Зловещата картина се запечатва в ума му за цял живот - навсякъде имало трупове и скелети
Раняван е тежко 3 пъти, губи част от белия си дроб
Участва в легендарните битки при Сталинград и Курск
Разминава се на косъм от смъртта при терористичния атентат през 1972 г. на олимпийските игри в Мюнхен
27 януари 1945 г. След като 21-годишният Давид Душман събаря с танка си една от стените на концентрационния лагер в Аушвиц, се натъква на зловеща картина. Земята е осеяна с хиляди трупове и скелети. Гледката е потресаваща. Войниците от Червената армия не вярват на очите си.
Между безжизнените тела и останките се криели и някои от оцелелите пленници. Общо те било около 7000 души - 500 от които деца, а смъртта си там намерили стотици хиляди евреи. Повечето от спасените били в критично състояние - изнемощели, слаби, смъртноболни, неможещи да се изправят на краката си.
Преживеният ужас завинаги се запечатва в съзнанието на Давид Душман, който пази спомените до последния си дъх.
Той почина на 98 г. в Мюнхен на 6 юни.
Едва миналата година ветеранът с пълни подробности разказа на какво точно се е натъкнал в Аушвиц.
“Когато пристигнахме, видяхме оградата и тези нещастни хора - спомня си Душман. - Ние не знаехме почти нищо за съществуването на лагера. Пробихме си път през стените с танковете. От някакви бараки започнаха да излизат хора, клатушкайки се. Седяха и лежаха между мъртвите. Всички бяха в затворнически униформи. Помня очите им. Беше много, много ужасно”.
Давид Душман признава, че той и останалите войници не успяват веднага да осъзнаят какво се случва пред очите им - картината била толкова зловеща, както и всичко останало в лагера.
Те оставят всичките си консерви с храна на оцелелите и получават нареждане да продължат към Берлин, за да прогонят фашистите. От общо 12 хил. души в неговата дивизия в края на Втората световна война остават само 69. Сред тези суперкъсметлии е и Давид Душман.
Историята му е достойна за книга, тъй като е изпълнена с немалко трагични преживявания. Той е роден на 1 април 1923 година.
Баща му бил генерал, спортен и военен лекар в Червената армия, а майка му била педиатър. Душман прекарва част от детството си в Минск, преди семейството му да се премести в Москва, където баща му бил нает да ръководи медицинския център в Държавния спортен институт. По-късно, през 1938 г., мъжът е депортиран в Главното управление на наказателните лагери (ГУЛаг) около Северния полярен кръг. Умира по време на голямата чистка на Сталин.
Когато е на 18 г., Давид се присъединява към Червената армия след нацистката инвазия на Съветския съюз и е един от най-добрите войници по време на Втората световна война.