ИПИ: Социалните програми в България не са "реагирали" адекватно в кризата

https://www.24chasa.bg/novini/article/9955347 www.24chasa.bg
Лъчезар Богданов

Социалните програми в България не са "реагирали" адекватно при такава внезапна криза, породена от Ковид-19. "Не се увеличават разходите, не се увеличават получателите", каза главният икономист в Института за пазарна икономика /ИПИ/ Лъчезар Богданов на брифинг в Националния пресклуб на БТА. От ИПИ представиха първите резултати по проекта: "Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги". По думите на Богданов явно критериите са такива, че в тази криза се оказва, че по тях "никой не става много по-нуждаещ се".

Богданов даде за пример обезщетението за отглеждането на дете между 1 и 2 години. В това обезщетение се отчита намаление на получателите през последната година. Според него в икономическа криза би трябвало повече майки да не се връщат на работа през първата година от майчинството си и да имат нужда от тази подкрепа. Но се забелязва точно обратното. "Човек би предположил, че в криза по-малко ще има търсене на пазара на труда, защото са по-неблагоприятни условията. Това означава, че тези майки ще стоят по-дълго вкъщи без работа и ще ползват това обезщетение. Но отново нямаме такава реакция, което означава, че или пазарът на труда не се е отказал от тези потенциални работници или служители, или сумата от 380 лв. не е достатъчно привлекателна", коментира той.

Като положителен пример Богданов посочи разходите на Националния осигурителен институт, където са се увеличили тези за безработица с 50 на сто. Това означава, че там системата работи, така както се предполага - има повече безработни, които се регистрират - има повече разходи за обезщетение.

Главният икономист на ИПИ направи заключение, че кризата, породена от Ковид-19, е много "сериозен стрес тест за социалната система" и, с малки изключения, съществуващите програми не са особено адекватни. "Ние усещаме, че има криза. Усещаме, че има хора, които рязко или непредвидимо са останали без доход, но в същото време те нямат достъп до социалните програми", добави Богданов. Според него затова се е наложило тепърва да се измислят нови програми и схеми, които не са били мислени предварително и социалната система не е имала готовност да посрещне тези нужди.

Икономистът в ИПИ Адриан Николов допълни, че при бедните има много голям ефект при намаляване на неравенствата в резултат на социалните политики. Но бедните домакинства са предимно хора, извън пазара за труда, пенсионери, многодетни семейства и подобни. Според него там няма как влиянието на социалните политики да не е голямо, тъй като те са основен източник на доход.

През последните няколко години се наблюдава "изместване" на линията на бедност. Т.е. повечето домакинства вече са с доходи, които са над линията на бедност, добави Николов. По думите му много трудно човек, който има работа, може да се окаже беден. Там, където има "работещи бедни", те са най-вече в домакинства, които са с други проблемни фактори. При пенсионерите обаче ситуацията не е същата. Пенсиите доста слабо се справят с "борбата с неравенствата", изтъкна Николов. При безработните ситуацията е още по-зле.

Растящата разлика между доходите на заетите и всички останали (безработни, пенсионери и др.) е сред ключовите причини за повишаването на индикаторите за подоходно неравенство през последните години. По-нататъшно свиване на бедността изглежда трудно постижимо единствено чрез активно включване на пазара на труда. Затова мерките за борбата с бедността трябва да са в посока подобряване на ефективността на трансферите и социалните услуги, заявиха от ИПИ. Големите различия между България и средните нива за ЕС по отношение на неравенствата са най-вече в резултат от пенсионната и социалната политики на страната.