Колко вещи притежавате?

https://www.24chasa.bg/novini/article/9922259 www.24chasa.bg
Хора на пазар в търговски център. СНИМКА: "24 часа"

Eдно средностатистическо домакинство в Европа притежава в наши дни по около 10 000 вещи. Преди 100 години едно средно домакинство в Германия е притежавало не повече от 180 предмета, пише “Дойче Веле”.

Според някои преценки близо три милиона души в днешна Германия живеят в домакинство, което разполага с по три и повече автомобила. Да не говорим за милионите стари мобилни телефони, които се търкалят из чекмеджетата. Към списъка с вещите се добавят и телевизори, облекло, декоративни предмети, домакински уреди. Броят на вещите в домовете постоянно нараства. Нещо повече - той определено превишава броя на действително необходимите ни притежания.

Трупането на вещи явно е инстинкт, заложен в природата на човека в хода на еволюционното му развитие. Едно време трупането на вещи е гарантирало оцеляването. А днес покупката на вещи предизвиква, макар и за кратко, еуфорични усещания.

Нека трупаме

спомени, не вещи

Който потребява, на практика търси доказателство за принадлежност към обществото - чрез потреблението човек показва, че е в крак с останалите, но то му дава възможност да се разграничи от другите и да демонстрира собствената си индивидуалност. Купувачите често са роби на своите инстинкти -

две трети от

всички решения

за покупки се

вземат спонтанно в магазина, без да са били предварително предвидени.

Специалистите по маркетинг и реклама използват този тип поведение, за да насърчават хората да купуват нови и нови вещи.

Психологът Йенс Фьорстер познава и недостатъците на спонтанните решения: “Удоволствието от шопинга е краткотрайно. Ако човек наистина е решил да харчи пари, най-добре е да ги даде за преживявания - например за пътувания, защото това остава като спомен и ни осигурява трайна радост”, казва той.

Междувременно има цяла индустрия, която пропагандира точно обратното - че притежаването на много неща вече не е на мода. Новата тенденция сега е да се търсят малко на брой неща, но те да са наистина най-подходящите.

Минимализмът е

за хора с добри

финансови

възможности?

Социоложката Биргит Блетел-Минк изследва темите, свързани с потребителското поведение, и казва: “Вместо отказ от потребление често хората отлагат или се отказват от покупка в името на някоя друга, която им се струва по-важна”. В повечето случаи обаче не става дума за антиконсуматорско поведение на потребителя, а по-скоро за “субективно осигуряване на чиста съвест”.

Тогава човек си купува например само три скъпи блузи вместо десет евтини. Само че днес минимализмът в покупките - или поне онзи, който се рекламира от някои инфлуенсъри в Инстаграм и сие - е по-скоро за хората, които са с добри финансови възможности.

Потреблението обаче е важна предпоставка, без която икономиката не може да се развива. “Отказът от потребление води до катастрофа”, казва Адалберт Винклер, икономист от франкфуртското Училище по финанси и мениджмънт.