Черната кутия на падналия в Черно море МиГ-29 беше намерена на 70 метра дълбочина.
Към откриването на устройството бяха насочени всички погледи, тъй като то може да даде информация за гибелта на майор Валентин Терзиев.
Защо е толкова важна?
Черната кутия, наричана още самописец, работи от излитането до кацането на самолета. Тя съхранява информация за височината на полета, скоростта и състоянието на двигателите, но и за много други неща по време на движение. Модерните устройства могат да събират данни за цели 256 параметъра, пише "България Днес".
Достъп до нея има бордният инженер, но само преди излитането на самолета. Устройството се състои от два елемента - вече описания регистратор на полетни данни и диктофон с кокпит. В кабината на пилотите има микрофони, които записват всички разговори на екипажа, както и комуникацията им с наземния контрол. Тези записи също могат да дадат сведения за евентуалните причини, довели до инцидент.
Обикновено черната кутия е разположена в опашката на самолета, тъй като се счита, че това е едно от най-сигурните места на летателния апарат. А записващите устройства са в отсека под кабината на екипажа. Записите са с максимална продължителност от 120 минути, след което автоматично се изтриват. Някои от по-старите уреди записват само в продължение на 30 минути.
Преди кацането на машината достъп до черната кутия и записите няма никой. След инцидент достъп имат първо разследващите.
Черната кутия има способността да издържа на екстремни температури, вода и опустошителни удари. Според международните разпоредби тя трябва да бъде неразрушима при 3400 пъти земното ускорение или температури над 1000 градуса по Целзий. Изработена е от желязо и титанови сплави.
Преди да бъде монтирана на борда на самолета, задължително я подлагат на различни изпитания, за да се провери например дали остава здрава след сблъсък с бетонна стена със скорост от 750 километра в час, дали издържа на статична тежест от 2,25 тона в продължение на поне 5 минути, както и дали може да престои на дълбочина от 6000 метра под вода, без да се деформира.
Една от заблудите е, че черната кутия е черна. Всъщност тя е оранжева на цвят, за да е ярка и лесно да бъде откривана след самолетни катастрофи. Или на тъмното морско дъно, както е в случая с падналия МиГ-29. Определението "черна" се налага, защото е свързана с трагични инциденти и това определение се налага в публичното пространство. Но има и друго обяснение. Когато през 1953 г. австралиецът Дейвид Уорън създава първата такава кутия, тя наистина е черна на цвят. Именно Уорън е човекът, който дава на света възможност да разследва самолетни катастрофи по данни от самите летателни апарати. Впоследствие е отчетено, че черният цвят затруднява откриването на кутията и тя става оранжева - ярка и ясно различима от заобикалящата я среда.
В повечето случаи черните кутии се намират в повредено състояние: вдлъбнати или изгорени. Ако това се случи, следователите могат да премахнат платката с памет, да почистят и инсталират нови интерфейсни кабели за памет и други елементи, които позволяват данните в черната кутия да бъдат прочетени отново. Но този процес може да отнеме седмици, а понякога и месеци.
За да се улесни намирането им в морските дълбини, при допир със солена вода черните кутии започват да излъчват сигнал. Този сигнал може да се улови в диаметър от около 2 километра. Ясно е, че при това положение е необходимо да се знае с относително голяма точност къде се намират останките от катастрофиралия самолет.
Експертите предполагат, че в бъдеще ще има и видеокамери, които да заснемат определени цифрови показания от пилотските кабини. Търсят се и начини да се подобри мощността на сигнала, излъчван от черната кутия под вода.