Приключи шестата Среща на върха на инициативата "Три морета"

https://www.24chasa.bg/novini/article/9969635 www.24chasa.bg

Със символично предаване на флага на инициативата "Три морета" от президента Румен Радев на латвийския му колега Егилс Левитс и валидиране ан нова пощеска марка приключи шестата среща на върха на инициативата, която бе в София в четвъртък и петък. Следващата среща ще е след няколко месеца в латвийската столица Рига. 

По време на Шестата среща на върха на инициативата "Три морета" в София днес приехме съвместна декларация на държавните ръководители, заяви президентът Румен Радев на пресконференция след срещата.

Декларацията е израз на нашата обща политическа воля да работим за ускореното развитие на нашия регион чрез подобрена транспортна, енергийна и инфраструктурна свързаност, чрез стимулиране на публично-частните партньорства и нови иновативни модели на развитие, посочи Радев.

Президентът Румен Радев предаде символичния флаг на инициативата
Президентът Румен Радев предаде символичния флаг на инициативата "Три морета" на колегата си от Латвия Егилс Левитс по повод председателството на Латвия на следващата среща на върха, която ще е в Рига.

Той отбеляза, че за изминалите два дни са проведени важни срещи и дискусии, постигнати са и важни споразумения.

Румен Радев: „Три морета“ ще промени коренно нашия регион

Високо ценим подкрепата на стратегическите ни партньори от САЩ, Германия и Европейската комисия, тъй като е изключително важно за нас, за да постигнем синергия със стратегическия дневен ред на САЩ и да развиваме неговото трансатлантическо измерение. Това каза президентът Румен Радев при откриването на втория ден от бизнес форума на инициативата „Три морета“,

„Реализацията на приоритетните проекти на инициатива „Три морета“ ще промени коренно ситуацията в устойчивото развитие на нашия регион и Европа като цяло. Постоянното развитие на тези проекти през 2021 г. показва нивото на нашите амбиции. Въпреки това тези амбиции показват, че има значителен дефицит и сме изправени пред необходимостта да ги реализираме, независимо от бюджета, което дава още един повод за дискусия колко ефикасни сме ние в реализиране на трансграничните, вътрешнорегионалните подходи като развиваме многогодишната европейска финансова рамка и нашите планове“, допълни държавният глава.

Той припомни, че вчера на форума беше обсъдена визията как да бъде развито по-добро сътрудничество и свързаност в образованието, науката, технологиите и иновациите като основа и гаранция за просперитет, бъдещо развитие и конкурентоспособност.

„Вярвам, че нашите открити и всеобхватни дискусии проправят път към засилването на устойчивото развитие. Това е ключът към успеха. Щастлив съм да кажа, че ще започнем нашата среща с приемането на съвместната софийска декларация, която ще демонстрира нашата жизненост, основана върху нашата обща политическа воля и ангажименти“, допълни Румен Радев.

Много добре е за бизнеса, за гражданите ни да видят, че политическото ръководство, държавните институции, агенции, международните институции, банките за развитие, търговско-промишлените палати, бизнес асоциациите се събират заедно и обсъждат открито всички важни проблеми. Това означава, че нашата инициатива продължава да генерира идеи и насоки, за да засилим развитието, да подобрим дигиталната, транспортната и енергийната свързаност, да инициираме стратегически дебат за бъдещето на региона.

Интерконекторът с Гърция пресече коритото на Марица

Проектът бе представен като ключова част от възможностите за енергиен преход на България към екологични и устойчиви решения по време на кръгла маса в рамките на инициативата „Три морета“

Изграждането на газовата връзка с Гърция продължава съгласно одобрените срокове, заложени в договора за строителство, като един от двата най-сложни етапa на техническа реализация вече е успешно изпълнен – полагането на тръбите под коритото на река Марица в района на Димитровград. Това стана ясно по време на кръгла маса, която се проведе в София като част от българското домакинство на инициативата „Три морета“ под егидата на президента Румен Радев.

Изпълнителният директор на проектната компания ICGB Теодора Георгиева представи по време на събитието актуалния напредък по реализацията на интерконектора с Гърция и очерта важната роля, която IGB може да има в енергийния преход на България към екологични и устойчиви решения. „ЕС си поставя високи цели за зелена икономика и постигане на нулев въглероден отпечатък и несъмнено ще има преходен период, през който поетапно и икономически разумно ще се въвеждат нови решения в тази посока. Такъв път предстои и на Българя, където природният газ може да изиграе ключова роля като преходен източник на енергия. Едно разумно и ефективно решение би било преминаването на въглищните топлоелектрически централи в страната на природен газ, което ще даде възможност и за синергия с IGB. Подобна трансформация ще намали значително емисиите въглероден диоксид и ще оптимизира разходите на тези компании, което неминуемо ще има и позитивен ефект върху потребителите на енергия в страната. Това ще доближи България към общите цели на Съюза и ще ни помогне да направим първите решителни стъпки по пътя към водорода и пълната декарбонизация. Изключително важно е страната ни да има ясен и конкретен план за изпълнение на целите и прехода към зелена икономика“, каза Георгиева.

По думите й изпълнението на строителните дейности по реализацията на IGB напредва с добри темпове и се очаква инфраструктурата да бъде готова до края на 2021 г. Над 100 км от газопровода вече са напълно готови и положени в траншеята, остават по-малко от 25 км за заваряване. Успешно е изпълнено и първото пресичане на газопровода под коритото на река Марица в близост до Димитровград. „Това беше едно от най-големите технически предизвикателства в проекта, особено поради сложната геология под дъното на реката. Целият процес отне 28 дни, а финалната фаза – самото издърпване на подготвения участък, отне над 10 часа непрекъснат работен цикъл“, обясни Георгиева. Дължината на участъка е 422 м., а пресичането е извършено посредством хоризонтално насочено сондиране. Контролът по качеството се осъществява на място от представители на ICGB, на компанията изпълнител на дейността, на фирмата строител и инженер-консултанта на проекта. Нужни са редица тестове и подготовката на значителна по обем документация, свързана с качествения контрол, преди изпълнението да бъде прието за успешно от възложителя. След успешното приключване на този етап екипите ще започнат сондажа под язовир „Студен кладенец“, който е с внушителната дължина от 1420 м.

Представянето на проекта беше един от основните акценти в рамките на енергийния панел на бизнес форума, който се проведе като част от инициативата „Три морета“. IGB ще свърже гръцката газопреносна система на DESFA и TAP при Комотини с българската газопреносна система при Стара Загора. Интерконекторът е част от Вертикалния газов коридор - Гърция - България - Румъния - Унгария, осигуряващ достъп до природен газ от Южния газов коридор и LNG до Югоизточна и Централна Европа, както и Украйна.

Проектът ще допринесе за диверсификация на източниците и повишена сигурност на доставките на природен газ както за България, така и за целия регион. Газовата връзка с Гърция дава възможност и за достъп до газопреносна мрежа за български общини и региони, които до момента не са имали опция за свързаност. Проектът е сред основните приоритети в енергийния сектор на националните правителства на Гърция и България и среща силна подкрепа от ЕК, ЕИБ и чуждестранни партньори като САЩ и Азербайджан. Интерконекторът ще бъде въведен в търговска експлоатация не по-късно от 1 юли 2022 г.

Надеждната и смарт инфраструктура е ключова за възстановяване и икономически растеж, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова

Надеждната и смарт инфраструктура е ключова за възстановяването, икономическия растеж, за поддържане и създаване на работни места, заяви вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Лиляна Павлова в рамките на втория ден на бизнес форума, който съпътства Шестата среща на върха на инициативата "Три морета" в София.

Павлова каза, че сегашната ситуация след ковид пандемията, с предизвикателствата и възможностите, от гледна точка на възстановяването и устойчивост, на климата и дигиталния преход изискват решителни действия по отношение на инвестициите

Тя отбеляза, че пандемията от COVID-19, която има огромен ефект върху бизнеса, икономиките, обществата, изисква по-силна политическа реакция за бързо възстановяване. Установяването на европейска иновационна екосистема трябва да бъде приоритет за всички нас, не трябва да пропускаме възможността да направим всички инвестиции по-зелени, да поддържаме силно дигиталния преход, да изграждаме иновационен капацитет, коментира тя.

Според нея един от важните приоритети на инвестициите трябва да е свързан с климатичните промени.

Павлова посочи също, че кризата е ускорила дигиталния преход и отбеляза, че това е нова реалност. Кризата показа и слабостите, но и възможностите, коментира тя и отбеляза, че дигиталната

инфраструктура и иновационната екосистема е много важна както за европейската конкурентоспособност, така и за конкурентоспособността на региона.

Павлова обърна внимание, че всички държави в инициативата предлагат големи възможности за инвестиции и имат много предимства, свързани с географско положение, квалифицирани хора, като посочи, че имат и подкрепата от ЕС и Европейската инвестиционна банка.

Днешният втори ден на бизнес форума беше открит от министъра на икономиката в служебния кабинет Кирил Петков, който припомни практическите резултати от вчерашния форум и отбеляза стратегически идеи, които са се обсъдили по време на дискусиите, като идеята за допълнителен фонд, който да насърчава иновациите.

Асен Василев: Имаме шанса да променим "игрището", да се позволи на малките компании да растат и да пишат новите регулации

Всичко, което ще видим като промени - от автономни превозни средства, до дигитализация на информацията, на здравеопазването - всичко е свързано с тежко регулирани индустрии, с много добре установени съществуващи големи компании, които са писали регулациите и които са направили почти невъзможно навлизането на стартиращи компании. Това каза финансовият министър в служебния кабинет Асен Василев, който се включи в панела, посветен на дигитализацията в рамките на бизнес форума, съпътстващ Шестата среща на върха на инициативата "Три морета" в София.

Там, където според мен "Три морета" може да е много полезна и където е предимството на Източна Европа като цяло е, че тези установени компании и регулации са предимно в западната част на континента и по-малко в източната. Мисля, че имаме уникалния шанс да променим "игрището", да се позволи на малките да растат, да експериментират, както и да пишат новите регулации, каза Василев.
Заедно с останалите страни от "Три морета", мисля, че имаме достатъчно силен глас, за да се случи това и на европейско ниво.

Можем да говорим колкото искаме за дигитализация, но ако не променим регулаторната среда и допуснем предприемачите да пробиват и да създават новите правила, и не спрем антиконкурентното поведение на "старите", нищо няма да се случи. Оптимист съм, че с координация и упорита работа ние можем да използваме тази уникална възможност да се придвижим напред по много начини в сравнение с останалата част от Европа, като създадем среда за компаниите и предприемачите, така че те да могат да създават нови процеси и да прилагат нови технологични възможности по-бързо и с по-малко разходи, отбеляза финансовият министър.

На 9 юли, четвъртък, в Националния дворец на културата, президентът Румен Радев провежда двустранни срещи със свои колеги и участници в Срещата на върха на Инициативата „Три морета“.

От 14.00 часа ще започне срещата на българския държавен глава с президента на Република Полша Анджей Дуда.

В 14.20 часа Румен Радев ще разговаря с министър-председателя на Република Хърватия Андрей Пленкович.

В 14.35 часа българският държавен глава ще проведе среща с изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Маргрете Вестагер.

Паралелно с това в момента текат два от специализираните панели на бизнес форума - посветени на транспорта и на дигитализацията. Едновременно с това има и специализиран панел за представяне на инвестиционния фонд на инициативата - 3SIIF.