Вече ще плащаме чашките за кафе и кутиите за храна

https://www.24chasa.bg/novini/article/9948713 www.24chasa.bg
Чашките за кафе и кутиите за храна, направени от пластмаса, не се забраняват, но ще станат платени.

Забрана на еднократни пластмасови продукти се отлага до 3 октомври

Малки и средни предприятия ще се финансират, за да разработват алтернативи

Пластмасовите чашки и кутийките за бърза храна вече ще се заплащат от клиентите заедно със съдържанието им на място. Такава мярка беше въведена за найлоновите торбички в магазините преди време. Целта е употребата на тези продукти да се намали значително.

Мярката ще бъде записана в подготвяната от Министерството на околната среда наредба, която трябва да транспонира в българското законодателство новата директива на ЕК, с която се забраняват пластмасовите продукти за еднократна употреба.

Срокът, който Европа дава на страните да приложат директивата, е до 3 юли т. г. Отпуска се обаче гратисен период от 3 месеца, което означава, че у нас пускането на пазара на еднократни пластмасови продукти ще бъде ограничено от 3 октомври.

Конкретно става въпрос за пластмасови прибори, чинийки, сламки, бъркалки за топли напитки, клечки за уши, дръжки за балони, всички чашки, чинийки и кутийки за бърза храна от експандиран полистирен (популярно наричан “стиропор”), както и всички продукти от оксо-разградима пластмаса, т.е. такива, които под въздействието на факторите на околната среда се разпадат на микроскопични частици, но са произведени от традиционни пластмаси и не са биоразградими.

Сламки и клечки за уши ще се пускат на пазара единствено за медицински цели.

С влизане в сила на наредбата ще бъде забранено първото пускане на пазара на тези продукти за разпространение или за собствена професионална употреба, но не се забранява ползването и търгуването на вече пуснатите на пазара преди влизането в сила на наредбата продукти. Те

ще може да се

търгуват до

изчерпване

на количествата. Наредбата, както и директивата не определят краен срок за това. По този начин се цели постепенното извеждане от употреба на тези продукти.

Чашките и кутиите за бърза храна от пластмаса на този етап не се забраняват от ЕК, но се изисква постигане на трайно намаляване на използването им до 2026 г.

Конкретна целева стойност не е посочена, но за изпълнението на изискването търговците ще бъдат задължени да предлагат алтернативни продукти за многократна употреба, изработени от друг материал.

Ще бъде подложено на обсъждане и възможността

потребителите да

си носят

собствени съдове

за храна и напитки, като например преносими термочаши за кафе и чай. Освен това във всички обекти, в които се предлагат храни и напитки в еднократни чашки и кутии, следва да има поставени информационни табели с цената на тези продукти, вредата от прекомерното използване на еднократни пластмасови продукти и от тяхното нерегламентирано изхвърляне, както и за възможните алтернативи, които предлага съответният обект.

Върху самите чаши за напитки пък ще трябва да бъде поставена маркировка, която да информира потребителя за наличието на пластмаса в продукта и да предотврати изхвърлянето му в околната среда.

Все още не се знае каква ще бъде цената на пластмасовите чаши и кутии за потребителите. В момента чашките за кафе по принцип са на цена около 6 стотинки. Когато през 2012 г. се въведе такса за ограничаване на потреблението на найлоновите торбички до 25 микрона, тя беше 15 стотинки, като всяка следваща година трябваше да се вдига с по 10 стотинки. Тя обаче се покрива от производителите и вносителите. Допълнително беше въведено изискването всички торбички с дебелина до 50 микрона да се продават, като цената за потребителите е около 15-20 стотинки. Според данни на МОСВ от 2017 г. тези мерки са намалили употребата на найлоновите торбички с 50%.

Въвеждане на такива такси за производителите се предвижда на следващ етап след 2023 г., уточниха от екоминистерството. Това е обвързано с изискването на директивата

за покриване

на разходите

за почистване на отпадъци от определени еднократни пластмасови продукти. Става въпрос отново за пластмасовите чаши и кутии за бърза храна, но и за пластмасови бутилки, тютюневи изделия и мокри кърпички.

Предвидено е на следващ етап да се направи подробно обследване на дела на отпадъците от всеки един от тези видове продукти и на тази база да се определи стойността на продуктовата такса, която всеки производител ще заплаща за покриване на разходите за почистване.

Като допълнителен елемент на контрол ще бъде създаден отделен регистър в МОСВ на всички лица, които пускат на пазара тези продукти. Регистрирането ще бъде еднократно и безплатно.

Относно пластмасовите PET бутилки за напитки на европейско ниво е поставено изискването

до 2030 г. 30% от

теглото на

всички бутилки

на пазара да

бъдат от

рециклиран

материал Държавите членки трябва да осигурят и разделното им събиране с цел рециклиране на най-малко 77% до 2025 г., а до 2029 г. - на 90%.

От юли 2024 г. пък капачките на всички пластмасови съдове за напитки ще трябва да са прикрепени към тях и след отварянето им.

Производителят ще бъде длъжен да прави информационни кампании.

От браншовата асоциация “Полимери” вече имат идеи за информационни кампании, чиято цел ще бъде не само да се информират потребителите, но и да се възпитават

трайни навици за

разумно

потребление,

отговорно поведение и устойчиво управление на ресурсите. “Нашето разбиране е, че не забраните, а действията на всеки един от нас – потребителите, бизнеса, институциите, са ключът към опазване на околната среда. Надяваме се на партньорство с медиите, за да се излъчат правилните послания”, казва председателят на “Полимери” Цветанка Тодорова (виж още в карето).

Екоминистерството предвижда и стимули, за да се замести пластмасата. Във вече приетия Национален план за управление на отпадъците 2021-2028, както и в Националната стратегия за преход към кръгова икономика, която съвсем скоро ще бъде пусната за обществено обсъждане, са предвидени мерки за финансиране на приоритетни сектори. Сред тях са за разработване, внедряване на нови видове продукти и материали или оптимизиране на производствата и нови технологични решения. Самите мерки ще бъдат насочени основно към малките и средни предприятия, които са и най-потърпевши от новата европейска политика.

В Националния план за управление на отпадъците за тази цел са заложени 90 млн. лв. от новата “Програма за конкурентоспособност и иновации в предприятията” (сегашния ОПИК).

От друга страна, ще има и санкции при нарушения на наредбата. Те ще бъдат записани в Закона за управление на отпадъците при неговото предстоящо изменение и все още не са уточнени.

Не е ясно дали ще са позволени прибори от захарна тръстика и царевица

Все още не е ясно дали съдове от суровини като захарна тръстика, царевица и други органични материали ще бъдат разрешени, за да заместят пластмасата.

От Браншова асоциация “Полимери” (БАП) са поискали от екоминитерството в наредбата да се позволи пускането на пазара на продукти за еднократна употреба от материали, които са органично рециклируеми заедно с храната.

Това са материали от 100% органичен произход и могат да се компостират заедно с храната, с която са предназначени да влязат в контакт. Например, ако си поръчаме вечеря за вкъщи, тя ще ни бъде доставена с прибори, направени от биоразградим, компостируем материал с органичен произход. След това ще можем да изхвърлим приборите на същото място, където сме изхвърлили и остатъците си от храна - да кажем, в домашния си компостер. Там те ще могат да се разградят напълно, без да има отрицателно въздействие върху околната среда. Тези продукти са напълно безопасни за човешкото здраве, казва Цветанка Тодорова.

Част от фирмите вече са провели изпитания и могат да произвеждат тези продукти с наличното им оборудване. Според браншовата асоциация това ще е единственият начин тези предприятия да продължат да съществуват.

Проблемът е, че европейската директива разрешава само биополимерите с естествен произход, които не са химически модифицирани. Такива обаче няма - от тях практически е невъзможно да се произведе изделие.

От екоминистерството отговориха за “24 часа”, че на този етап тези материали не са нито позволени, нито забранени в наредбата.

В момента единствената алтернатива на пластмасовите прибори и бъркалки за кафе са дървените. Те обаче се правят от нискокачествени дървесни частици, споени със смола, а не е ясно дали това е напълно безопасно за потребителите (виж долу).

Алтернативните продукти – с химикали, причиняващи рак. Заменяме едни с други вредни съставки

Част от алтернативните продукти, които ще заместят пластмасовите за еднократна употреба, съдържат химикали над препоръчаните нива. За някои от тях дори се подозира, че причиняват рак.

Това показва тест на потребителски организации в четири страни - Италия, Дания, Испания и Франция, съобщи Европейската потребителска организация. Те са изследвали три категории артикули - 23 купички и чинии, изработени от формовани естествени влакна, 18 сламки от хартия и 16 купички и чинии от палмови листа. 53% от тях съдържат един или повече нежелани химикала над препоръчителните нива, а в други 21% тези химикали са в концентрация близо до границите.

Това са флуорирани съединения (PFAS), наричани още “химикали, които остават завинаги”, защото продължават да съществуват в природата. PFAS се използват широко, за да се направят опаковките за храни и други потребителски продукти, устойчиви на вода, мазнини или петна. Съединенията са свързани с ракови заболявания, загуба на IQ и други тежки ефекти върху здравето, се казва в изводите от изследването.

Освен това по време на производството на хартиени опаковки се появяват хлоропропаноли. Те имат свойства, причиняващи рак.

Пестицидите пък могат да присъстват в хранителни продукти на растителна основа или като остатъци от пестицидите, използвани за отглеждане на захарна тръстика, палми и други естествени материали, или при преработката на суровината. Излагането на определени пестициди е свързано с ракови заболявания, вродени дефекти и ендокринни нарушения и т.н.

“Със забраната на много пластмасови изделия за еднократна употреба в ЕС (от 3 юли 2021 г.) производители и потребители все повече се насочват към алтернативи, направени от бамбук, хартия или палмови листа. За разлика от пластмасите безопасността на тези материали е нерегламентирана в ЕС, тъй като не съществуват конкретни правила за проверка и контрол”, се казва в позицията на Европейската потребителска организация.

Изследването показва и че твърденията за “зелена” идентификация на популярните пластмасови алтернативи могат да заблудят потребителите - на някои продукти е обозначено, че са компостируеми или биоразградими. И все пак тестът установява, че много от тях съдържат химикали, които не се разграждат напълно в природата в продължение на стотици години и могат да мигрират в околната среда и да се натрупват в почвата, водата и живите организми.

“Фактът, че много пластмасови алтернативи са заредени с “химикали, които остават завинаги ”, показва за съжаление, че един устойчив замърсител се заменя с друг. Резултатите, които публикуваме днес, доказват, че настоящите правила на ЕС за опаковане на храни не защитават потребителите. Крайно време е ЕС да вземе своето решение и да излезе със строги правила за опаковане на храни, които едновременно защитават потребителите и околната среда”, коментира Моник Гойенс, генерален директор на Европейската потребителска организация.

“Зелени етикети като “естествени”, “биоразградими” или “компостируеми” нямат място върху съдовете за еднократна употреба, които съдържат устойчиви химикали. Такива фалшиви твърдения създават объркване сред потребителите и затрудняват идентифицирането на чиниите, сламките или купите, които са по-щадящи околната среда от други. ЕС трябва да изчисти пазара на хранителни опаковки от всички подвеждащи “зелени” твърдения”, допълва още Гойенс.

Всъщност едва под 40% от биопластмасите са разградими. Най-разпространените са тези, направени от растителни захари, обозначени с надпис PLA. За разграждането обаче са нужни индустриален компостер и специални контейнери за разделно събиране, които у нас са рядкост. Попаднат ли такива пластмаси в океана, ще останат. А опазването на океаните е основната цел на евродирективата.

Друг проблем е, че за понятието “рециклируем” липсва общо европейско определение.