази година за пръв път в шествието, което се състои от местни богомолци, представители на православната църква, но и вярващи от други религиозни деноминации, бе поканена за участие и посланик Плугчиева. Тя е и първият в историята официален български представител, който присъства в сакралната церемония. 

Черногорците вярват, че това е същият кръст, който българският цар Иван Владислав (1015-1018) изпраща на княз Йоан Владимир (990–1016), който е женен за дъщерята на цар Самуил Теодора-Косара. Владимир в последстви е канонизиран, той е първият черногорски светец и мъченик, почитан също и от Българската православна църква. Според местните предания светинята била в ръцете на княза, когато той е посечен заради престъпена клетва от войниците на Иван Владислав в Преспа пред вратите на църквата „Св. Ахил“ на 22 май 1016 г.

Кръстът, който векове наред се предава от поколение на поколение е изработен от тисово дърво, дълъг е 45 см и е широк 38 см. В края на ХVІ в.е занесен за кратко във Венеция, където му е поставен сребърният обков, с който е и днес. Първи сведения за реликвата издирва известния историк Иван Ястребов, който служи като руски консул в Шкодра през 1867-1870 г. Той пише, че кръстът се е пазел в манастира „Св. Богородица Крайинска“.

По време на ислямизацията на Крайна през ХVІІІ век тази обител е разрушена, а кръстът е запазен от местните християни. Няколко десетилетия по-късно те също са принудени да приемат исляма, а реликвата попада в ръцете на рода Мъркоевичи, които се преселват в околностите на планината Румия, но скоро и този род е заставен да приеме исляма. Тогава Владимировият кръст е поверен на рода Андровичи. Преди 20 години старейшината на рода Илие Андрович казва в интервю, че безценната реликва се пази вече девет века.

Традицията с литийното шествие е известна поне от средата на ХІХ в., но е прекъсната във времето на комунистическия режим в Югославия. През 90-те години на ХХ в. тя е подновена. 

В полунощ срещу Петдесетница в храма на Вельи Микуличи започва
църковна служба, а самото шествие се провежда в утринните часове. В него по традиция участват не само православните, но и местни католици и мюсюлмани.

През 2012 г. уголемено копие на Владимировия кръст е поставено в църквата „Св. Йоан Владимир“ в Бар. Според специалисти по християнско изкуство, кръстът от Вельи Микуличи съответства на редица византийски и български образци от Х-ХІІ в. 

„Дори и връзката на почитания и днес кръст от Вельи Микуличи с българската царска династия да е вторична, в никакъв случай не е маловажна създалата се сакрална памет. Тя съхранява спомена за бележити личности като цар Иван Владислав, Самуиловата дъщеря Теодора-Косара, самият светец Иван Владимир, който в нашия „Борилов Синодик“ е поставен сред „древните български царе“, пище историкът проф. Пламен Павлов.

Посланик Плугчиева коментира след церемонията, че е щастлива, задето е била поканена и е могла да се включи в литията с ценната реликва, защото тази хриситянска светиня е част от паметта за историческите връзки на България и Черна гора.