Кемпеса скоро ще излежи 15-годишната си присъда
Десетки хил. евро изчезвали при всяко негово посещение в трезора
По делото не стана ясно къде са парите, а апашът отрича да ги е взел
Един от първите разкрити и осъдени банкови обирджии у нас е перничанинът Стойне Ставрев-Кемпеса. Като малък играел футбол в "Миньор", имал дълга коса и го оприличавали на аржентинската звезда Марио Кемпес, откъдето му дошъл и прякорът. През 2014 г. получи 15-годишна присъда, но все още остава загадка как точно успя да отмъкне 1,3 млн. лв. от банков клон и най-интересното - къде са парите.
От 5 март до 5 април 2010 г. той успя да отвори седем банкови касети на физически лица и фирма в клона на ЦКБ в Благоевград и открадна парични суми в левове, евро и швейцарски франкове, както и 81 грама златни бижута на обща стойност 1 299 955,23 лв.
Тогава е на 34 г., без постоянна работа, с финансови проблеми. Не е осъждан, но полицейските органи разполагали с различна оперативна информация, че евентуално е участвал в различни кражби, но никога не е бил привличан като обвиняем за каквото и да било престъпление.
Неясно как Кемпеса се сдобива с две лични карти на името на Страхил Радовски и Р. Влеев. Двамата столичани са си загубили документите месеци по-рано. С картата на Влеев на 23 февруари 2010 г. наема сейф на банка във Велико Търново. Още същия ден влиза в трезора за една минута. Два дни по-късно прави две посещения в рамките на час и повече не се появява. В хода на делото ще стане ясно, че замисълът му да "удари" банковите касети там се е провалил, защото разбрал, че посещенията на клиенти не се записват в един дневник последователно, а за всеки има отделен картон и така не става ясно кой сейф е отварян най-често и последно.
Заради това се насочил към банковия клон на ЦКБ в Благоевград. На 26 февруари се представил с личната карта на Страхил Радовски и сключил договор за наем на сейф. Поискал да ползва касетата си за първи път на 5 март, когато е регистрирано първото му влизане. Така, до рождения си ден на 15 април 2010 г., е влизал общо 17 пъти. Винаги идвал около и след обяд, бил с шапка и тъмни очила и носел чанта за лаптоп. Обикновено оставал в трезора около 15-20 минути. При посещението на 25 март се забавил около 40 минути, което притеснило служители на банката и те уведомили охранителя. Заедно с него отишли до вратата на обществения трезор, която била от матирано стъкло и през него видели силуета на лицето, което седяло на стол до металните шкафове, ставал от него и се навеждал при банковите касети. След като Кемпеса си тръгнал, двама служители влезли в трезорното помещение и проверили касетите, като установили, че всички са заключени.
При последното си посещение на 15 април в 12,25 ч. отново постоял известно време, след което си тръгнал. След него трябвало да влезе друг клиент, но служителка забелязала, че касетата 48, ползвана от Кемпеса, е оставена отключена и ключът е в ключалката.