- Печели битки като шеф на предизборни щабове
- Наричаха го "Валяка"
- Иван Костов го отстрани като вицепремиер от кабинета си през 1999 г. - сблъсък на остри характери
COVID отне живота и на Евгений Стефанов Бакърджиев, знаково лице от първите години на прехода след 1989 г.
Той е роден на 10 февруари 1955 г. в София. Зодия Водолей.
Свалянето от власт на Тодор Живков го заварва като проектант и началник на Конструкитвен отдел в "Технострой". Тежи на мястото си, защото е завършил Висшия институт за архитектура и строителство със специалност "Промишлено и гражданско строителство". Очаква го добра професионална кариера.
По това време Бакърджиев прави и първите си стъпки в политиката - става член на БЗНС. След това преминава в БЗНС "Никола Петков". Не успява да влезе в 7-ото Велико събрание през 1990 г. и може би заради това преминава в БЗНС в СДС с лидер Георги Петров.
Атаката му в местното управление обаче е успешна. През 1991 г. е кметски наместник в столичната община "Изгрев" и е на този пост до 1995 г. Близък приятел е с кмета на София проф. Александър Янчулев и с негова помощ влиза в борда на директорите на две общински фирми.
В изборните щабове
През 1995 г. ръководи предизборната кампания за кмет на Стефан Софиянски и след неговата убедителна победа е избран за председател на Столичния общински съвет.
На този пост остава до 1997 г. Година по рано - през 1996-а, е избран за ръководител на СДС в София и оглавява предизборния щаб на Петър Стоянов в битката за президент. След избирането на Стоянов за държавен Бакърджиев отказва да стане началник на неговия кабинет. Избран е за заместник-председател на СДС.
На протестите
Бакърджиев става особено известен като ръководител на протестите срещу правителството на БСП с премиер Жан Виденов през януари-февруари 1997 г. По паметливите може би си го спомнят как вървеше начело на шествията, облечен в елегантен светъл костюм.
Сдобил се със славата на печеливш изборджия, през април 1997 г. Бакърджиев ръководи изборната кампания на СДС за парламентарния вот. Победата на сините е безапелационна, самият той е избран за депутат в 38-ото обикновено народно събрание.
Не седи дълго на депутатския стол, защото премиерът Иван Костов го прави свой заместник, който оглавява и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Много апетитно място заради европейските фондове и многото разрешителни.
Двамата с Костов тогава още са приятели, но острите им характери и капаните на властта скоро ще ги разделят безвъзвратно.
Говори кротко, действа твърдо като валяк
В началото на синьото управление Бакърджиев става известен като "твърдата ръка" в кабинета. С действията си той си спечелва славата на безкомпромисен борец, на валяк, който помита всичко пред себе си. Говори кротко, но действа твърдо.
Изцяло подкрепя идеята на премиера Иван Костов за превръщане на СДС от съюз в партия още от 1996 г. Бакърджиев е представител на "третата вълна" политици в СДС. Политическите му приятели го наричат "Татето", а враговете му от БСП - "фашист".
Газовата епопея
Още по-голяма известност Бакърджиев придобива с водените от него разговори за доставката и транзит на газа в България. След подписването на договора в Русия през март 1998 г. на летището в София той е посрещнат с фанфари и многолюден митинг със скандирания в негова прослава.
Той обяснява, че фанфарът бил само един и го надувал отявлен привърженик на синята идея и СДС, който идвал на всички митинги и шествия. И признава, че макар и само един този фанфар му направил много лоша услуга.
Взривяването на мавзолея
Евгений Бакърджиев ръководи взривяването на мавзолея на Георги Димитров на 21 август 1999г. Първият взрив е извършен 14,37 часа. Очакваният спектакъл не се получава. Комунистическият мастодонт рухва и то частично чак след четвъртия взрив. Дошлият да гледа зрелище Иван Костов недоволен си тръгва. А Бакърджиев си спечелва прякорите "Динамита" и Бъки Бомбата. Последните отломки отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.
Как бе махнат от правителството
През декември 1999 г. е свален като вицепремиер и министър на регионалното развитие по предложение на Иван Костов за структурни и персонални промени в правителството на ОДС.
Конфликтът между Костов и Бакърджиев започва заради позициите и влиянието, които Евгений изгради като председател на СДС-София. След години в едно интервю той ще каже, че "Костов е най-мразеният политик".
Бакърджиев се връща в парламента като депутат в 38-ото народно събрание. Става член на комисиите по местно самоуправление и "Антимафия".
На 26-27 февруари 2000 г. се провежда Национална конференция на Съюза на демократичните сили. На нея Бакърджиев единодушно е избран за председател на СДС-София и за член на Националния изпълнителен съвет (НИС) на съюза. Той обаче се отказва от поста, защото според директивите на конференцията не може да се съвместяват партийни постове. Остава само шеф на столичното СДС.
Прави партия БДС (радикали)
През ноември 2001 г., няколко месеца след изборното фиаско на СДС и след като Петър Стоянов губи на президентски избори, както и заради откритите му изявления и искания за оставки на ръководството на СДС, Бакърджиев е отстранен като лидер на софийската организация и изключен от СДС. Той създава нова партия - Български демократичен съюз (радикали).
Политическият му рестарт обаче е неуспешен. След 2001 г. участва с БДС (радикали) в различни предизборни партийни коалиции и обединения, но с нито една от тях не успява да влезе в парламента.
Той добре знае, че партията му няма силна електорална подкрепа и затова голямата му амбиция е да обедини всички десни сили. Участва във всички преговори, без значение по инициатива на коя дясна формация са. И не се уморява да говори, че "каузата СДС трябва да се запази".
Постепенно изоставя политиката и се отдава на личен бизнес.